Преминаваме край тях всеки ден. Но никога преди паметниците не са предизвиквали толкова много противоречия и разногласия. Миналия юни, по време на протестите на „Black Lives Matter“ в Бристол, паметникът на търговец на роби беше съборен от жителите на града, в който той е израснал. Тогава мургава активистка се изкачи на празния пиедестал на паметника на Едуард Колстън – и тази снимка стана символична.
ДЖЕН РИЙД, активист: Не става въпрос за мен, а за това защо съм стояла там и за кого съм стояла там: за Джордж Флойд, за всички поробени хора - поробени от Колстън. И беше ... да, това беше моментът на победата.
Изгубен от погледа на хората за една година, сваленият паметник беше тържествено открит в музея този петък. Междувременно пиедесталът все още е празен и бъдещето му сега е в ръцете на комисията на градския съвет. Тази комисия е една от няколкото, създадени в цялата страна. Историкът на изкуството Андреа Емелайф е член на Лондонската. Нейната задача е да провери повторно съществуващите произведения на изкуството по улиците на столицата.
КОРЕСПОНДЕНТ НА SKY NEWS: Говорите за събарянето на паметниците и пренаписването на историята?
АНДРЕА ЕМЕЛАЙФ, историк на изкуството и куратор: Определено не искаме да пренаписваме историята. Във всеки случай определено аз не искам да пренаписвам историята. Не мисля, че този паметник изобщо е трябвало да бъде съборен. Мисля, че това е важна фигура и тя трябва да е на публично място. Но може би си струва да се добави коментар към неговата история? Трябва да помислим дали да добавим обяснение и към паметника или може би да добавим паметни плочи, разказващи за това, което е направил Чърчил.
Съществува разбиране за това, че трябва да прославяме хората от всички сфери на живота. Ако са оставили следа в историята, те също имат право да увековечат своите образи.
ЖЕНА: Това е баба ми ...
Това са хора като Бети Кембъл, която проби „стъкления таван“, за да стане първият чернокож училищен директор в Уелс през 70-те. Бети почина през 2017 г., но всеобщ вот постанови, че сега тя следва да бъде удостоена под формата на паметник, за радост на семейството й.
РЕЙЧЪЛ КЛАРК, внучка на Бети Кембъл: Такава чест! Струва ми се, че никой от нас все още не е осъзнал напълно колко е важен в действителност, както и цялото значение, което ще има този паметник. Тези промени са необходими, защото те отдават дължимото на приноса на по-широките слоеве от народа, който е бил умишлено или подсъзнателно, несъзнателно игнориран.
Днес се полагат усилия да осеем улиците ни с повече исторически образи, за да ни напомнят за невидимите, велики и понякога неудобни страници от историята, които разтърсват съвременна Великобритания.
Превод: ЕС
