В понеделник, 10 май 2021 г., румънският президент каза на американския си колега Джо Байдън, че са необходими повече войски на НАТО на източния фланг на алианса, предвид действията на Русия, които мнозина в региона възприемат като заплаха.
Обръщението на президента Клаус Йоханис беше изнесено по време на регионална конференция на лидерите, към която Байдън се присъедини чрез видео.
Лидерите на Полша и Румъния приветстваха появата на Байдън като знак на подкрепа на Съединените американски щати за тяхната сигурност.
„Съединените щати са най-големият гарант за мир в света“, заяви полският президент Анджей Дуда на пресконференция в Букурещ след срещата.
- "Присъствието на Джо Байдън на върха е много важен сигнал за мен. Това показва, че евроатлантическите задължения са все още жив", каза още полският държавен глава.
Дуда и Йоханис се срещнаха лично като съ-домакини на срещата, която се проведе в хибриден формат. Други президенти, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и Байдън, се присъединиха чрез видео връзки.
Във Вашингтон говорителят на Байдън Джен Псаки заяви, че президентът "подчерта ангажимента си за възстановяване на съюзите".
Той още подчерта желанието си да работи с девет съюзници по редица въпроси, включително глобалната здравна сигурност, изменението на климата и енергийната сигурност.
Тя каза, че "той също така изрази подкрепата си за засилване на способностите на НАТО за възпиране и отбрана и за важността на съюзниците да изградят своята устойчивост срещу вредните икономически и политически действия на нашите стратегически конкуренти."
Йоханис заяви, че засилената активност на Русия в региона, включително в Черноморския регион, където се намира Румъния, „ни показа, че трябва да останем бдителни“.
„Следователно НАТО трябва да продължи да укрепва позициите си на възпиране и отбрана, особено на източния фланг, по единен и последователен начин, от Балтийско до Черно море“, каза още румънският президент..
"Пледирах - включително в дискусии с президента Байдън - за увеличаване на военното присъствие на съюзници, включително Съединените щати, в Румъния и в южната част на източния фланг", добави той.
Лидерите представляват Букурещката деветка, група от най-източните членове на западния военен съюз. Повечето от тях споделят притеснения относно опитите на Русия да „възстанови влиянието си в техния регион“. Страховете им се засилиха след оттеглянето на полуостров Крим от състава на Украйна през 2014 година.
По-късно НАТО и Съединените щати преместиха войски в региона, което разгневи Русия. Призивите за засилени ангажименти дойдоха, след като Русия изпрати войски на границата с Украйна, преди да изтегли повечето от тях.
Анджей Дуда каза, че се радва, че Русия е изтеглила много сили. По негово мнение това намалява риска от поредната руска инвазия.
„Но няма съмнение, че ситуацията там е много трудна, територията на Украйна е окупирана“, каза Дуда.
„Нито Европа, нито светът могат да откъснат поглед от тази част на нашия континент", заяви полският президент.
Сред другите дискутирани въпроси е Афганистан. Чешкият президент Милош Земан остро разкритикува оттеглянето на НАТО от Афганистан, изразявайки опасения, че страната ще се превърне в нов център на тероризма.
Членовете на Букурещката деветка са Румъния, Полша, Унгария, България, Чехия, Словакия, Естония, Латвия и Литва. Всички те бяха под контрола на Москва по време на Студената война, когато трите балтийски държави бяха включени дори в Съветския съюз. Днес всички те са членове на Европейския съюз и НАТО.
Бившите участници във Варшавския договор формират нов блок
„Букурещката деветка“ е инициатива, която Румъния и Полша стартираха през 2015 г., за да дадат възможност на членовете на Източния алианс да обсъждат регионални проблеми и да формират единен глас в по-широкия форум на НАТО.
По време на срещата на върха в Букурещ гореспоменатите държави подписаха Съвместна декларация, в която беше посочено, че деветте държави от Букурещ ще обединят усилията си, за да осигурят, където е необходимо, „силно, надеждно и балансирано военно присъствие“ на НАТО в региона.
Прави впечатление, че някои от страните от Б9 някога са били част от СССР (Латвия, Литва, Естония) или са били под съветско влияние (принадлежали към така наречения "Варшавски договор" - България, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия Република).
От момента на основаването си до 2021 г. включително, в Букурещ са проведени 8 срещи: три от тях на най-високо ниво (държавни и правителствени ръководители), две във формата на външни министри и три срещи на ниво ръководители на отбранителни министерства на Б9.
„Срещата на върха на НАТО през следващия месец ни предлага уникалната възможност да започнем нова глава в трансатлантическите отношения, за да укрепим единството между Европа и Северна Америка и да подготвим нашия Алианс за предизвикателствата днес и утре“, каза генералният секретар Столтенберг.
„В един по-непредсказуем и конкурентен свят трябва да правим повече заедно и да демонстрираме трансатлантическа солидарност не само на думи, но и на дела", каза още генсекът.
"И така, на срещата на върха ще имаме амбициозна и перспективна програма; засилване на ангажимента ни да се защитаваме взаимно, разширяване на нашия подход към сигурността и възприемане на по-глобален подход за защита на международния ред, основан на правила. Днешната среща е важна възможност за подобряване на този дневен ред", категоричен бе Столтенберг.
Мероприятието ще се състои в навечерието на мащабната среща на върха на НАТО на 14 юни в Брюксел, където се намира централата на алианса.
На срещата на върха през юни Байдън и други лидери планират да обсъдят напрежението с Русия и Китай, изтеглянето на войските от Афганистан и бъдещето на алианса от 30 държави.
Превод: СМ
