/Поглед.инфо/ Дълги години животът на Европа се управляваше от един лидер - германският канцлер Ангела Меркел, а сега, когато тя напусна поста си, европейските лидери вече се състезават за правото да ръководят ЕС. Въпреки това, както счита професора от университета в Кеймбридж Хелън Томпсън, Европа се е променила много по време на управлението на Меркел: ЕС е разделен и просто е невъзможно да го ръководиш, а без лидер в ЕС има само единият начин - към застой.
Възглавяването на Европейския съюз, както и на неговите предшественици, винаги е било предизвикателство. Както пише Хелън Томпсън, професор в университета в Кеймбридж, експерт по Европа, геополитика и кризи на демокрацията, през по-голямата част от последните десет години животът на Европа е воден от един лидер - германският канцлер Ангела Меркел, а сега , докато тя се готви да напусне поста си, за нейното място вече започна надпреварата между кандидатите.
Както отбелязва Томпсън, надпреварата се ръководи от френския президент Еманюел Макрон, чиито "самопровъзгласили се опити да се даде на Европейския съюз открито политическо значение" досега се проваляха. Следва Олаф Шолц, който вероятно ще стане следващият канцлер на Германия и който се надява да наследи „мантията“ на Меркел.
И някъде в края на тази опашка е италианският премиер Марио Драги, бившият шеф на Европейската централна банка, чиито заслуги включват спасяването на еврото. Експертът обаче е сигурен, че те могат да не хабят напразно енергията и думите си: с вързани ръце и крака от съперничеството между Америка и Китай и изпитвайки дълбоко вътрешно разединение, Европейският съюз сега е в свят, който е много различен от света по време на управлението на Меркел, а сега големият ЕС е просто невъзможно да се ръководи.
„По голямо разнообразие от въпроси – върховенството на закона, ядрената енергетика, отбранителната политика и не на последно място отношенията с Китай – в Европа остават дълбоки разделения и практически няма място за маневриране. Тъкмо затова, няма причина да вярваме, че след Меркел някой ще може да постигне по-значителен успех “, пише Хелън Томпсън.
Тя смята, че амбициозните планове на Макрон за обединена Европа – от задълбочаване на валутния съюз до изграждане на общоевропейски военен потенциал и технологична независимост – не се радват на широка подкрепа. А твърденията на неговото правителство, че Европейският съюз вече е суперсила, равна по сила на Америка и Китай, изглеждат не само илюзорни, но и доста обидни – особено за онези европейски столици, които смятат, че гаранциите за сигурност, предоставени от Америка, са абсолютно необходими.
Шолц, от своя страна, ще се изправи пред същия икономически натиск, който оформи избрания от Меркел подход към отношенията с Китай. И той ще трябва да положи много усилия, за да наложи на останалата част от Европа избраната от него ориентация – дълбоки икономически отношения с Китай и запазване на отношенията с Вашингтон в сферата на сигурността. Що се отнася до Макрон и Драги, пише Томпсън, те може да успеят да действат заедно по някои въпроси, но по въпроса за отношенията с Америка и Китай между тях остава огромна пропаст.
„Накратко, реалността е, че нито новият германски канцлер, нито френското правителство са в състояние да ръководят Европа. Компромисите, които техните предшественици успяваха да постигнат, вече не са възможни. И при липса на силен лидер, Европа ще се движи само в една посока - към стагнация “, заключава експертът.
Превод: ЕС