/Поглед.инфо/ Външнополитическите резултати от управлението на канцлера на Германия Ангела Меркел са много противоречиви, пише Der Standard. Някои я смятат за „канцлер на века“, други просто за „кризисен мениджър“. Но не може да се отрече, че в Европейския съюз тя беше главната, която „задаваше ритъма“ и също споделяше „всички скърби и радости“ с Европа. "Безславният външнополитически епизод" в Афганистан обаче помрачи резултатите от нейната работа, отбелязва австрийското издание.

По време на управлението на германския канцлер Ангела Меркел й се паднаха голям брой кризи, пише Der Standard. Но последните си месеци начело на Федерална република Германия тя вероятно си е представяла различно. Зашеметяващите кадри от Афганистан свидетелстват за политическия провал на международната общност и по -специално на самия Берлин.

На първо място това е „морална катастрофа“, подчертава австрийското издание, защото хиляди помощници от Бундесвера от местното население бяха оставени да се справят сами. Този „безславен външнополитически епизод“ хвърля сянка върху резултатите от управлението на Меркел.

Операцията в Афганистан стана най -дългата за Германия, продължава Der Standard. Берлин се съгласи да участва в него в знак на солидарност със САЩ след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. В случая с Либия Меркел отказа да подкрепи американците, което също влоши отношенията й с Франция и Великобритания, но трансатлантическото приятелство все още остава приоритет за канцлера.

По време на управлението си Меркел пътува много по света, отбелязва вестникът. Най-често тя е посещавала САЩ, а именно 22 пъти. Джордж Буш -младши, Барак Обама, Доналд Тръмп - американските президенти бяха сменени, но тя остана.

С всеки от тях се случиха конфликти, но Тръмп открито демонстрира презрението си към Германия. Той беше недоволен от приноса, който Берлин прави за НАТО, както и от изграждането на Северен поток 2. Осъзнаването, че ФРГ трябва да стане независима от „по -големия си брат“, дойде при Меркел през 2017 г.

Но въпреки всичко канцлерът винаги се е опитвал да поддържа диалог, включително с Китай и Русия, продължава Der Standard. Откритата конфронтация не пречи на "геополитическия обмен". Тя имаше критично отношение към шефа на Кремъл Владимир Путин, но общуваше с него наравно, въпреки въоръжения конфликт в Южна Осетия, „окупацията“ на Крим, хакерските атаки и нарушенията на правата на човека. В същото време, за да ограничи политически Москва с помощта на санкции, тя беше готова да жертва икономическите интереси на страната си. Меркел също води по-активна външна политика от своите предшественици в Африка. Като част от противоречивата операция за борба с тероризма сега в Мали има 1000 германски войници.

В рамките на ЕС ръководителят на ФРГ беше главната, тази, която „задаваше ритъма“. Тя беше „прагматичен кризисен мениджър“. Но тя никога не е била упорит реформатор, като бившите канцлери Хелмут Кол или Герхард Шрьодер. При тях бяха реализирани проектите на века: вътрешният пазар на ЕС, създадено е еврото, съюзът се разшири към Централна и Източна Европа от 15 до 27 членове, започнаха преговори за присъединяване с Турция и бяха проведени икономически реформи на фона на глобализацията.

В продължение на 16 години Меркел трябваше да се справя с това, което нейните предшественици не завършиха, и „да нареди нещата в голям брой съзидателни проекти“. Може би поради тази причина тя никога не е имала свои собствени визионерски идеи.

Не се чувстваше в нея и страстния привърженик на Европа. Канцлерът стана личността, в която бяха разсеяни „илюзиите на европейската еуфория“. Основната й задача беше да предотврати разпадането на ЕС. През 2005 г. преговорите за Конституцията на Европейския съюз се провалиха и тя спаси положението с помощта на Договора от Лисабон.

През 2008 г. поради въоръжения конфликт в Южна Осетия добрите отношения между ЕС и Русия се влошиха. След това дойде финансовата криза, след която беше необходимо да се спасява Гърция. Миграционната криза започна почти едновременно. В същото време в Европа все още няма обща политика спрямо бежанците.

Меркел сподели „всички мъки и радости“ с Европа, което обяснява защо някои я смятат за „канцлер на века“. Други обаче я виждат като „кризисен мениджър“. Сега, когато напуска поста си, мнозина се надяват, че нейното място ще заеме човекът, който на първо място ще премахне разцеплението в Европейския съюз между Запада и Изтока.

Превод: ЕС