"Нима на възрастните хора е бил отказан достъп до болници поради липса на място?" - това, според Le Monde, е един от най-чувствителните въпроси за парламентарната комисия за разследване на кризата Ковид-19 във Франция. Както отбелязва вестникът, по време на изслушванията много доказателства говориха в полза на тази версия. Освен това „безпрецедентните данни“, с които се запозна изданието, потвърждават, че това е било в някои региони: на върха на епидемичната вълна хората над 75 години са имали ограничен достъп до услуги за интензивно лечение.
Предварителните данни на Генералната дирекция по осигуряване на грижи показват, че през седмицата от 30 март до 5 април само 14% от пациентите, приети в отделенията за интензивно лечение в цялата страна, са над 75, спрямо близо 25% в началото на март. Тази цифра малко се променя от регион в регион, с изключение на района на Париж, където делът на възрастните хора с интензивно лечение спадна до 6% през тази седмица. Средната възраст на пациентите, приети за интензивно лечение през този период, намалява от 66 на 63 години.
„За мен тълкуването е съвсем очевидно: появила се е определена форма на регулиране. Въпреки че не е споменато, е бил направен избор.“, каза Ерик Чиоти, народен представител, докладчик на Комисията за разследване на кризата в Националната асамблея. „Нашата здравна система, противно на казаното, беше претоварена“, продължава той, припомняйки, че „в нормални периоди една четвърт от пациентите в интензивното отделение са възрастни хора“.
Не всички здравни служители обаче са съгласни с това тълкуване, отбелязва изданието.
Орелиен Русо, директор на регионалната здравна агенция за региона на Париж, припомни, че в началото на епидемичната вълна всички планирани хирургични операции са отложени, което означава, че профилът на пациентите, приети за интензивно лечение, се е променил. Той също така отбеляза, че поради Covid-19, много млади пациенти понякога започват да влизат в интензивно лечение. В четвъртък, 23 юли, той представи на депутатите малко по-различни цифри, според които средната възраст на пациентите в интензивното отделение остава на нивото от 61 години.
Разпитаните от комисията във вторник, 28 юли, лекари от бърза помощ и реаниматорите не противоречаха на Генералната дирекция за осигуряване на грижи, но направиха няколко наблюдения за тяхното значение. Агнес Рикар-Йонн, президент на Френското общество за спешна медицина, заяви, че не вярва, че лекарите са променили процедурите си за подбор на пациенти, но припомни, че способността да издържат на интензивността на лечението е решаващ фактор при вземането на решение за хоспитализация. "Искат ли по-възрастните хора да бъдат принудени да направят този маратон, знаейки, че ще рухнат на първия, втория или третия километър?" - каза тя в апел към депутатите, като се оплаква, че постъпването в болницата понякога е „лесен начин“, което не винаги е в интерес на пациента, който се оказва, че лежи „на носилка в коридорите на спешното отделение“.
В същото време лекарите признаха, че лечението на заболяване, което може да прикове пациента към интензивното легло в продължение на няколко седмици, е трудно. "Налагането на това на пациент на възраст 75 или 80 години е напълно неразумно", заяви ръководителят на френското реанимационно дружество Ерик Мори, припомняйки, че при обикновена пневмония продължителността на лечението в интензивната терапия е от 4 до 5 дни. „В началото взехме такива пациенти, но е невъзможно те да оцелеят на такъв „маратон“, подчерта специалистът и поясни, че не оспорва нито цифрите на Главна дирекция, нито тяхната интерпретация.
В условия, когато френските отделения за интензивно лечение са били напълно запълнени, може да настъпят откази, признава заместник генералният секретар на Френското дружество по анестезия и реанимация, също разпитан от комисията. След като увери, че няма „индикации“ за отказ на пациенти в напреднала възраст, той също отбеляза, че някои от тях самите отказват реанимация.
Както отбелязва изданието, подобни разсъждения е малко вероятно да намерят отклик сред персонала на старческите домове, на които понякога има се е налагало да останат насаме с пациенти в тежко състояние. Те се оплакват, че положението на възрастните хора не е приоритет от началото на кризата. „Те бяха считани за най-уязвимите и имащи най-голяма нужда от защита група от населението“, казва Анабел Век, директор на Националната федерация на директорите на институциите за възрастни хора. Тя потвърждава трудностите не само с разпределението на пространството в болницата, но и с достъпа до линиите на бърза помощ.
На 21 юли Одил Рейно-Леви от Националната асоциация на лекарите-координатори и медико-социалния сектор заяви, че в началото на епидемията лекарите-координатори, които са получили съгласие да прехвърлят възрастни пациенти в болници, така и не са могли да получат достъп до спешните отделения и е трябвало да се върнат в техните институции. „Някои от тях са свидетели на смъртта на възрастни хора, които не могат да бъдат прехвърлени“, добави Натали Мобурге от Френската федерация на асоциациите на лекарите-координатори в старческите домове, казвайки, че в някои райони лекарите са чували за невъзможността да приемат пациенти над 68 години в претоварените болници.
Превод: М.Желязкова
