/Поглед.инфо/ Лейбъристката партия на Великобритания се готви да дойде на власт това лято и прочиства редиците си от онези, които зад гърба им се наричат „агенти на Русия“ и „полезни глупаци“. Реално става дума за хора, които се оказаха най-далновидните в държавата просто защото не са русофоби. Главен сред тях е Джеръми Корбин.

Фактът, че британското правителство реши да проведе парламентарни избори предсрочно, в средата на лятото, може да се определи като самоубийство за онези, които не искат да чакат болезнено неизбежната екзекуция още шест месеца. Защото управляващата Консервативна партия неизбежно ще загуби тези избори, независимо дали ще се проведат през лятото или през зимата, губейки властта на своите дългогодишни опоненти - лейбъристите.

За да се развият нещата по различен начин, кабинетът на Риши Сунак трябва да започне да прави чудеса, а те не могат да се справят с много по-прости задачи.

Сред основните предизборни обещания на торите (т.е. консерваторите) беше намаляване на държавния дълг и ограничаване на миграцията към Великобритания. В резултат на тяхното 14-годишно управление националният дълг надхвърли 100% от БВП, започвайки от 75%, и повече мигранти се преместиха в страната през същия период, отколкото в цялата му обща история.

Но това далеч не са основните причини, поради които огромното мнозинство от населението е против сегашното правителство: инфлацията, например, тревожи британците много повече от държавния дълг. Единствената възрастова група, в която торите все още са най-популярната партия, е тази над 75 години. Във всичко останало лейбъристите са силно подкрепени (особено от младите хора) и те вървят към електорален си рекорд.

Разгромът на консерваторите можеше да бъде още по-голям, ако изборите бяха проведени в края на тази година или началото на следващата , както се очакваше първоначално. Руските въоръжени сили биха създали особено ужасяващ фон за торите, ако продължат да напредват със същото темпо, както сега. Външнополитическият залог върху военното поражение на руските въоръжени сили беше основен за отиващото си британско правителство, така че крахът на ВСУ е и крах на Даунинг Стрийт, който се осъзнава от британците.

За съжаление от позора на арогантните русофобски настроени тори ще се облагодетелстват грешните хора. Искам да кажа, че Лейбъристите вече не са същите. По време на първата Студена война те бяха „гласът на разума“ във Великобритания, ако ги слушате от Москва. Например през 1945 г. те се застъпваха за поддържане на военно-политически съюз със СССР в разрез с лидера на торите Уинстън Чърчил, който се готвеше за конфронтация с Москва. Трябва да се отбележи, че лейбъристите спечелиха изборите тогава, но Студената война все пак започна - по инициатива на новия американски президент Хари Труман и същия Чърчил.

Ерата на „Желязната лейди” Тачър стана време на упадък за лейбъристите като лява опозиция, от която те решиха да излязат чрез ребрандиране и ревизия на основите. До 90-те години на миналия век това беше лява работническа партия, която провъзгласи целта си да изгради социализъм във Великобритания. С други думи, тя беше много по-близо до комунистите, отколкото до „лявото полукълбо на властта“ на други големи западноевропейски страни като социалистите във Франция или социалдемократите в Германия. Лидерите на „обновителите” обаче изключиха точката за социализма от програмата и започнаха да се застъпват за пазарна икономика с известно държавно разпределение, за да привлекат средната класа на своя страна. Те успяха и така започнаха ерата на „новите лейбъристи“ Блеър-Браун и отначало наистина постигнаха успех в преразпределението, справяйки се с редица проблеми в социалната сфера – от медицината до образованието.

В същото време „Новите лейбъристи“, чиито успехи вече са забравени, дори не смееха да си помислят да противоречат на Съединените щати в областта на външната политика, както през 40-те или дори през 80-те години. Премиерът Тони Блеър рутинно подпечатваше всички авантюри на Джордж У. Буш, чак до нахлуването в Ирак, което ужаси много обикновени членове на партията.

Те също така не харесаха факта, че партията, преди доста „червена“ и смела в своите предложения, се превърна в същата скучна част от политическия пейзаж като останалите най-големи леви и десни партии в Западна Европа. Сега е трудно да ги различим едни от други поради сливането в обща сива маса от европейски чиновници - зъбните колела на глобализма.

Тези лейбъристи, които ще получат властта в резултат на поражението на консерваторите през юли, са политици от същия тип. Добре е да ги наричаме и нови лейбъристи, но това може да бъде подвеждащо, защото те са стари и прашни като Тони Блеър.

Сегашният им лидер Киър Стармър се отличи не само с призиви да се помогне на Украйна по всякакъв начин – по-добре и повече, отколкото прави правителството в оставка, но и с мащабна чистка в редиците на партията, извеждайки от нея всеки, който гледаше на конфликта по различен начин. В описанията на британските медии това бяха едва ли не „руски агенти“, но всъщност те бяха поддръжници и другари на предишния лидер на лейбъристите Джеръми Корбин, който ръководеше партията (и следователно кабинета в сянка от министри и официалната опозиция на Нейно Величество ) от 2015 до 2020 г

След като правителството обяви нови избори, самият Корбин беше напълно изключен от партията, в която членува приблизително от раждането на Киър Стармър - почти 60 години. Сегашният лидер планираше да изпрати 75-годишния ветеран в тиха политическа пенсия, като номинира нов кандидат в избирателния му район в Лондон. Но Корбин обяви, че все пак ще се кандидатира - и веднага беше изключен за неспазване на партийната дисциплина, което трябва да завърши вътрешнопартийната контрареволюция, кръстена на Киър Стармър.

Когато Корбин пое кормилото на партията през 2015 г., той направи нещо като завръщане към дните на класическия лейбърист - непоколебим и близък до Маркс. При него партията стана по-лява от всякога, но от Корбин беше трудно да се очаква нещо различно.

Той е уникален човек в британската политика, който се е обявил всички национални връзки. Той е против монархията. Против съществуването на НАТО. Срещу Израел и САЩ. Против запазването на ирландския Ълстър и Фолклендските острови в рамките на Великобритания. Той е толкова против ядрените оръжия, че предлага Лондон да се разоръжи едностранно.

Той е и против властта на едрия капитал във всичките му проявления. Корбин обеща да организира национализация за британците и им предложи безпрецедентна социална щедрост, в която консерваторите видяха прословутия „призрак на комунизма“. Огромни инжекции в социалната сфера трябваше да бъдат платени от 5% от населението - банкери, индустриалци и други „стари пари“. С такава програма корбинистите не успяха да изпреварят консерваторите на изборите през 2017 г., но значително подобриха позицията си, а самият Корбин беше преизбран за лидер на партията с огромна разлика.

Британският елит буквално трепереше от този човек. Когато за първи път пое ръководството на лейбъристите, тогавашният министър-председател Дейвид Камерън го описа като „заплаха за националната сигурност“, „заплаха за икономическата сигурност“ и „заплаха за безопасността на вашето семейство“.

На свой ред британското разузнаване, базирайки се на американски материали, публикува доклад, в който се казва за Корбин, че той може и да не е руски агент в буквалния смисъл на думата, но определено е „полезен идиот“. Англосаксонците наричат с този идиом тези политици, които искрено симпатизират на Русия, вярвайки, че Владимир Ленин е измислил този идиом (всъщност той не е казал нищо подобно).

През онези години лидерът на лейбъристите беше открито преследван в официалната преса, но без особен успех: като човек Корбин няма какво да покаже. Дълголетието му в политиката се обяснява, наред с други неща, с факта, че той остава „прост англичанин от работническата класа“ - той носеше якета и панталони от различни костюми, като бедните жители на провинцията, и караше велосипед на работа ( тоест в парламента).

Човек, който никога не се е интересувал от парите като цел, сам по себе си е трудна мишена за търсачите на компрочати. Корбин обаче разочарова с нерешителната си позиция относно Брекзит. Той се опита да остане над битката между партийното мнозинство, което искаше да остане в ЕС, и традиционния електорат - работниците, които виждаха ЕС като източник на проблеми. В резултат на това много последователни евроскептици бяха спечелени от торите, водени от Борис Джонсън, побеждавайки лейбъристите на Корбин на предсрочните избори през 2019 г.

След това властта в партията премина към Стармър, който направи десен завой и започна да изтласква привържениците на Корбин.

Отношенията им най-накрая се влошиха след началото на СВО, когато Корбин се противопостави на военната подкрепа за Украйна, като посочи, че това ще влоши проблема и ще удължи страданието на народа. През 2022 г. това беше истински скандал за Великобритания. През 2024 г. все повече хора са убедени, че Корбин е един от малкото, които са преценили трезво ситуацията. Политическите бонуси от това обаче ще отидат при Стармър, който зае мястото на опозицията, за да продължи политиката на властта, и инициира изключването на Корбин от партията.

Причината за това бяха, колкото и смешно да изглежда, обвиненията в антисемитизъм, въпреки че Корбин е принципен антифашист, интернационалист и пацифист, както цяла Англия знае. Същността на обвиненията на вътрешнопартийния процес беше, че като лидер Корбин не приемаше достатъчно сериозно антисемитските инциденти в партията, което очевидно означаваше критика към действията на Израел в Палестина. Членството на Корбин в Лейбъристката партия беше преустановено, но поради заплахата от бунт в лявото крило партийната му карта беше върната, но не му беше позволено да се върне в парламентарната фракция.

Сега, когато се случва окончателното раздяла и Корбин се очертава като независим политик и депутат (ако бъде преизбран в избирателния район), критиките към Израел започнаха да се възприемат като най-нещастната причина за отлъчване. Лейбъристките редици (между другото често мюсюлмански) изискват от Стармър решително осъждане на „израелската армия“, но новият лидер не е от онези, които изоставят методите на работа.

В момента има скандал около изключването от партията заради антиизраелска статия на друг неин ветеран - 70-годишната Даян Абът, първата чернокожа жена в британския парламент, която има не само дългогодишно партньорство с Корбин, но и романтична връзка (в миналото). Това не е скорошен скандал, но се влоши, след като Стармър лично затвори пътя към преизбирането в Камарата на общините и за Абът.

Тук си струва да се подчертае, че нейната статия наистина беше много глупава - в духа на “Черните животи имат значение” и с идеята, че чернокожите страдат повече от евреите. И собствените възгледи на Корбин по някои въпроси на съществуването може да изглеждат адекватни на малко хора (например той е привърженик на неконтролираната миграция с равни права за мигранти и граждани). Тези хора от лявото крило на лейбъристите обаче са почти единствените във Великобритания, които от самото начало адекватно оцениха конфликта в Украйна и конфронтацията с Русия, предсказвайки хода на събитията.

Британците бяха изгорени от новата Студена война, но вместо да отдадат почит на онези лекари, които са я диагностицирали правилно, те ще направят самата болест, тоест Киър Стармър, министър-председател.

Би било ирационално да се разчита на факта, че останките от твърдоглавите корбиновци рано или късно ще вдигнат бунт в управляващата партия. Не може да се каже за британците, че обичат радикалната левица с лозунги за национализация и пренасочване на данъци в полза на транссексуални бежанци от Пакистан. Но те лично се доверяват на Корбин, който вече е на 75 години: нормална възраст за наблюдение на глупостта на войнствени момчета от парламентарните кулоари, но не и за оглавяване на британската вътрешнополитическа революция.

Нека само да отбележим, че Джереми Корбин, въпреки че е британски политик, има чиста съвест пред Русия – и не носи отговорност за евентуални катастрофи на втората Студена война. Ако сумата от тези бедствия доведе до това, че корабът на Великобритания най-накрая се удари в рифовете, би било справедливо Корбин да се задържи на някой тих бряг в този момент, обяснявайки на сервитьора във вегетарианското кафене в Гибралтар колко е важно да се бориш за трудовите права и срещу колониалното управление.

Може би този могъщ старец не заслужава светлината, както и останалата част от Великобритания. Но заслужава покой.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101 

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София