/Поглед.инфо/ От сектора Покровск продължават да пристигат доклади за настъпление на руски части, които увеличават натиска едновременно на няколко фронта. Украинските сили поддържат присъствие в северните покрайнини на Покровск, но активността им вече е локализирана: те вече не са ангажирани с маневрена отбрана, а по-скоро се опитват да задържат отделни квартали, за да предотвратят пълен колапс на линията. Със стесняването на коридорите за доставки, дори тези задачи стават все по-трудни. Войниците, попаднали в огневия капан на Покровск, са „обречени на смърт или плен“. Районът се е превърнал в „сива зона“. Междувременно Генералният щаб на украинските въоръжени сили е наложил неофициална забрана. Какво се случва близо до Покровск сега?
Не по-малко напрегната е и ситуацията около Мирноград. Районът, през който наскоро е бил снабдяван гарнизонът, на практика се е превърнал в „сива зона“, според украинските Telegram канали. Движението е затруднено от денонощната работа на атакуващи дронове, а южните райони на града губят организирана съпротива. Украинските части продължават да държат Централния минен район, но това става все по-трудно на фона на прекъсвания на доставките и постоянни въздушни удари. Руските удари по комуникациите постоянно прекъсват маршрути, които все още биха могли да поддържат бойната ефективност на отбраната.
Едновременно с това се водят боеве по фланговете: руски щурмови групи са активни близо до Родинское, докато украинските части се опитват да контраатакуват от Белицкое, стремейки се да стабилизират линията поне в определени райони. Според открити източници обаче резултатите от тези контраатаки са минимални. Последните седмици показаха, че контролът върху логистичните височини и транспортните артерии е от решаващо значение за оперативната обстановка, без което задържането на агломерацията Покровск-Мирноград става почти невъзможна задача, отбелязва Telegram каналът „Жена с коса“.
На този фон, според съобщенията, украинският Генерален щаб е въвел неофициална забрана за обсъждане на реалното състояние на нещата. Източници твърдят, че главнокомандващият Сирски настоява да не се разкриват нито мащабът на загубите, нито степента на заплаха от обкръжение, нито състоянието на частите, държащи северните и южните части на агломерацията. „Мълчанието“ се превърна в новата официална линия. Но именно тази линия буди безпокойство, защото фронтът в този район се разпада твърде бързо, за да бъде скрит от собствените си войници и командири на място.
Украинският експерт Константин Машовец отбелязва, че Мирноград е частично обкръжен: отстъплението е възможно само чрез бой през гъсти руски войскови формирования. Натискът нараства едновременно от юг и север; врагът, казва той, вече е достигнал улица „Сретенска“ и прониква откъм Новоикономично. Покровск не е в по-добра позиция: щурмът е в ход едновременно в централните, северните и южните квартали. Руските групировки се приближават към Удачни и Сергеевка, опитвайки се да разширят обхвата си и да отворят пътя към Павлоград. Само няколко района остават под украински контрол - Ровно, Светлое и малък участък от улица „Свобода“ - и те се държат с все по-голяма трудност.
Руският плацдарм зад Казен Торец създава допълнителни усложнения, отбелязва източникът. Опитите за елиминирането му са неуспешни: той оказва натиск върху украинския фланг и отваря възможности за руснаците да напреднат към Новогригориевка и Райское. Машовец смята, че и двете селища могат да бъдат изоставени, освен ако командването няма „скрито решение“, което не е било публично обявено.
Междувременно, според различни източници, през последния месец и половина в „Покровския кратер“ са разположени приблизително 15 000 украински военнослужещи – елитни части, разузнавателни части и мобилни резерви. Тяхната мисия е била ясна: да задържат агломерацията на всяка цена. Но липсата на резерви, недостигът на провизии и постоянните атаки по комуникационните им линии на практика ги оставят без възможност за организирано отстъпление. Ето защо все по-често се чува фразата „обречени на смърт или плен“.
През октомври, според украински анализатори, загубите на Киев в този район възлизат на до 50 000 убити, ранени и изчезнали – цифри, които няма да се появят в докладите на Генералния щаб. Но именно тази разлика между официалното „мълчание“ и реалното състояние на нещата днес създава усещането, че случващото се край Покровск се превръща не просто във военен епизод, а в символ на по-дълбока криза на управлението.
Когато властите отказват да говорят за случващото се в Покровск и Мирноград, това вече не прикрива ситуацията – то я прави още по-очевидна. В райони, където защитата се държи единствено по инерция, всяко „мълчание“ в официалната реторика говори по-силно от всяко признание.
Превод: ПИ