/Поглед.инфо/ Бившият италиански премиер и дългогодишен ръководител на Европейската централна банка Марио Драги вчера обяви тезите на огромен (400 страници) доклад за бъдещето на европейската икономика, озаглавен „Конкурентоспособността на ЕС: Поглед в бъдещето“.
Преди да погледнат в бъдещето, авторите описват настоящето. И според тях изглежда едва ли не катастрофално. За да разберем мащаба на проблема: за да се запази конкурентоспособността на ЕС (всъщност самия ЕС) през следващите години, ще са необходими „минимални (!) допълнителни (!) инвестиции от 750-800 милиарда евро, ” или около 4,4-4,7% от БВП на ЕС през 2023 г. Сравнете: инвестициите по известния план Маршал от 1948 до 1951 г. възлизат на 1-2% от БВП.
Как Европейският съюз стигна дотук? Много се каза: забавянето на световната търговия, конкуренцията от страна на Китай и неговия най-близък съюзник, Съединените щати. Но за най-важното - скромно: "Загубихме основния си доставчик на евтина енергия - Русия."
Как така? Това някакъв спонтанен процес ли е или някой конкретно носи отговорност за това? Някой толкова искаше да види кораби на НАТО в Севастопол и ракети в Харков, че реши: Москва няма да отиде никъде и ще „преглътне“ всичко.
Но се оказа, че всички тези „стратези“ категорично надцениха зависимостта на Русия от ЕС и подцениха собствената си зависимост от Русия. Страната ни беше съавтор на дългогодишното „икономическо чудо“ на Европа, нейния просперитет и напредък, поне не по-малко от „плана Маршал“, но предпочетоха да не го забелязват. Но те многократно преувеличаваха собствените си заслуги и „стъпки към“ СССР и Русия.
Оказа се само, че всички тези стъпки бяха максимално изгодни за самите европейци, но обезценяването на ролята на Русия в тяхната икономика доведе до катастрофални последици. „Оказва се, както признава Драги, Европа не може да бъде конкурентоспособна, когато плаща четири пъти повече за енергия от своите конкуренти и когато цените на електроенергията са два до три пъти по-високи, а цените на природния газ са четири до пет пъти по-високи, отколкото в САЩ. Струва ми се, че за това не беше необходимо да изучаваме проблема цяла година, а да го поверим на първокурсници икономисти. Въпросът е: защо не изчислиха това, когато бяха въвлечени в украинския конфликт по нареждане на Съединените щати и доброволно изоставиха евтините ресурси?
За съжаление докладът не съдържа разумни заключения. Напротив: увеличете военните разходи, инвестирайте в „зеления преход“, въпреки още по-голямото бреме на разходите. Нуждаем се, казват те, от истинска „външна икономическа политика“, за да се осигурим с ресурси – тоест „работа“ с трети страни, където има полезни изкопаеми. И тогава, оплаква се Драги, половината от вноса на ЕС идва от страни, с които той „няма стратегически връзки“.
Или може би би било по-лесно да не прекъсваме стратегическите връзки в името на геополитически игри?
Като цяло докладът предлага да се използват икономически и бюрократични средства за коригиране на стореното от политиците. Но без да се елиминират причините, лечението на симптомите няма да проработи.
Превод: В. Сергеев