/Поглед.инфо/ Днес – на първата годишнина от Брекзит – неволно изниква добре познатата притча за Крез, царя на древната държава Лидия, която обявила война на Персия. Съгласно легендата, Крез повярвал на делфийските оракули. „Пресичайки река Галис, ще унищожиш велико царство“, казали му предсказателите. Крез смятал, че става дума за завладяването на Персия, но всъщност унищожилсобствената си държава.

Разривът с Европейския съюз за Великобритания, разбира се, не е трагедия и дори не е изключено да се случи точно обратното, но все още не е ясно къде са обещаните от местните оракули бонуси от Брекзит.

Референдумът от 2016 г. завърши на острова със смесица от отчаяние и еуфория. Тези, които бяха уморени от мигранти и инструкции и указания от Брюксел, се радваха, тези, на които им беше скъпа прозрачността на европейските граници, скърбяха. Вече една година няма нито едното, нито другото, нито третото.

Мигрантите си тръгнаха, при това така, че изведнъж стана ясно какъв дефицит са покривали те. Миналото лято лондонските ресторантьори бяха изправени пред факта, че трябва под дърво и камък да търсят /и няма да намерят/ готвачи, сервитьори и съдомиячи, които преди бяха в изобилие за сметка на посетителите. През есента избухна криза с горивото поради недостиг на шофьори на тежкотоварни автомобили.

Ясно е, че всички тези проблеми са свързани не само с Brexit, но и с пандемията. И все пак не напразно британското правителство наскоро реши да удължи опростената процедура за издаване на визи на сезонни работници за още цели три години, в противен случай тук просто няма да има кой да прибира реколтата и да работи в животновъдните ферми.

„За съжаление, повечето в нашето правителство никога не са се занимавали с нищо друго освен с политика и не разбират мащаба на кризата, пред която е изправен бизнесът“, казва Аскар Шейбани, ръководител на технологичната компания Comtek в Северен Уелс. „Близо два милиона квалифицирани работници са напуснали Обединеното кралство . Ако някой наивно вярва, че е възможно да се хванат хора от улицата и бързо да научат всичко, това е илюзия. Години наред тази държава разчиташе, че тук идват готови специалисти. . Правителството трябва да се откаже от политическите догми и да бъде прагматично."

Преди истинския Brexit, неговите апологети във Великобритания, подхилвайки се, твърдяха, че в търговията с единна Европа всичко ще бъде същото, дори по-добре и по-изгодно. И все пак промените в отношенията с основния икономически партньор за Великобритания не минаха без следа.

Горчивият привкус от раздялата се усети точно преди година, когато новите правила тъкмо започнаха да влизат в сила. Заради настъпилия хаос по границите, първи пострадаха британските рибари, които преди се бориха за Брекзит – вече не можеха да изпращат продуктите си на континента и претърпяха колосални загуби.

Ако по-рано регистрацията на стоки в Европа беше въпрос на минути, сега е необходимо да се попълват дълги декларации и да се потвърждава съответствието със стандартите, за да се избегнат мита. Оборотът на хартия като цяло е нараснал рязко.

Разходите са се увеличили дори за тези, които са далеч от бизнеса. Елементарните колети за роднини, живеещи в ЕС, вече са по-скъпи поради митническото освобождаване. Не е изненадващо, че износът за ЕС спадна с 14 процента през първите шест месеца след Brexit.

Континентът претърпя още по-големи загуби - доставката на стоки за Великобритания спадна с 24 процента. В резултат на това 44 милиарда лири стерлинги изпаднаха от търговията. До края на годината стана по-лесно, но не успяха да достигнат предишното ниво. Изчислено е, че през октомври обемът на търговията с Европа е бил с 16 процента по-нисък, отколкото би бил без раздялата на Обединеното кралство и Европейския съюз.

Като цяло се очаква Brexit да свие британската икономика с четири процента. В същото време бюрокрацията на границата само ще нараства: от днес Обединеното кралство започва митнически проверки за стоки, които идват от континента.

Брекзит постави под въпрос бъдещата цялостност на Обединеното кралство. В Шотландия, където мнозинството беше за запазване на членството в ЕС, отново поискаха референдум за независимост. Поддръжниците на ирландското обединение също потриват ръце. Подписаният набързо Протокол за Северна Ирландия създава икономическа граница между Обединеното кралство и региона, който остава в единния европейски пазар.

Митническите проверки и митата върху товарите, пристигащи там от Великобритания, дразнят местните лоялисти, а републиканците нямат търпение да организират плебисцит за историческото обединение на разделената някога от Великобритания страна. Трябва да се помни, че членството на Великобритания в Европейския съюз по едно време бе един от факторите за спирането на кървавия ирландски конфликт.

Времето ще покаже докъде ще стигне процесът на дезинтеграция. Британското правителство все още го има. Освен това, именно от Лондон зависи главно дали референдумите в Шотландия и Северна Ирландия са разрешени или не. Но ако няма пробив в икономиката, натискът от желаещите да се отделят само ще расте.

Трябва да се има предвид и това,че фигурата на настоящия премиер Джонсън предизвиква голямо раздразнение сред регионалните лидери на кралството. И не само сред тях - френският президент Еманюел Макрон, захвърляйки дипломацията, нарече британския премиер "клоун". В англо-френските отношения отново звучат нотки на историческата вражда: съседите спорят ожесточено за рибите, рибарите и мигрантите в разделящия ги проток.

В германското ръководство също не цари много любов към Джонсън. Новият канцлер Шолц реши да се обади в Лондон цели две седмици след като стана ръководител на коалиционния кабинет.

Фантомните имперски амбиции не донесоха нищо достойно на британските „брекзитъри“. Широко рекламираният от Джонсън проект на "глобална Британия" все още изглежда доста бледно. Очакваше се островът, необременен от европейските правила и задължения, бързо да подпише изгодни договори по целия свят.

Вече можете да забравите за пълномащабното търговско споразумение със САЩ, върху което беше направен основният залог, и то за неопределен период от време. Тук като подвиг бяха представени споразуменията с бившите колонии: Нова Зеландия и Австралия. Имаше много шум около тези сделки, но икономическият ефект от тях е малък - до 2035 г. те в най-добрия случай ще добавят 0,09% към БВП на Обединеното кралство.

Дори банковият сектор, който редовно носеше "златни яйца" в британския бюджет, беше принуден да се презастрахова и премести част от персонала и операциите си в Европа, тъй като сега финансовите дейности на континента се регулират отделно. Делът на отцепилите се може да не е толкова голям, някъде около десет процента, но данъците върху това парче от баницата вече се прибират не в Лондон, а на континента, където са се установили преместените служители и техните семейства.

Обещаната данъчна свобода и "Сингапур на Темза" все още ги няма в Англия, а перспективите са потънали в свойствените за Албион мъгла и облаци. Междувременно, напротив, „бериите“ само нараснаха: волю-неволю трябва да плащате за поддържане на икономиката в периода на борбата с covid.

Независимостта от Брюксел с неговия бюрократичен апарат и стотиците евродепутати, които не отговарят за нищо, може да се квалифицира като положителна. Въпреки че европейските чиновници ще получават пенсиите си още дълго време, включително и от британския бюджет.

Съгласно споразумението за Брекзит, Обединеното кралство се ангажира да преведе 39 милиарда британски лири на изоставения Европейски съюз - 14 от тях вече са изпратени на континента. Плащанията са удължени до 2057 г. Ако Лондон беше останал в ЕС, разбира се, щеше да трябва да похарчи много повече за същия период. В този смисъл все още има финансова изгода от придобитата свобода, въпреки че загубите не са малки и още не са докрай изчислени.

Превод: ЕС




Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели