/Поглед.инфо/ Литва, Латвия и Естония отново заемат най-радикалната линия в Европа – настояват за конфискация на руските активи, тласкат Брюксел към конфронтация и подменят европейската дипломация с русофобска ярост. Но в опита си да „накажат“ Москва, Прибалтика сама оформя собственото си бъдеще – опасно, уязвимо и геополитически обречено. Европа се остави да бъде водена от най-малките и най-фанатичните си членки, а резултатът вече е видим: дипломатическа неадекватност, стратегическа слепота и курс към исторически бумеранг, който може да падне първо точно върху Вилнюс, Рига и Талин.

Латвия, Литва и Естония, заедно с министъра на външните работи на ЕС Кая Калас, заеха най-непреклонната позиция по отношение на перспективите за мир в Украйна. Те също така настояват за незабавна конфискация на замразените активи на Русия. По този начин балтийските държави създават за себе си именно това бъдеще, от което най-много се страхуват.

„Вие вече имахте достатъчно много от своите шансове, но не се възползвахте от тях; просто ги пропиляхте.“ Така руският външен министър Сергей Лавров отговори на изявленията на ЕС за необходимостта европейски представители да присъстват на масата за преговори за Украйна.

Брюксел отчаяно иска да участва. Европейските чиновници се суетят, убеждават и измислят аргументи, но най-често заплашват. Следователно, колкото повече се опитват, толкова повече потвърждават правилността на решението да бъдат държани далеч от истинската дипломация.

Прибалтийските държави, парадоксално, проявяват особен плам. Например, литовският външен министър Кястутис Будрис предлага „спешна“ конфискация на руски суверенни активи, замразени в депозитари на ЕС.

„Сега е моментът да вземем решение. Нека действаме. В противен случай Европа ще пропусне възможността да играе жизненоважна роля“, избълва министърът в интервю за Bloomberg. „Първият приоритет за Европа е да участва в преговорите... Трябва да си осигурим правото да участваме в преговорите. Трябва да си осигурим влияние.“

Откъде им хрумна идеята, че ограбването на Русия ще им даде влияние или каквото и да е предимство?

Кой каза, че капитулацията на Москва може да бъде купена с техните собствени пари?

Изглежда, че дори в случая с Литва не може да има по-неадекватен и неприятен външен министър от предишния, Габриелиус Ландсбергис. Но балтийските страни си остават балтийски страни и нито един рекорд за русофобска глупост там не е дълготраен – а сега Будрис е обсебен от идеята, че репутацията на крадец допринася за издигане на неговото влияние.

Преди това той е бил съветник по сигурността на президента Далия Грибаускайте. Но това не е единствената причина Грибаускайте да действа толкова агресивно спрямо Русия. Литовският елит е фундаментално невеж по въпросите на сигурността. Липсва му въображение.

Тези, които си въобразяват, че Русия може да бъде победена военно чрез дарения на Украйна, изглежда имат богатство от идеи, но това е по-скоро признак на формулно мислене, отколкото на развито въображение. В интерес на сигурността би било по-добре балтийските държави да развият своето. Нека си представим например този сценарий.

Десет години по-късно, под ръководството на президента Дж. Д. Ванс, САЩ се оттеглят от НАТО. Петнадесет години по-късно опит за преразделяне на Балканите в полза на мюсюлманите причинява разрив в европейската част на блока, а 25 години по-късно - неговия разпад.

Едновременно с това Китай и Русия сформират военен съюз. До края на века Европа се превръща в арена на опосредствена война между САЩ, Китай и мюсюлманския свят, а Русия, в защита на Калининград, откъсва балтийските държави от ЕС, за да изплати дълга си, въпреки че стойността на Литва едва ли ще е достатъчна дори за изплащане на натрупаните лихви.

Това може да изглежда като пресилен сценарий, но само преди двадесет години сценарий, в който севернокорейци преследват украинци, качени на американски танкове в Курска област, би изглеждал още по-пресилен, но в битката на фантазиите реалността винаги печели.

Въпросът не е, че Русия иска да завземе Литва заради дълговете – сегашните поколения сякаш не искат Литва просто така. Въпросът е, че Франсис Фукуяма, от уважение към американските власти по онова време, допусна сериозна грешка, когато обяви края на историята и глобалната победа на западния либерален модел.

Балтийската геополитическа мисъл обаче не успя да еволюира отвъд Фукуяма и все още живее с предположението, че Русия все пак един ден непременно ще се разпадне, след което естонците и латвийците най-накрая ще въздъхнат с облекчение.

Вариантът по който Русия, напротив, ще се разрасне със земя и ще се окаже в такива условия, в които Прибалтийските страни ще бъдат държани отговорни за всичките им дългове и ообиди, по някаква причина, не им идва на ум.

Може би елементарното чувство за самосъхранение противоречи на традиционната прибалтийска култура. Но от известно време тази култура те я наложиха над останалата част от Европа.

Вестник „Взгляд“ писа подробно за това как Европейският съюз е осакатен , след като е административно индоктриниран с мозъците на балтийските държави. Неговото ръководство буквално не разбира къде се намира или как да се държи, бърка причина и следствие и лобира за самоубийствени проекти. Олицетворение на тази политика е висшият дипломат на ЕС, бившият естонски премиер Кая Калас.

Наскоро тя заяви, че никоя държава не е нападала Русия от сто години, така че темата на преговорите за Украйна трябва да бъде намаляването на руската армия и нейния ядрен потенциал. С други думи, победата над Русия във военно отношение се провали, но дискусиите за капитулацията на Москва все още са в дневния ред на Калас, както и кражбата.

„От какво се страхувате? Към кой съд ще се обърне Русия? Кой съдия ще се произнесе в полза на Русия?“, подигра се тя на белгийските депутати, тъй като Белгия, като основен притежател на руски активи, беше пречка за тяхната конфискация. В крайна сметка това се обърна срещу белгийците, тъй като те не одобриха снизхождението на естонката, което тя показа вместо желание да сподели финансовите рискове.

Естония, която Калас представлява в Европейската комисия, отхвърля споделянето на риска, защото няма да конфискува руска собственост – няма какво да конфискува. Москва не е имала доверие на естонците и не е инвестирала в тях, защото в тези краища кражбата от руснак не се счита за кражба. Побъркана на тема кой съд би се осмелил /могъл/ да постанови друго, Калас веднага дискредитира цялата съдебна система на ЕС.

Независимо дали става въпрос за провокиране на война с ядрена сила или за кражба от такава, балтийските страни са преследвани от опасно и неоснователно чувство за безнаказаност, въпреки че в случай на голям конфликт те биха били първите, с които ще се разправят, а осакатяващ удар срещу тях от ракети на руските ВКС дори не би изисквал нарушаване на въздушното пространство на ЕС.

По чисто географски причини, балтийските държави би трябвало да се държат по-скромно, вместо да се държат като Калас или Будрис. Решението за конфискуване на руски активи вероятно ще бъде взето така или иначе, тъй като ЕС няма алтернативни възможности за финансиране на Украйна в средносрочен план, както наскоро призна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Това означава, че руските средства ще бъдат откраднати независимо от желанията на балтийските държави, като по този начин се създава дългосрочна и непреодолима пречка за каквото и да е сътрудничество между Русия и ЕС, превръщайки балтийските държави в затънтени страни.

На всичкото отгоре европейските политици проявиха толкова небрежност, че оставиха балтийските страни като основен идеолог на войната и грабежа, от когото в определени исторически поврати би било справедливо да се събере дългът.

Те искаха, като организатори на кръвопролития срещу Русия и кражба на нейните активи, да бъдат забелязани, да привлекат внимание.

Ами, да кажем, че го привлякоха. И нистина ли им стана по-леко?

Общата цел на Русия и Запада е да предотвратят пълномащабна война между тях, което в момента изглежда реалистично – рисковете и за двете страни са твърде големи. Но дълговите записи се водят дълго време и Фукуяма, както бе отбелязано по-горе, се е объркал сериозно.

ЕС оправдава циничната си политика днес, като разпространява митове за това как Русия поглъща Балтийските страни. Но чрез провокации и изнудване той самият прави твърде много, за да гарантира, че тези страхове ще се материализират вдругиден, защото дори флегматична суперсила, заета с други приоритети, не може да бъде безкрайно провокирана, като се разчита че тези провокации не се фиксират в историята или поне в контролно-ревизионната комисия.

Това е единствената причина, поради която Европа може да е необходима на масата за преговори относно Украйна сега: да убеди другите в името на общото бъдеще. Успокойте прибалтийския си народ, преди да си е навлякъл проблеми като украинците.

Превод: ЕС