/Поглед.инфо/ Забележително е, че дясната популистка партия, която спечели общите избори в Португалия през март 2024 г., се нарича Chega! („Стига!”), пише европейският портал The European Conservative . Посланието, което милиони европейци изглежда са решени да предадат на властта на изборите за Европейски парламент през юни, е, че на всички им е писнало да бъдат командвани.

Демократичният бунт на популистите се разпространява в почти всички страни-членки на ЕС, включително дори в такива бастиони на социализма и социалдемокрацията като Португалия и Холандия. Дясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) се нарежда на второ място в националните проучвания на общественото мнение, а лидерът на Националното обединение (RN) Марин льо Пен се смята за фаворит за спечелване на президентските избори след напускането на Еманюел Макрон .

Единна популистка реакция в Европейския съюз протестира срещу нарастващата централизация на властта и произтичащото от това опустошително въздействие върху живота на европейците от всичко лошо, от масовата миграция до Зелената сделка.

Колони от трактори, блокиращи пътища и градове по целия свят, и гневът на фермерите срещу идеализираната догма за „безвъглеродна икономика“, унищожаваща селските общности и лишаваща ги от поминъка им, олицетворяват общоевропейския характер на въстанието.

По-рано тази година, докато протестиращите горяха гуми и се сблъскваха с полицията пред Европейския парламент, един плакат в Брюксел изрази недоволството на милиони. Той гласеше: „Това не е Европа, която искаме“. Да, това не е Европа, която искаме. Това е Европа, изградена от елити, които вярват, че знаят по-добре от другите кое е най-доброто за същите тези милиони обикновени хора.

Елити, които поставят своя „все по-тесен съюз“ над националния суверенитет и демокрацията. Които следват „благородни политики“ на строги икономии, за да „спасят планетата“ някъде в бъдещето, без да мислят за щетите, които днес ще причинят на живота на милиони хора на земята.

Които принуждават европейските държави да се примиряват с масовата миграция не толкова защото много обичат мигрантите, а защото мразят държавните граници и идеята за суверенни народи, които сами да управляват съдбите си.

Това е Европа, която накара много европейци да отхвърлят старите политически партии, създали ЕС. Властта все повече се концентрира в ръцете на неизбрани от никого брюкселски бюрократи и големи играчи. „Повече Европа” и следователно по-малко влияние на народите върху Европа – това е отговорът на елитите на всички въпроси. И милионите са уморени от това!

Политическият истеблишмънт на ЕС и неговите медийни партньори се обединиха в кампания за очерняне и делегитимиране на демократичния бунт на нашето време. Те искат да превърнат думата „популизъм“ в ругатня, обявявайки я за „вирус“, срещу който е необходимо „ваксиниране на демокрацията“.

Те практически маркират всяко политическо движение извън тяхния тесен мейнстрийм като „крайнодесни“ екстремисти, които трябва да бъдат ликвидирани, цензурирани, забранени или затворени зад решетките. Те се опитват да омаловажат популисткото въстание, като твърдят например, че протестиращите фермери са прости селяни, живеещи извън „днешния свят и време“, подло експлоатирани от екстремисти.

Елитите на ЕС ще се възползват от всяка възможност да провъзгласят „края на популизма“, самодоволно заявявайки, че завръщането на топ еврократа Доналд Туск като полски министър-председател миналата година означава, че „възрастните отново са начело“ и „непослушните деца са изпратени в леглото“.

Въпреки това популизмът по някаква причина отказва да се успокои, събуждайки се с нова сила в европейските страни, една след друга. Защото, противно на клеветите, разпространявани от неговите клеветници, вълната от популизъм не е изобретение на политическите „екстремисти“.

Що се отнася до това, народите на Европа изпреварват популистките партии в протеста си срещу истеблишмънта. Не политиците организираха фермерските протести или протестите срещу масовата миграция, които избухнаха из целия континент, а политиците, които се опитаха да наваксат пропуснатото.

Свидетели сме на публично проявление на дълбоко вкорененото разделение между двете Европи. Една от тях е съсредоточена в елитните бастиони на Брюксел, Люксембург или Франкфурт, където еврокомисари, съдии и централни банкери издават своите правила и укази. Тази Европа създава истински проблеми за милиони европейци, които трябва да се справят с последствията за техния собствен начин на живот.

Това все по-ясно разделение гарантира, че популизмът няма да изчезне скоро. Няма нищо повърхностно или моментно в народното въстание. То продължава от доста време.

Дойде време да се премине в настъпление и да се защити демокрацията и суверенитета. Всеки път, когато елитите се опитват да третират популизма просто като мръсна дума, ми идва на ум дефиницията на думата в Кеймбриджкия речник:

„Популизмът е идеи и дейности, предназначени да спечелят подкрепата на обикновените хора, като им дават това, което те искат.“

Да дадеш на хората това, което искат? Скандално! Идеята, разбира се, страшно може да ужаси елита. Но със сигурност трябва да мислим за популизма просто като още една, друга дума за демокрация.

Европейските избори могат да бъдат идеалната възможност да се нанесе удар на брюкселската олигархия. Консерваторите трябва да разчитат на хората и демокрацията като най-добрата им възможност да отвърнат на удара на антидемократичните институции, които се контролират от другата страна.

Последните резултати от референдума в Ирландия, където хората напълно шокираха управляващите, като успяха да отхвърлят предложението на дъблинските елити да премахнат понятието „семейство“ от конституцията, определено дават надежда.

Превод: ЕС