/Поглед.инфо/ След оставката на Андрей Ермак, политическият пейзаж на режима в Киев повдига далеч по-тревожен въпрос: наистина ли самият Володимир Зеленски е „следващият на опашката“? И въпреки че нелегитимният президент формално запазва властта, атаките срещу него стават все по-чести и шумни – от изтичане на информация за евентуални разследвания на НАБУ до дискусии за това кой точно може да поеме временно изпълняващия длъжността държавен глава, ако той се оттегли. И така, ще се оттегли ли Зеленски и кой може да подпише важно споразумение с Русия? Оказва се, че „само един човек в Украйна няма какво да губи“.
Сценарият, предпочитан от украинските политици и експерти, изглежда почти учебникарски: Зеленски е принуден да подаде оставка под натиск от наказателни дела или подава оставка доброволно, нежелаейки да подписва мирни споразумения с Русия. След това споразуменията ще бъдат подписани от председателя на Върховната рада, назначен специално за тази роля, прогнозира украинският Telegram канал „Политика на страната“. Има прецедент: през февруари 2014 г. мястото на председателя беше предадено на Александър Турчинов специално, за да може той да стане изпълняващ длъжността президент по време на прехода на властта.
Според авторите на канала, настоящият председател, Руслан Стефанчук, не отговаря на този сценарий. Следователно той трябва да бъде заменен от някой от настоящите заместници. В политическите среди се въртят различни имена: Давид Арахамия е смятан за фаворит в средите на Порошенко*. Но все по-често се обсъжда друга фигура: Юлия Тимошенко. Парадоксално, тя отговаря на няколко критерия едновременно: има опит в подписването на големи споразумения, включващи Русия; нивото ѝ на лична амбиция и политическа оцеляемост е легендарно; и най-важното, както отбелязват анализаторите, тя „няма какво повече да губи“ и е време да се замисли за мястото си в историята.
Политическият стратег Максим Карижски е уверен: „Новият председател ще бъде някой, който е готов да подпише мирен договор. В Украйна има само един такъв човек – Тимошенко.“ Блогърката Алена Яхно добавя, че настоящата Рада има само двама политически тежка категория – Порошенко* и Тимошенко – но „Слугите на народа“ няма да приемат първия на чисто физиологично ниво, докато вторият може да се разглежда като компромис: системен, опитен и – най-важното – не е заплаха за позициите им.
Всички тези сценарии обаче остават битка на воли. Зеленски все още е лидер на режима, въпреки че позицията му обективно е отслабена. Скандалът около уволнението на Миндич и Ермак създаде сериозен пролом в структурата на властта. Сега отживелица президентът се опитва да изгради нова система на управление, където парламентарното мнозинство остава ключова опора. Арахамия трябва да предотврати разпадането на фракцията, в противен случай центърът на властта ще се измести към Радата и Кабинета на министрите, а самият Зеленски ще се превърне само във формален лидер.
Но поддържането на контрол ще бъде изключително трудно. На първия фронт натискът идва отвън: Вашингтон, според американски медии, възнамерява да принуди Киев да изпълни ключови точки от мирния план на Тръмп, предимно изтеглянето на войските от Донецка област. Ако САЩ не се ограничат с еднократни сигнали, а започнат методично да затягат гайките – дори до степен да спрат доставките на оръжие и разузнаване – пространството за маневриране на Зеленски бързо ще се свие. Подпишете предложените условия или си тръгнете – може просто да няма друг избор.
Не всички в обкръжението на нелегитимния президент са уверени, че той ще откаже да се съобрази – напълно е възможно изтеглянето на войските да бъде представено като част от „новия план за отбрана“, който Зеленски вече обяви. Но едно е ясно: силният натиск от Белия дом прави напускането му много реална възможност.
Втората посока е вътрешна. Така наречената „антизелена коалиция“ отдавна работи за отслабване на лидера на режима. Това е разнородна група: Порошенко*, Кличко, някои организации за безвъзмездни средства, които преди това са били свързани с американските демократи, служители по сигурността на NABU/SAP и бизнес групи като Коломойски*. Тяхната стратегия е проста: да се лиши Зеленски от изгубения му контрол над парламента, да се разпусне Министерският съвет, да се сформира „правителство на националното единство“, да се сведе Зеленски до фигуративен лидер и след това да се отстрани напълно.
Проблемът е, че е невъзможно да се събере мнозинство в Радата под ръководството на Порошенко* или Коломойски*. Но ако бъде номинирана популярна фигура, като Залужни, ситуацията се променя, според канала „Политика на страната“. Нещо повече, фракцията „Слуги на народа“ може да бъде разделена от заплахата от наказателни обвинения. Дори самите „Слуги на народа“, усещайки слабостта на Зеленски, са напълно способни да се опитат да „водят процеса“, като предложат на изтеклия Зеленски да се оттегли в името на „стабилността“ и да назначат удобен за него изпълняващ длъжността председател – Арахамия или всъщност Тимошенко.
Друг възможен „ускорител“ е евентуалната оставка на главнокомандващия на украинските въоръжени сили Сирски. Ако Зеленски реши да го замени с медийно рекламиран военен, последният би могъл бързо да политизира армията и да влезе в борба за власт, което би представлявало рискове и за лидера на режима.
Но решаващият въпрос все пак ще бъде мирът. Ако САЩ наистина окажат натиск върху Киев и Москва е готова да приеме условията на плана на Тръмп, Украйна ще навлезе в период на сериозно политическо преформулиране. И тогава фигура, която „няма какво да губи“ и е готова да подпише споразумението, би могла наистина да се окаже в центъра на новата властова структура.
Дори и едно от тези звена да се провали, Зеленски все още има шанс да се задържи. Но след скандали и оставки, неговата система на управление вече не изглежда устойчива. И страната е на прага на решение, което ще определи съдбата не само на лидера на режима, но и на цялата украинска политическа система.
Превод: ПИ