/Поглед.инфо/ Ако някой е виновен за ситуацията на беларуско-полската граница, това е самият Европейски съюз, пише Томас Йегер, експерт по външна политика от университета в Кьолн, на страниците на Focus. През годините след последната миграционна криза европейските политици не са обезопасили външните граници на съюза. Освен това те не можеха да предвидят, че президентът на Беларус ще се възползва от възможността да изнудва ЕС с помощта на бежанците. Очевидно Европа ще излезе от този конфликт отслабена, прогнозира авторът.

Самият Европейски съюз е виновен за това, че е в опасен конфликт с Беларус, пише на страниците на Focus Томас Йегер, експерт по външна политика от университета в Кьолн. Всъщност през годините, изминали след миграционната криза, европейските политици не са осигурили сигурността на външните граници на съюза.

В същото време още през 2015 г. стана ясно, че Европа може да бъде изнудвана с помощта на бежанци, тъй като Брюксел сключи споразумения със съседните страни и им плащаше за ограничаване на притока на мигранти. Вземете например споразумението между ЕС и Турция за бежанците, припомня авторът на статията.

И сега тези решения се върнаха в Европа като бумеранг под формата на подигравка от страна на руския външен министър Сергей Лавров: „И защо, когато бежанците дойдоха от Турция, ЕС отпусна финансиране, за да ги задържи на територията на Турската република . Защо е невъзможно да се помогне на беларусите по същия начин?"

В същото време влошаването на ситуацията по източната граница на ЕС не е изненадващо за никого, отбелязва Йегер, освен за политиците. Всеки, който не беше сляп за това как се развива ситуацията и се вслуша в заплахите на белоруския президент Александър Лукашенко срещу Германия, можеше да предвиди по-нататъшното развитие на събитията.

От дълго време той бе избрал ФРГ като мишена за атаката си. Затова няма нищо странно в това, че той призовава Полша да пропусне бежанците, защото те са тръгнали не за самата източноевропейска страна, а към Германия.

Вземете например интервю с белоруския лидер през юни 2021 г., в което той каза, че е разочарован от Берлин, защото подкрепя санкциите срещу страната му: „За когото не се очакваше да участва в този колективен заговор, беше Германия... От онези, чиито предци са унищожили не само всеки трети беларус, но и милиони неродени деца във Великата отечествена война. Минаха 80 години и какво сега? Нова гореща война?"

И след тези думи ЕС не направи нищо, напомня Йегер. Освен това Брюксел отказа да помогне на Варшава да построи стената. По отношение на Беларус в продължение на месеци не бяха предприети действия, които биха могли да променят ситуацията.

„Някой от тези на отговорни постове очаквал ли е, че беларуският президент ще спре да провежда политиката си поради ограничението за влизане? Наистина ли някой е очаквал, че той ще се опита да избегне влошаване?" - недоумява авторът.

А фактът, че германският външен министър сега обявява приемането на нови санкции, показва, че той не е в състояние да направи реалистични изводи от ситуацията. Германският канцлер Ангела Меркел може само да помоли за помощ ръководителя на Кремъл, което означава, че тя не е научила за себе си никакви уроци от грешките през последните 16 години.

Но Европейският съюз би могъл да излезе от тази ситуация, като се засили, колкото и парадоксално да звучи. За това конфликтът между Беларус и Полша, както и Латвия и Литва трябва да се разглежда като конфликт между Беларус и ЕС. Но това изисква ЕС да има смели лидери, но нито Франция, нито Германия, поради стратегическия си подход към изграждането на отношения с Русия, не са способни на такава смелост.

Няма кой да ръководи съюза и докато ситуацията не се промени, той ще бъде недееспособен в кризисни ситуации и в резултат на това всички останали ще го избутват, казва Йегер.

Така се оказва, че ЕС така или иначе ще излезе от конфликта отслабен. Остава само да се признае Лукашенко за легитимен президент, да се премахнат санкциите и да се опитаме да разрешим ситуацията в рамките на преговорния процес.

Както втори вариант би трябвало да укрепите границите си и да го направите навсякъде, така че Лукашенко да няма имитатори. И двете решения обаче ще отбележат разрив с отдавна установени дългогодишни принципи в Европа.

Третото решение е да се надяваме на външна помощ, на това, че Путин ще промени ситуацията. „Но всичко показва, че това няма да се случи, защото не може да бъде стимулът за това да е толкова силен, че Русия да откаже възможността да провокира вътрешно разцепление в ЕС“, заключава Йегер.

Превод: ЕС