"Странните спорове" около термина "подивяване" през последните седмици във Франция за пореден път потвърждават, че работата на медийната система на страната не е да описва реалността, а да я прикрива, пише наблюдателят на Le Figaro Матийо Бок-Коте. Въпреки факта, че сцените на насилие в обществото се умножават, "патентованите социолози" продължават да твърдят, че "всичко не е толкова лошо", а тези, които твърдят обратното, са привърженици на прекомерните мерки за сигурност. Според тях представителите на различните култури във Франция живеят в хармония, обществените служби могат да работят без риск, „родеотата“ по градските улици са рядкост, а нравите стават по-меки, „както показаха „ликуващите младежи“ на Шанз Елизе по време на последните спортни състезания". Бок-Коте нарича тази визия „триумф на потьомкинското** многообразие“.
Както подчертава авторът, отсега нататък възмущението се причинява не от насилието като такова, а от истории за него, без „да се вземат езикови предпазни мерки“. Отричането на термина „подивяване“ от официалните медии кореспондира с полемиката, която преди това се водеше около разговорите за „чувството на незащитеност“. Тогава французите бяха обвинявани в доверие в пропагандата, подбуждаща недоверие към „другия“ и ги натовариха с „граждански дълг“ да не наричат заподозрените с техните собствени имена, за да не „подхранват популистките настроения“, припомня наблюдателят.
Днес обаче, когато големите медии вече нямат монопол върху описването на реалността, те трябва да покрият този прилив на насилие, придавайки му вид на обикновени криминални инциденти. Онези, които възприемат това явление като политически факт и симптом на срив на общество, което е станало жертва на бандитизъм и обезсърчено от неконтролирана имиграция, са обвинени в подстрекаване към омраза, оплаква се авторът.
Както отбелязва журналистът, това отрицание на незащитеността съществува не само във Франция. Същото се случва от юни в САЩ, където все по-ожесточените протести продължават да се отчитат като изолирани инциденти. Някои репортери не се колебаят да опишат сцените на грабежите зад тях като „предимно мирни протести“. „В кой момент недобросъвестността се превръща в чиста лъжа? В кой момент съзнателно ставаш пропагандист?”- пита Бок-Коте.
Както отбелязва авторът, „подивяването“ се предполага, че е „крайно дясно“ понятие. Този термин обикновено се използва, за да опише не конкретно политическо движение, а „ужасяващ, почти дяволски призрак, който преследва нашето общество, за да събуди в него най-долните страсти и да го изтласка към бездната“, иронизира журналистът. „С течение на времето разбирате, че всичко, което лявото крайно не харесва, става крайно дясно“, отбелязва наблюдателят.
От гледна точка на Бок-Коте, победителят в състезанието за изказване, най-далечно от реалността наскоро беше френският депутат от партията „Напред, Република“, Орелиен Таше. Чувайки новината, че босненско момиче е било подстригано от роднини, които не са търпели срещите му с християнин-сърбин, той намери начин да обвини политическата класа в „хвърляне на монети в музикалния апарат на анти-мюсюлманската омраза“. Бок-Коте сравнява това изявление със звучащите след терористичния акт в редакцията на списание Charlie Hebdo предупреждения срещу ислямофобията във Франция. „Когато Франция е нападната, тя обвинява себе си. Когато се съпротивлява, тя е обвинена, че „умножава шокиращите формулировки за хулигнаството“, констира авторът. „Позната песен, която звучи поне 30 години“, отбелязва наблюдателят.
Тези, които се осмеляват да направят изводи в съответствие със здравия разум, рискуват да получат „гражданско изгнание“, отбелязва Бок-Коте. „Подивяването“ в обществото се смята за „илюзия, подхранвана от речите на привържениците на прекомерната сигурност“, масовата имиграция - „фантазията на теоретиците на конспирацията“ и антропологичното унищожение на света, който отказва да прави разлика между мъже и жени - „прищявка на католическите фундаменталисти“. Онези, които съжаляват за спада на свободата на словото, са обвинени, че искат да се отдадат на речта на омразата, а онези, които се противопоставят на приоритета на расовите въпроси в обществените отношения, са обвинени, че се опитват да „замаскират своите бели привилегии с универсалистка реторика“. Не е нужно да имате богато въображение, за да забележите, че това е ново „предателство на интелектуалците“ *, заключава авторът.
* "Предателството на интелектуалците" - книга на френския философ Жулиен Бенд, написана през 1927 година.
** Потьомкинските села – исторически мит за бутафорни села, които уж са построени по указание на княз Потьомкин по пътя на Екатерина през 1787 г. в Северното черноморие за да покажат, че региона процъфтява и които са разрушени след преминаването на императрицата – бел. пр.
Превод: М.Желязкова
