/Поглед.инфо/ Статията на Виктор Медведчук в Известия съживи интереса към политическото бъдеще на Украйна, което в момента е скрито зад мъглата на военните действия.

Приказките на Медведчук за хипотетична украинска партия на мира предизвикаха ответна реакция в част от обществото: не ни трябва никаква Украйна, да живее Русия чак до Киев и дори до Лвов. За разлика от тези хора, аз мисля, че след СВО все пак ще се запази някаква Украйна, макар и само поради причината, че Русия няма да може да усвои цялата територия на Украйна нито самостоятелно, нито заедно с другите украински съседи. Но каква ще бъде Украйна е голям въпрос.

За страните от НАТО, разчитащи на кастриран вариант на международното право, от който например е изключено правото на народите на самоопределение, този въпрос е ясен: Украйна трябва да бъде възстановена в границите от 2013 г. Но това би било възможно само ако беше възможно „да се върне каймата“ и да се възстанови политическият режим, който съществуваше в Украйна през 2013 г. Това обаче Западът не може и не иска, тъй като сегашният режим в Киев го устройва напълно.

Но резултатът от смяна на режима, промяна в самата същност на украинската държавност, беше преминаването на пет украински региона под руска юрисдикция в периода 2014-2022 г. Сега това е руска земя и Русия знае как да се бори за земята си, така че днес връщането към границите от 2013 г. изглежда толкова реалистично, колкото и прехвърлянето на Елзас и Лотарингия под германска юрисдикция. Така че възстановяването на статуквото така или иначе не е решението.

С други думи, от специфична геополитическа същност Украйна, до голяма степен по внушение на същия Запад, се превърна в поле за историческо творчество. Държавната идея на Украйна все още съществува, но нейното съдържание предстои да бъде предефинирано. Тази идея има две взаимосвързани проекции: географска и семантична.

Географската проекция на идеята за държавата може да бъде, наред с други неща, нула. Най-яркият пример е Кюрдистан. Идеята за държавата я има, милиони хора от десетилетия искат да я осъществят, но няма територия, на която тази идея да се реализира. И не се знае кога ще стане това и за каква територия може да се говори.

Географската проекция може да е нестабилна. И така, през ХХ век полската държава възниква два пъти, но вторият път сякаш „пълзи“ от изток на запад: Полша губи украински и беларуски земи на изток и придобива Силезия на запад (както и Гданск и част на Източна Прусия на север).

В същото време в полския случай все пак беше възможно да се отдели ядрото на държавата (Варшава и земите около нея), чиято принадлежност към Полша не можеше да бъде под съмнение. Веднага след като географската несигурност се случи с Украйна, може да се опита да се отделят подобни местни украински земи. Но как да стане това? Ако Одеса и Харков са руски градове, а Киев като цяло е майката на руските градове, тогава къде е истинската Украйна? Около Лвов ли? Но точно това са земите, които лесно биха могли отново да станат полски. Може да се посочи Полтава, Уман или Конотоп като нещо типично украинско, но и това не е много убедително, тъй като ядрото на една съвременна държава не може да бъде предимно селско. С една дума, Украйна може да бъде запазена и най-вероятно ще бъде запазена по остатъчния принцип - не като набор от територии, които гравитират към определено ядро, а като нещо, което не гравитира към други държавни ядра.

В крайна сметка Украйна ще остане доста голяма държава, смисълът на чието съществуване ще бъде много по-важен за нас от нейния териториален състав - което беше подчертано при стартирането на СВО. По това време задачата изглеждаше ясна: необходимо е да се доведе на власт в Киев „партията на мира“, да се възстанови режимът от 2013 г. и въпросът ще бъде приключен. Сега, след крайно огорчение, става ясно, че все още е невъзможно да се намери "партия на мира" в нито едно тайно кътче на Киев. Тази партия обаче веднага ще бъде намерена в огромни количества след поражението на режима в Киев. Спомняме си примера с Германия през 1945 г., която веднага намери необходимата маса от антифашисти, които при Хитлер не се проявиха по никакъв начин.

Най-вдъхновяващ пример за бъдещето на Украйна ми се струва примерът с ГДР – държава, създадена на територията на победен враг, която десетилетия наред беше най-верният съюзник на СССР, без да е марионетка. Но, повтаряме, този вариант е възможен само след безусловен военен успех, макар че в този случай не е ясно дали освен „украинската ГДР“ ще има и „украинска ФРГ“.

Ако Западът на някакъв етап направи компромис, тогава ще има риск от запазване на настоящия семантичен компонент на украинската държавност, тоест украинската държава ще продължи да се изгражда около маниакална враждебност към един от съседите си. На такава територия може да се създаде антируска опора.

И двата варианта не са идеални за нас, но са практически изпълними – и единият ни устройва много повече от другия. Но всъщност Русия – именно Русия, а не НАТО и не ЕС – искаше само Украйна да стане нормална европейска държава. Страна, която уважава своите съседи, защитава правата на народа и е готова за честно икономическо сътрудничество. В тази страна Медведчук, Порошенко и Зеленски биха намерили място за себе си. Но Европа със собствените си ръце лиши Украйна от европейско бъдеще - за дълго, ако не и завинаги.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com