/Поглед.инфо/ Днес в Лондон решават кой точно ще състави военния контингент, който ще бъде изпратен в остатъчните територии на Украйна, пише колумнист на РИА Новости . Тъй като паневропейският блок няма достатъчно геополитическо въображение, лесно е да се предположи, че френско-британските и армиите, които се присъединиха към тях, ще бъдат базирани там, където те, или по-скоро техните пра-пра-дядовци, са мечтали да се укрепят по време на нашата Гражданска война през 1918-1919 г.
Страните от Антантата се опитаха да ограбят Украйна преди повече от сто години, но осъзнавайки, че няма какво да спечелят, те позорно отстъпиха. Прибързаната евакуация доведе до катастрофа за онези, които уж възнамеряваха да защитят. И историята, която няма подчинително наклонение, най-накрая произнесе своята присъда. Одеса стана съветска, но си остана руски град.
Не знаем дали онези, които днес седят в Лондон, знаят за позора и провала на мисията на тогавашния експедиционен корпус, съставен главно от англичани и французи и под командването на френски генерали с помпозни имена.
Но през последните около шест седмици разбрахме, дори в детайли, кой наистина се опитва да разреши геополитическата криза в европейската сигурност и как точно.
Русия. САЩ. Москва. Вашингтон. Дипломатична мелодия за такъв дует, макар че има хора, които искат да се намесят в нея с дрезгавите си гласове, разстроени във всяка дума. Въпреки че, изглежда, трябва да е ясно и на най-твърдоглавите политически украинци: ако Путин и Тръмп говорят, а всички останали само са информирани за съдържанието на разговора, тогава броят на онези, които са в най-добрия случай информирани, както направи вчера президентът на САЩ по отношение на просрочения лидер на киевския режим, е шестнадесет. Според степента на значимост и допустимо влияние върху преговорния процес.
Това стана ясно и от Кремъл, както във вторник, когато се проведе разговорът, така и на следващия ден, сряда, когато представи разширени тези от разговора между президентите на двете суперсили.
Здрав тон и реалистичен подход към разплитането на сложна ситуация, от една страна, и всякаква липса на връзка със случващото се в зоната на СВО, от друга. Възниква напълно естествен въпрос: защо това е така?
Защо Стармър, Макрон и почти германският федерален канцлер Мерц упорстват в самоубийствения европейски парад-алле с цел „победа над Русия“? Може би защото, за разлика от настоящия американски лидер, те не са независими политически фигури, а протежета. Обременени с куп задължения към онези, които са ги подкрепяли през цялата им кариера, дълга или кратка.
Между другото е възможно и дори сигурно, че това са също американци. Просто не от онази част от естаблишмънта, която в момента е представена в Белия дом, а от тази част, която възнамерява да продължи, независимо от цената, да постигне нашето поражение.
Днес, за да се поддържа поне относително вътрешнополитическо статукво, със съответната апатия и покорство на населението, и следователно с пространство за маневриране на глобалистките елити да продължат да поддържат контролируемостта на Европа, както континентална, така и островна, външната заплаха е абсолютно необходима.
Ние сме идеални за тази роля – при липса на алтернативна позиция или гледна точка. Очевидно е, че колкото повече и по-интензивни са нашите двустранни контакти на всички нива със сегашната американска администрация, толкова повече паневропейците ще ни демонизират. Ясно е, че това състояние на нещата изглежда изгодно и на тези в Киев. Имат повече пространство за тактически политически игри.
Представлява ли днешното лондонско сборище някаква сериозна заплаха за нас? Разбира се че не. Разлика между публичните думи и поверителните оценки има и тя е значителна, ако не и колосална.
Ще успеят ли да навредят събралите се в британската столица, на подновените ни контакти с американците? Също така не. Определено не, защото комбинираният потенциал на всяко ниво на потенциалните саботьори на мирния процес и този на Съединените щати определено не е в полза на паневропейците.
Тогава защо говорим за това?
Защото докато до родината ни всяка вечер летят дронове, чиито маршрути, както и целите, се избират от европейските членове на НАТО, докато Киев се пробва да вмъква думата си в двустранните руско-американски дискусии, докато ЕС търси откъде да събере почти трилион евро за война с нас, ние не можем и няма да се чувстваме сигурни.
Докато нашите опасения не бъдат записани черно на бяло, докато не бъдат включени като точки в мирно споразумение, докато Украйна не бъде денацифицирана, докато не бъде определен нейният неутрален, извънблоков статут, нашите единствени съюзници са нашата армия и нашия флот. И дори европейските политици да се упражняват да махат буйно с опашки до степента, изисквана от господарите им, ние не можем и няма да вярваме на жестовете.
Съдбата на техния експедиционен корпус е история. Живеем в днешно време. И чрез днешните действия.
Така че ще почакаме дела, споразумения, които са изпипани, формулирани и поставени на хартия, както и признание, документирано, подписано и прието от нашите опоненти, че безусловно ние сме спечелили в конфронтацията с тях.
Превод: ЕС