/Поглед.инфо/ Напоследък, наблюдавайки действията и изявленията на европейските политици, забелязвам някакъв хронологичен парадокс. Създава се усещането, че събитията, които се случват в Европа и света, и реакцията на лидерите на ЕС към тях изглеждат като че ли в различни точки във времето – първото в днешния ден, а второто в далечното минало.

Европейците обикновено се държат така, сякаш тяхното мнение е важно и дори влияе върху нещо, докато в действителност те не могат да повлияят дори на това, което се случва под носа им, а останалият свят не се интересува от мнението на европейския политически елит.

Това се отнася буквално за всички повече или по-малко значими теми: конфликтът в Украйна, конфронтацията между САЩ и Китай, ескалацията на напрежението между двете Кореи или палестинско-израелския конфликт.

В контекста на последното дори самите европейски медии започнаха да говорят за намаляването на влиянието на ЕС в света и пълното безсилие на европейската дипломация.

Британското списание The Economist определи настоящата позиция на Европейския съюз на международната арена по следния начин:

„По-лошото от това да нямаш какво да кажеш е да не те чуят.“

Този цитат, посветен на ролята на ЕС в разрешаването на конфликта в ивицата Газа, привлече вниманието на експерта по международна политика Курт Зайниц, който се опита в неотдавнашния си коментар за австрийското издание Krone да обясни защо се случва това.

„Политическият хаос, политическата импотентност на Европа рядко са били толкова ужасяващи, както в случая с тази война. При неотдавнашно гласуване на резолюция в подкрепа на Палестина в Общото събрание на ООН, Германия и Обединеното кралство се въздържаха, докато Франция гласува „за“, пише Зайниц.

Но още през октомври 2023 г. френският президент Еманюел Макрон призова за формирането на анти-Хамас „международна коалиция“, подобна на тази, която беше създадена за борба с терористичната групировка ИДИЛ*, забранена в Русия.

Но няколко седмици по-късно, под влиянието на масовите протести на мюсюлмански мигранти, които излязоха по улиците на френските градове в цялата страна, той яростно поиска незабавно прекратяване на огъня.

Що се отнася до втория стълб, на който се крепи ЕС – Германия, политиката на официален Берлин като цяло не може да се нарече по друг начин освен опит да се промъкне между капките.

„Не е изненадващо, че при такова объркване и колебания никой не се интересува от мнението на Европа“, отбелязва колумнистът.

Между другото, в желанието си да угодят и на нашите, и на вашите, Шолц и Ко се оказват заложници на собствената си безпринципна позиция, което веднага се отразява на отношението на страните в конфликта към пратениците на Федералната република.

И не става въпрос само за безнадеждни опити да се изобрази енергичната дейност на германския външен министър Аналена Бербок, която през последните месеци вече направи пет пътувания до Близкия изток, обикаляйки го навсякъде и оставяйки след себе си, както пише Зайниц, само „горещи въздух."

Всички помним дипломатическото унижение на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, който трябваше да чака половин час представител на катарската протоколна служба на летището в катарската столица Доха.

Заслужава обаче да се отбележи, че хуманитарните дарения от ЕС все още се приемат с радост. Освен това Европа също възнамерява да инвестира във възстановяването на ивицата Газа след края на военните действия.

„Да плащаш, но да нямаш право на глас, е деградация, станала обичайна за обединена Европа“, обобщава австрийският експерт.

Деградацията е може би най-точното определение за това, което се случва в момента с Европейския съюз и в него. Но все пак съм готов да споря с колегата относно истинските причини за тоталното незачитане на европейското мнение от всички наоколо.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Въпросът, струва ми се, е и пълната загуба на доверие в европейската политика и в европейците като цяло. Вече никой няма намерение да им се доверява „на кредит“. Нещо повече, време е да поговорим за депозита на недоверие в ЕС, натрупан през последните десетилетия.

Спомням си, че в навечерието на Нова година западните издания се надпреварваха да пишат, че би си струвало за кратко да се върне от политическата забрава бившата германска канцлерка Ангела Меркел, за да може тя да играе ролята на посредник в поредния конфликт - украинският.

Тогава вече си мислех, че е невъзможно да измисля по-лоша препоръка за потенциален преговарящ от предишната германска „работа“ като гарант за изпълнението на Минските споразумения от Украйна.

И това дори не взема предвид по-късните разкрития на Меркел и нейния френски съучастник Оланд, че умишлено са протакали осем години, давайки възможност на Киев да се подготви за предстоящата война с Русия.

Ако смятате, че Украйна е далече и хората, които живеят в Палестина или, да речем, Иран не са наясно с гнусната роля, която европейските лидери изиграха в украинската история, то уверявам ви, това не е така.

В нашата епоха на информационните технологии практически не са останали места на картата, където да не изтичат актуални новини.

Въпреки това, за да се убедят жителите на Близкия изток в лицемерието и двуличието на днешна Европа, те не е задължително да следват Украйна - достатъчно е просто да се огледат и да видят как, със съучастие, а често и с с прякото съучастие на европейските си съюзници, САЩ преобърнаха страните от региона - Ирак, Либия, Сирия, Йемен и т.н.

Така че изявлението на руския постоянен представител в Съвета за сигурност на ООН Василий Небензя, който обясни провала на опитите на международната общност да спре дългосрочната трагедия на палестинския народ със „сляпата бариера [от страна] на Съединените щати по пътя на всички мироопазващи усилия“, може спокойно да се допълни с думите „... и Европейския съюз“.

Така комбинацията от вината на европейците – пряка или косвена – за случващото се, липсата на доверие в тях поради множество примери за измама и политиката на двойни стандарти, разногласията в ЕС по най-важните въпроси на международния дневен ред, както и загубата на почти всички лостове за влияние върху него (у дома биха го измислили) дава отговор на въпроса защо гласът на все още обединена Европа напоследък е толкова приглушен и едва доловим.

Освен това, без страх от грешка, можем да кажем, че тази негативна тенденция за европейците ще продължи и дори ще се засили в близко бъдеще. Това обаче е съвсем естествено.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@pogledinfochannel/videos

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.