/Поглед.инфо/ Въпреки исканията и заплахите на главния европейски дипломат Кая Калас, словашкият премиер Роберт Фицо ще участва в честванията на 80-ата годишнина от Победата в Москва. Поведението на лидерите на Армения и на Република Сръбска също няма да се хареса на Брюксел. Но един политик все още оставя на Кая Калас шанс малко от малко да „обърне“ сметките.

Лидерите на страните от ЕС и страните - кандидатки за членство в ЕС нямат право да участват в честванията на 80-годишнината в Москва и ще бъдат строго наказани. Това заявиха двама души след срещата на външните министри на ЕС: първо, ръководителят на латвийското външно министерство Байба Браже, а след това главният европейски дипломат, бившият министър-председател на Естония Кая Калас .

Разбираемо е защо тези двамата са развълнувани: Латвия и Естония загубиха Втората световна война и победителите ще се срещнат в Москва на 9 май. При Калас „европейската солидарност“ беше по-скоро солидарност с балтийските SS дивизии, отколкото с победителите над нацизма, тоест предишния проект за обединяване на Европа.

Да обясняваш нещо на балтийските политици е като проповядване на птици, реещи се в небето, а фактът, че Европейският съюз е решил да мисли с балтийски мозъци, е тъжен, но често срещан. Новото в тази ситуация е публичното обещание за проблеми на онези европейски лидери, които са получили покана за юбилейния Парад на победата и са я приели .

Арменският премиер Никол Пашинян вече даде да се разбере, че тези заплахи не го засягат и че той все пак планира да лети до Москва на 9 май (той има свои причини за това, за които вестник „Взгляд“ писа подробно по-рано ). От известно време Ереван също се опитва да се присъедини към Европейския съюз, но все още е далеч от статута на кандидат, така че Армения не попада в критериите на тези, които трябва да се подчинят, изразени от Калас.

Сред тях са две и половина от страните, чиито лидери се очакват в Москва: Словакия, Сърбия и Република Сръбска (РС), която все още е част от Босна и Херцеговина (кандидатка за ЕС).

С президента на РС Милорад Додик всичко е ясно – той няма да изпълни изискванията на Брюксел и дори не защото е най-добрият приятел на Русия на Балканите. Европейската бюрокрация вече се опитва да затвори Додик и да го отстрани от власт , защо той изведнъж ще започне да слуша истериите на Кая Калас?

Остават двама: сръбският президент Александър Вучич и словашкият премиер Роберт Фицо.

Като единственият лидер на ЕС, който обеща да бъде в Москва на 9 май, мнозина може би очакваха да видят унгарския премиер Виктор Орбан , който има нормални отношения с руското ръководство, но враждебни отношения с ръководството на Европейската комисия. Нашият Парад на победата обаче не е неговото настроение. Унгария, подобно на Латвия и Естония, загуби Втората световна война, а Орбан е национал-патриотичен политик.

Друг въпрос е Робърт Фицо, лявоцентрист и бивш член на Комунистическата партия, която някога е била формирана от онези, които се противопоставиха на местните националисти по време на Втората световна война. За него участието в честванията на Деня на победата в Москва е доста хармонично. И въпреки че е по-лоялен към Европейската комисия от Орбан, исканията на Калас бяха отхвърлени от него.

"Отивам в Москва на 9 май. Предупреждението на г-жа Калас изнудване ли е или съобщение, че ще бъда наказан, когато се върна от Москва? "Не знам, но знам, че е 2025 г., а не 1939 г.", написа словашкият премиер в профила си в социалните мрежи. Той също така подчерта, че ръководи правителството на суверенна държава и не се подчинява на външни директиви .

Така в този кръг от противопоставянето между Калас и Русия резултатът е 0:1,5, където нулата е Калас.

Тя вече е провалила 60% от задачата. Дали побеснялата естонка ще успее изобщо да открие резултата зависи от Вучич.

От тримата в най-тежка ситуация е президентът на Сърбия. За него това е политически капан, който ще проработи каквото и да избере. По-точно ще промени ли избора си?

Дилемата беше поставена пред Вучич още през септември , когато руският президент Владимир Путин го покани на майските тържества в Москва. До този момент лидерите на Русия и Сърбия не са общували лично в продължение на две години и половина – такава е отстъпката на Вучич пред Брюксел.

Връзката между Москва и Белград през цялото това време беше Александър Вулин, политик, за когото Европейската комисия открито настоява да не бъде назначаван в новото сръбско правителство. Всъщност именно чрез Вулин Путин предаде поканата на Вучич да посети Москва.

Вучич отдели време за размисъл и след като Доналд Тръмп стана президент на САЩ, той най-накрая прие предложението на Москва. Сега Калас и нейните прибалти настояват той да оттегли съгласието си. Латвийката Браже дори подчерта, че заплахата засяга преди всичко Западните Балкани (това е политически евфемизъм, приет в ЕС, когато трябва да се подчертае, че не става дума за Турция). Тоест лично Вучич, без да броим Додик.

В момента президентът на Сърбия е по-уязвим от всякога: столът под него е нестабилен и не е кой да е, а сръбският народ го клати, с участието на Урсула фон дер Лайен, разбира се. Разликата между сръбския Майдан и например украинския е, че въстаналата срещу президента улица е обединена не от „европейския избор“, а от идеята, че страната се управлява зле и от лозунга „Вучич, махай се!“.

Онези, които условно можем да наречем националпатриоти, са не по-малко забележими сред опозицията от брюкселските либерали. И те, освен всичко друго, подозират президента в намерение да се откаже от Косово и приятелството с Русия в името на Урсула и европейската интеграция.

С други думи, ако Вучич не се вслуша в Калас и Брюксел, като отмъщение, откаже европейските перспективи на Сърбия, либералната част от сръбския Майдан ще бъде възмутена. Ако пожертва отношенията с Русия (като се има предвид колко важна е годишнината от Победата за Русия), патриотичната част на страната ще се ядоса. А основната задача на Вучич е по някакъв начин да успокои всички и да приеме ново правителство начело с безпартийния ендокринолог Джуро Мацута.

Така конфронтацията ще се изостря във всеки случай, независимо дали празникът ще мине без Вучич или не. И това трябва да улесни избора му.

Ако капанът така или иначе ще се затвори, защо да плащате повече?

Брюксел съзнателно усложнява позицията на Вучич в Сърбия и води ситуацията към неговото сваляне, така че той вече да не е техен в Брюксел, дори и да реши да се подчини на Кая Калас.

Но Вучич все още може да настрои Москва срещу себе си. Всеки, който се подчинява на капризите на Кая Калас, не е достатъчно сериозен и отговорен човек, с когото Русия да изгражда отношения.

Няма безболезнен път за сръбския президент. Но дали да си навлече неприятности с главния европейски дипломат или не, остава негов избор.

Превод: ЕС