Две десетилетия след въвеждането на еврото, повечето необходими стълбове на успешната световна валута – общата държава, бюджетът, покриващ най-малко 15-20% от общия брутен вътрешен продукт на еврозоната, министър на финансите на еврозоната с министерство – всичко това отсъства.
Ние рядко признаваме истинските корени на необмисленото решение за създаването на единната валута - това е френски капан.
Когато Германия се обединява, Франсоа Митеран, тогавашният президент на Франция, се страхува от растящата мощ на Германия и смята, че за да се избегне германска Европа, ще е нужно страната да се убеди да се откаже от германската марка.
Тогавашният канцлер, Хелмут Кол, се предава и приема еврото за цената за обединението на Германия.
И двамата грешат. Сега имаме европейска Германия, а не немска Европа и еврото не успя да предотврати появата на още една силна германска държава.
Но германците също попаднаха в капана на „твърде доброто, че да е истина” евро.
Включването на южноевропейските икономики в еврозоната доведе до доста слаб обменен курс, който позволи на германците да станат най-силната световна машина за износ.
Тази непредвидена възможност направи германците самодоволни.
Те забравиха да модернизират своята инфраструктура или да инвестират достатъчно средства в бъдещите отрасли. Те пропуснаха цифровата революция, не предвидиха появата на Китай и не успяха да създадат паневропейски глобални компании. Междувременно такива компании като Alianz, Deutsche Bank и Bayer предприемаха безплодни опити да завоюват „Уол Стрийт” и САЩ.
Повечето страни от еврозоната живяха по-добре преди еврото, отколкото с него.
Съгласно анализа на Центъра за европейска политика, в първите две десетилетия на еврото имаше малко победители и много загубили.
Единната валута не е нужна за европейската история на успеха преди 1999 година и повечето страни-членки на еврозоната не извлякоха ползи от нея. По време на финансовата криза от 2008 година и икономическата криза на еврозоната от 2011 и 2012 година повечето страни членове пострадаха, натрупвайки огромни държавни дългове.
Там няма безплатен обяд и евтините кредити често струват по-късно много повече.
Александър Ламфалуси, икономист от унгарски произход, беше прав, казвайки ни, че за укрепването на връзките между европейските държави и за защитата на ЕС от Съветския съюз е нужна единна валута.
Има само една пречка – окончателното решение за създаването на еврото е прието в Маастрихт през 1992 година, когато Съветският съюз вече се е разпаднал.
Смисълът на съществуването на валутата приключи именно тогава, когато се ражда.
Дошло е време да се събудим от този вреден и безплоден сън.
Добра отправна точка би било признанието, че единната валута е капан практически за всичките ѝ членове – по различни причини.
Държавите от ЕС, както вътре, така и вън от еврозоната, трябва да признаят, че еврото е стратегическа грешка.
Целта на създаването на глобалната западна валута, съперничеща си с долара, стана предизвикателство за САЩ.
Европейската визия за Съединени Европейски щати през последните две десетилетия доведе до открита и скрита война на САЩ срещу ЕС и еврозоната.
Трябва да решим как да се освободим от този капан.
Европейците трябва да се откажат от своите рисковани фантазии за създаване на държава, съперничеща си със САЩ.
Членовете на еврозоната трябва да имат възможност да напуснат валутната зона в близкото десетилетие, а останалите трябва да създадат по-устойчива глобална валута.
Нега отбележим 30-годишнината през 2022 година на Маастрихтския договор, който поражда еврото с пренаписване на пакта.
Превод: В.Сергеев
