След началото на турската операция срещу кюрдите в Сирия, Европа заплаши президента Ердоган със санкции за преследването на съюзниците й в конфликта, припомня наблюдателят на La Presse Canadienne, експерт по международни отношения Жослин Кулон. Въпреки това, днес тази тема изчезна от екраните на европейските телевизии, а европейците са „напуснали играта“ в Близкия изток, където Русия вече играе картите си, а САЩ остават доминиращата сила, отбелязва авторът.
Ако европейците толкова ценяха кюрдите, защо не им се притекоха на помощ, задава въпрос Кулон. Отговорът, според него, е прост: държавите в Европа никога не са били в състояние да се обединят по въпросите на външната политика и отбраната по същия начин, както в икономическата и социалната сфера. Днес разделението по тези въпроси продължава и едва ли ще изчезне в близко бъдеще.
Провалът в Сирия не е единственият въпрос на външната политика на ЕС. Друг препъни камък беше опитът да се разработи обща стратегия за Украйна. Ако Париж и Берлин търсят начини да възобновят диалога с Москва и в същото време поддържат желанието на новото украинско правителство да възстанови властта си над цялата територия на страната, държавите от Централна и Източна Европа се страхуват от цената, която ще трябва да платят за тайни споразумения между великите сили и Москва. В такъв договор те са склонни да видят победата на Владимир Путин, чиято цел според тях е разцеплението в Европа.
Междувременно Европа се превърна в мишена не само за Русия, но и за президента на САЩ Доналд Тръмп, който изпраща много по-значителни средства за борба с нея, припомня наблюдателят. Ръководителят на Белия дом никога не е крил подкрепата си за Брекзит и открито е призовавал другите членове на ЕС да последват британския пример и да излязат от „европейския затвор“.
Днес Америка използва срещу Европа методите на икономическото изнудване, принуждавайки европейските предприятия да напуснат Иран, противно на намерението на правителствата да продължат да правят бизнес с тази страна, след като САЩ се оттеглиха от ядреното споразумение от 2015 г.
Освен това явното хладно отношение на американското правителство към НАТО принуждава европейците сериозно да се замислят за сигурността на континента в бъдеще. „Вашингтон може да престане да изпълнява задълженията си по отношение на Европа, просто защото това вече не е приоритет за него“, отбелязва експертът. Освен това по-голямата част от американския елит вече не чувства толкова силна политическа, културна и сантиментална привързаност към Европа, както техните предшественици.
Ето защо Еманюел Макрон е толкова активен в прокарването на идеята за "европейска стратегическа автономия", която, за съжаление, беше приета доста сдържано в страните от Централна и Източна Европа, обяснява авторът. „Всъщност много от тези държави работят активно, за да гарантират, че тази стратегическа независимост никога няма да види бял свят“, подчертава наблюдателят. Начело на тази битка е Полша - „троянският кон на САЩ в Европа“ - със строителния проект за своя сметка на военна база за американски войници, наречена „Форт Тръмп“.
При това Полша, балтийските страни и Украйна, според автора, забравят за своето географско положение - те граничат с Русия или нейните „сателити“, а не със САЩ. „Малките държави няма да спасят кожата си, залепвайки се към свръх държава, разположена на десетки хиляди километри от тях. Кюрдите знаят нещо за това.“, каза Кулон. Един ден американците ще си тръгнат и страните ще трябва да се изправят срещу съседа си. И тогава Европа ще стане техният шанс да избягат от това да бъдат привлечени в руската сфера на влияние.
„Европа съществува“, уверява експертът. Според него тя доказва това всеки ден чрез „мека сила“: разработване на правила и разпоредби, субсидии, търговски споразумения и хуманитарна помощ. Тя обаче забравя за „твърдата сила“, която е ограничена до няколко мироопазващи операции в Африка. „Тя трябва да се реши да стане велика държава, ако иска да се съобразяват с нея“, заключава авторът на статията.
Превод: М.Желязкова
