/Поглед.инфо/ Пандемията на коронавирус нанесе сериозни щети на икономиките на много европейски страни, съобщава немското списание Der Spiegel. Европейската комисия предлага да се привлекат средства за възстановяване от кризата в размер на €750 млрд. Така проектът на Урсула фон дер Лайен се оказа много по-голям от плана на Меркел и Макрон, отбелязва изданието.
Европейската комисия планира да се мобилизират за програмата за възстановяване след кризата с коронавирус €750 млрд, според немското списание Der Spiegel.
Както е отбелязано в статията, последиците от пандемията за икономиките на страните от ЕС са изключително значими, следователно, за да ги подкрепи, Европейската комисия възнамерява да мобилизира €750 млрд, от които €500 млрд ще бъдат безвъзмездна парична помощ. €250 млрд трябва да бъдат дадени под формата на заеми.
Така проектът на програмата на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се оказа забележимо по-голям от немско-френската инициатива, която предоставя пакет от помощи на стойност €500 млрд, подчертава немското списание.
Освен това Урсула фон дер Лайен предлага да се създаде така наречената многогодишна финансова рамка за периода от 2021 до 2027 г. в размер на 1 трилион евро, се казва в статията. Днес ръководителят на Европейската комисия представи официално този план на Европейския парламент.
Програмата за възстановяване трябва да помогне на Европа да преодолее най-сериозния икономически спад след Втората световна война, отбелязва изданието. Поради продължителното спиране на предприятията в разгара на пандемията икономиката на ЕС тази година според официалните прогнози ще намалее със 7,4%. Някои страни, като Италия, Испания и Гърция, ще страдат особено значително.
Страните на ЕС вече са се погрижили да създадат съвместна мрежа за сигурност, като предвиждат отпускането на кредитна помощ на обща стойност до €540 млрд. Програмата за икономическо възстановяване в рамките на бюджетния план е само следващата стъпка, обяснява немското списание. Новостта е във факта, че средствата, финансирани чрез заеми, трябва да се разпределят между държавите от ЕС главно като субсидии, които впоследствие ще бъдат върнати не от отделните получатели, а от всички държави от ЕС заедно.
На първо място, онези страни, които трябва да се справят най-активно с последиците от икономическата криза, трябва да се възползват от предложението фон дер Лайен. Например Италия трябва да получи €81 млрд от общия котел под формата на субсидии и около €90 млрд заеми. Испания може да разчита на €77 млрд субсидии и €63 млрд заеми. Германия дава около €28 млрд под формата на субсидии и тя не получава заеми като финансово силна държава. Говорим за минималните суми, които могат да се увеличат, отбелязва статията.
Както припомня Der Spiegel, миналата седмица Германия и Франция излязоха с предложение, според което Европейската комисия би трябвало, въз основа на гаранции от страните от ЕС, да издаде заем и да го раздаде под формата на субсидии за засегнатите от кризата държави и отрасли.
Позицията на Германия се наблюдава с особено внимание, защото тя е най-силната икономика и най-големият финансов донор в ЕС. Освен това от 1 юли Германия ще стане председател на ЕС за шест месеца, така че Ангела Меркел ще играе специална роля за преодоляване на кризата, твърди авторът на статията.
Както обяснява изданието, планът за възстановяване на фон дер Лайен след кризата прилича на немско-френската концепция. Ръководителят на Европейската комисия също възнамерява да финансира програмата чрез заеми. За това държавите от ЕС трябва да гарантират, че допринасят за общия бюджет. В крайна сметка това означава, че дълговете ще трябва да се изплащат на вноски от бюджета на ЕС в продължение на десетилетия. Европейската комисия също така смята, че за това ще бъде полезно да се организира за нея нов собствен доход за нуждите на ЕС, формиран от данъци и мита, например се предлага разширяване на търговията с квоти за емисии в Европа. Цифров данък или такси за пластмасата също се обсъждат.
Някои страни са против средствата, получени чрез заеми, да се дават на кризисни държави под формата на субсидии, а не под формата на погасяване на заеми. По-конкретно, страните от „икономната четворка“ - Австрия, Холандия, Швеция и Дания - протестираха, заключава Der Spiegel.
Превод: М.Желязкова