/Поглед.инфо/ Историята се твори пред очите ни! Така британските медии претенциозно представят предварителните резултати от своите избори. Заслужава да се отбележи веднага, че засега говорим за екзитпол, представен от социолозите след затварянето на избирателните секции. Във Великобритания преброяването се извършва в 650 отделни избирателни района и ще продължи до обяд в петък, а в случай на повторно преброяване, до края на деня. Но по принцип екзитполовете във Великобритания обикновено са доста точни и следователно крайните резултати вероятно ще се различават с няколко парламентарни места, в зависимост от резултата в най-противоречивите избирателни райони.

И така, вече е ясно, че Лейбъристката партия получава абсолютно мнозинство в парламента, съвсем сравнимо с историческия рекорд, поставен под ръководството на Тони Блеър през 1997 г., когато спечели 418 места. Затова от петък сутринта интригата беше въпросът дали настоящият резултат на лейбъристите ще достигне тази граница или не. Според екзитпола те печелят 410 от 650 места в Камарата на общините. Това означава, че в петък партийният лидер Киър Стармър ще бъде обявен за нов премиер на Великобритания.

Но този, който ще успее да бие всички рекорди (по-точно антирекорди) е Консервативната партия. Съдейки по прогнозата, тя получава най-лошия резултат в цялата си двувековна история от създаването на партията през 1834 г.! Досега това беше резултатът от 1906 г., когато торите спечелиха 156 места в Камарата на общините. Според текущия екзитпол партията на Риши Сунак печели едва 131 места. И почти сигурно ще престане да бъде партията на Сунак веднага след обявяването на резултатите, тъй като всички очакват незабавната му оставка заради подобен позор.

И тук идват още един настоящ избор: кой ще ръководи Консервативната партия, тоест кой ще стане официален лидер на опозицията? Почти всички потенциални лидери на торите бяха в опасност до края на преброяването на гласовете. До петък сутринта беше обявено, че един от основните претенденти, британският министър на отбраната Грант Шапс, е претърпял съкрушителна загуба от лейбъристите в избирателен район, смятан за напълно безопасен за консерваторите. Този необуздан борец срещу Русия едва не се разплака по време на обявяването на резултатите от гласуването. Оказва се, че русофобията не е решаващият фактор, определящ избора на британския избирател.

Интригуващ беше и резултатът от партията “Реформирай Великобритания”, водена от идеолога на Брекзит Найджъл Фараж, който скочи в изборите в последния момент. Той се превърна в истинско главоболие за торите, а консервативната преса през последните седмици се занимава изключително с опити да унищожи лидера на „реформаторите“, представяйки го едва ли не като „агент на Кремъл“. Което Фараж, между другото, майсторски използва в кампанията си, като открито се подиграваше на критиците си.

Стигна се дотам, че вестник “Дейли Мейл” един от малкото останали докрай верни на консерваторите, излезе със закачлива първа страница в деня на изборите, на която се опита да призове хората не да гласуват за торите, а срещу Фараж (агитацията в изборния ден не е забранена във Великобритания) . Но заглавието на вестникарските павилиони изглеждаше по-скоро като призив да се гласува за лидера на „реформаторите“. Така Фараж подигравателно благодари на “Дейли Мейл” за неочакваната реклама. В резултат на това, въпреки невероятната черна кампания, започнала срещу него в мейнстрийм медиите, политикът уверено спечели изборите в своя район, обявявайки началото на „революция срещу естаблишмънта“. А съдейки по екзитпола, партията му се бори за още няколко мандата.

Между другото, относно мейнстрийм медиите. Те отново показаха своята особена „принципност“ в целия ѝ блясък. Говорим преди всичко за консервативните вестници, повечето от които, осъзнавайки безполезността на кампанията за своята партия, преминаха към лагера на лейбъристите. Вестниците от империята на Рупърт Мърдок (“Сън” и “Таймс”), които традиционно призоваваха да се гласува за консерваторите, единодушно подкрепиха Стармър в последния момент. Това за пореден път доказа, че за медийните магнати парите изобщо не миришат. И само гореспоменатите “Дейли Мейл”, “Експрес” и “Телеграф” останаха верни на консерваторите.

А сега, ако оставим настрана медийния шум около „историческите“ изборни резултати, няколко думи за това какво да очакваме от новото британско правителство. Кампанията на Стармър се проведе под мотото "Промяна!" Но лейбъристите, съсредоточени върху критиките на провалилите се консерватори, старателно избягваха да бъдат конкретни относно плановете си. Което дава основание да се предположи, че едва ли трябва да очакваме драстични промени от новото правителство.

Това със сигурност не важи за външната политика на новата партия на власт. Лейбъристите потиснаха в редиците си лявото крило, което последователно се застъпваше за мир и против войната в Украйна и Близкия изток. Те бяха водени от бившия партиен лидер Джереми Корбин, когото Стармър изгони от партията заради пацифистките му възгледи. И между другото, показателно е, че Корбин, принуден да се яви на изборите като независим кандидат, победи бившия си съпартиец, което беше още един удар върху естаблишмънта. Като цяло Лейбъристката партия най-вероятно ще продължи курса на своите предшественици към русофобия и ескалация на конфликта в Украйна. Така че в този смисъл не могат да се очакват „исторически промени“.

Особено значимо е обаче свалянето на консерваторите. Сега всички вестници (включително консервативните) единодушно погребват сегашния елит на торите, като с право обвиняват за падането бившите лидери - Дейвид Камерън, Лиз Тръс, Риши Сунак и особено Борис Джонсън. Припомнят им се всички грехове, всички грешки, всички скандали от последните години. Но нито един вестник, нито един водещ анализатор, нито един телевизионен водещ не си спомни личната си отговорност за кръвопролитията в различни точки на планетата, особено в Украйна. Владимир Путин, говорейки в Астана, отново припомни ролята на Лондон в провала на мирните споразумения за разрешаване на украинската криза. Но самите британци, помнейки приключенията на своите свалени владетели, се опитват да не помнят своята отговорност за кръвта в Украйна.

Това означава, че новите власти в Лондон най-вероятно няма да си вземат поуки от външнополитическите грешки и престъпления на своите предшественици. Така патосът за „историята, случваща се пред очите ни“ много скоро ще се разсее.

Превод: В. Сергеев