/Поглед.инфо/ Вече писах, че повечето централни банки в света следят отблизо частните цифрови валути (криптовалути), мислейки за възможността да издават собствени цифрови пари.
Някои от тези централни банки възнамеряват сами да започнат да издават цифрови валути, за да контролират по-нататък тяхното обръщение. За означаване на тези пари се използва съкращението ЦВЦБ (Цифрова валута на централните банки). Според доклад на Банката за международни разплащания (БМР), публикуван през януари 2020 г., 40% от централните банки вече експериментират с цифрови пари. И още 10% са завършили обучението или стартират пилотни проекти по ЦВЦБ .

От основните централни банки най-решителната готовност за започване на издаване на ЦВЦБ беше обявена от централните банки на Китай, Южна Корея и Швеция. Федералният резерв на САЩ премина от отхвърлянето на цифровите валути към подготовката на въвеждането на официалната валута на Федералния резерв - цифровия долар.

Що се отнася до Европейската централна банка, която обхваща 19 държави, Кристин Лагард, която стана председател на ЕЦБ на 1 ноември 2019 г., незабавно даде команда за създаване на работна група по прилагането на официална цифрова валута в Еврозоната. Групата включва и представители на централните банки, разположени извън еврозоната - Швеция, Швейцария, Канада, Англия.

През януари 2020 г. в Давос Кристина Лагард съвсем ясно заяви, че ЕЦБ се готви да въведе цифрово евро. Експертите твърдят, че президентът на ЕЦБ е тласната към това от плана за въвеждане на дигитални юани от Народната банка на Китай, обявен през декември 2019 г., и планираната криптовалута “Либра” (проект на “Фейсбук”, обявен през октомври 2019 г. от Марк Цукерберг). Между другото, миналата есен ЕК разгледа искането на “Фейсбук” за легализиране на “Либра” в Европа. Заявката беше отказана. Очевидно ЕЦБ се готви да се конкурира с частните цифрови валути и да спечели тази конкуренция.

Няма обаче пълна яснота по отношение на позицията на ЕЦБ по цифровото евро. Не е известно дали това ще бъде „валута на дребно“ или „валута на едро“. Първият термин (на ЦВЦБ на дребно) се отнася до цифровото евро за физически лица, това е аналог на паричните средства. Вторият термин (ЦВЦБ на едро) предполага, че това ще бъдат пари, емитирани от ЕЦБ за търговските банки.

В повечето страни официалните цифрови пари се отнасят до първия вариант. Цифровата търговия на дребно цели извличане на пари. В същото време централните банки ще се засилят, а търговските банки ще станат ненужно звено в паричната система.

Вторият от тези варианти, според експертите, няма да има голям ефект върху паричната система. Това ще бъдат пари за междубанковия пазар. При този вариант парите в брой остават в обръщение.

Все пак според мен ще бъде избран първият вариант. И за да не нанесе фатален удар на търговските банки, ЕЦБ, като открива депозитни сметки в цифрово евро за физически лица, ще прехвърли тези сметки на търговски банки за управление. ЕЦБ може да организира поредица от пилотни проекти и преходът на еврото от кеш в цифрова валута ще бъде постепенен, а не еднократен.

Съдейки по наличните данни, цифровото евро няма да бъде регионална валута (за 19-те държави от еврозоната), а много повече международна. Всеки нерезидент (физическо лице от държава извън Еврозоната) ще има право да открие цифрова евро сметка в ЕЦБ. Това е проява на цифрова надпревара, в която са привлечени водещите централни банки, които се опитват да превърнат валутите си в световни (юани) или да запазят глобалния си статут (долар, евро, британска лира, йена).

Редица централни банки от Еврозоната имат специално мнение по въпроса за цифровата валута. Например, президентът на Германската федерална банка Йенс Вайдман смята, че широкото използване на цифрови валути, емитирани от централните банки, не трябва да се допуска без внимателна подготовка. Немската централна банка днес има допълнителен аргумент в полза на това да не се бърза с въвеждането на цифровото евро - доклад на Федералната резервна банка на Филаделфия “Цифрова валута на Централната банка - ЦБ за всички?” (Central Bank Digital Currency: Central Banking for All?), където е доказано, че въвеждането на официалната цифрова валута ще укрепи централните банки и ще отслаби позицията на частните банки или дори ще причини тяхната смърт.

Но Банката на Франция изненада всички, когато през май тази година обяви, че е започнала да изпитва цифрово евро. Френският проект включва използването на блокчейн технология, разработена от самите французи. Проектът включва най-голямата инвестиционна банка във Франция “Социете Женерал”. Френската цифрова валута не е предназначена за търговия на дребно, а за операции на междубанковия пазар, тоест не предвижда ликвидиране на обръщението на парите в брой.

През май Централната банка на Холандия изрази желанието си да участва в цифровия европроект. Холандия принадлежи към онези страни, които се стремят към бързо премахване на паричните средства.

През юни Италианската банкова асоциация, която включва повече от 700 финансови институции в Италия, изрази подкрепа за проекта за цифрово евро. Асоциацията обяви готовността си да изпита цифровото евро под надзора на ЕЦБ.

Що се отнася до централните банки на европейските страни извън Еврозоната, най-голям интерес към цифровите валути проявяват Банката на Англия, както и централните банки на Дания, Норвегия, Швеция. През март Банката на Англия публикува проучването “ЦВЦБ. Възможности, предизвикателства и модел” ( Central Bank Digital Currency. Opportunities, challenges and design.)

А най-близката до въвеждането на цифрова валута вероятно е Банката на Швеция. Шведските власти се стремят да направят страната си първата в света, която напълно се отказва от парите в брой. Банката на Швеция беше третата централна банка, която установи отрицателен основен лихвен процент през февруари 2015 г. (първата беше Централната банка на Дания - през юли 2012 г., втората централна банка на Швейцария - през декември 2014 г.). Сега в Швеция има изтичане на средства от депозити на частни банки в кеша. Задачата да се заключат всички „физически лица“ в банковата система се оказа по-трудна, отколкото изглеждаше. Паричните средства все още се използват в Швеция, въпреки че първоначално до 2020 г. беше планирано напълно премахване на парите в брой. Преди пет години Банката на Швеция обяви план за въвеждане на цифрова крона, но все още не може да избере модел за новата парична система и алгоритми за преминаване към нея. Четирите разглеждани в Швеция модели включват „централизирания модел на електронната крона без посредници“, „централизираният модел електронната крона с посредници“, „децентрализирани решения за електронна крона с посредници“ и „синтетични електронни крони

Примерът с Швеция показва, че Централната банка може да започне много активно подготовката на проекта за цифрова валута, но при изготвянето на подробностите се разкриват сериозни рискове. Това забавя напредъка към цифрови пари. Нещо подобно вероятно ще се случи с проекта за цифрово евро.

Превод: В. Сергеев