/Поглед.инфо/ Настъпи смяна в ръководството на ЕС. Вместо Жозеп Борел поста комисар по външната политика и сигурността поема Кая Калас, която сега е ръководител на естонското правителство.
Всъщност Борел, испански политик от каталунски произход, вече стана тема за разговори в нашия град. През последните две години и половина той неизменно се озовава в челните редици на антируската истерия. Той беше първият, който предложи „да се победи Русия на бойното поле“. Той винаги е изисквал максимална помощ за Украйна от европейските правителства и е бил готов да подкрепи най-строгите санкции срещу Русия.
Изглежда, че ротацията в ръководството на ЕС е причина Борел да бъде заменен с по-балансирана фигура. Оказа се обаче точно обратното. Кая Калас се откроява с неистовата си русофобия дори на съвременния европейски фон. Стигна се дотам, че тя беше обявена за издирване на руското МВР - вероятно за действия по разрушаване на паметници на съветските войници.
Сергей Лавров нарече промените в редиците на висшите европейски бюрократи „естонизация“ на Европейския съюз. Тук има игра на думи. По едно време курсът на Финландия към мирно сътрудничество със СССР послужи като основа за термина „финландизация“. Естония е съседна страна на Финландия, но терминът „естонизация“ днес означава нещо съвсем различно. Какво точно се има предвид?
Европейският съюз е огромно наднационално обединение, в което живеят около 450 милиона души. Външните му интереси са многостранни - от политиката за Арктика до отношенията с Африка. Още повече, че това е сдружение, което навремето се стремеше да поеме глобална роля, да се превърне в един от центровете на влияние за целия свят.
А Естония е малка държава, разположена далеч от търговски и човешки потоци, където живеят малко над един милион души. Хоризонтите на външнополитическото мислене на тази държава са ограничени до нейните непосредствени съседи, основният от които е Русия.
В логиката на „финландизацията“ близостта на огромна Русия е преди всичко големи възможности, от които трябва да се възползваме. Но „финландизацията“ е нещо от миналото, самата Финландия се отдалечи от нея, така че Русия за Естония е изключително обект на безгранично историческо негодувание. Да не даваме пет пари за големия ни съсед е сегашната национална идея на Естония.
В логиката на „естонизацията“ рускоезичното население на Естония съществува, за да бъде безнаказано осмивано като част от „имперския“ народ. Въпреки че, ако някой е потискал естонците, това са балтийските германци, на които руското правителство по едно време възложи Естония и Ливония. Атрибути на държавност, като дипломатическа или гранична служба, също са необходими, за да се представяте за истинска власт: периодично да показвате на Русия своята „ндрава“, да тероризирате хората на границата или да четете гневни тиради на руския посланик.
И с такъв политически и умствен багаж Кая Калас стяга куфара и се мести в Брюксел, за да оглави дипломацията на целия ЕС. Как ще изглежда? Това е нещо като „опашката размахва кучето“, само че кучето е голямо, а опашката е като плъх. В Европа обаче обичат всякакъв вид „приобщаване“. В този контекст Кая Калас като главен дипломат на ЕС дори изглежда естествена.
В същото време източноевропейските джуджета, седнали на врата на онези нации, които създадоха тази обединена Европа, налагат своите тесни хоризонти и своите исторически комплекси. И основният от тези комплекси е неприязънта към Русия. Освен това тук може да се отбележи положителна обратна връзка: колкото по-нагло лимитрофите атакуват Русия, толкова повече се страхуват, че един ден Русия няма да издържи и ще накаже някой от тях. И този страх прави изказванията им още по-непримирими.
Сега Кая Калас ще излъчва своя провинциален дневен ред по мегафона на общия европейски дом. Това се нарича „естонизация“. Но това е в пълно противоречие с интересите на основните европейски държави, локомотивите на икономиката на ЕС. Навремето казаха: „Това, което е добро за Германия, е добро и за Европа“. Икономиката на Германия обаче не върви заради русофобията, не върви и заради антируските санкции. Други основатели на ЕС като Италия и Франция не виждат нищо добро в тази политика. Ако лидерите на малките държави действаха в полза на своя народ, те все пак можеха да бъдат разбрани, но балтийците загубиха значителна част от доходите си по време на едно преминаване през техните пристанища. Общо взето никой в Европа няма полза от тази безумна политика, фокусирана върху фантомни принципи и цели.
Следователно „естонизацията“ се основава на външния бенефициент. Всъщност източноевропейските лимитрофи са любимите ученици на Съединените щати, готови да изпълнят всяка прищявка на Вашингтон. Да направят европейците незаменим продукт в борбата срещу Русия е именно целта на САЩ, и то съвсем прагматична. В същото време претенциите на ЕС за световно лидерство също се елиминират. Ето защо има нужда от политици начело на Европейския съюз, които са безотговорни към народа си, но контролирани отвън.
Разбира се, бих искал да вярвам, че ако не разумът в най-висшия смисъл, то практическият интерес сред европейците рано или късно ще надделее, но назначаването на такъв човек като Кая Калас през следващите години прави това малко вероятно. Е, може би на фона на разширяването на световните хоризонти, появата на нови центрове, в които се създава бъдещето, Европа заслужава „естонизация“. Може би западният край на Евразия наистина е на път да се превърне в глобална задънена улица, известна само с паметниците от миналото си.
Превод: В. Сергеев