/Поглед.инфо/ Прогнозите за следващата година варират от „не се учудвайте на нищо“ до „всичко ще се промени“. Но няма смисъл да чакаме края на света или да се надяваме на чудо - 2023 г. ще се превърне в логично продължение на 2022 г. и в много по-голяма степен от миналата година ще продължи тенденциите от предишната. Практически е гарантирано, че основното събитие на новата година ще останат военните действия в Украйна и всичко свързано с тях. И почти всичко е свързано – от цените на суровините до процеса на демонтиране на атлантическия световен ред. Но това не означава, че всичко зависи само от украинския фронт и останалото няма значение. Напротив, както във всяка екстремна ситуация, всичко се преплита и отива в общата сметка.

Въпреки че Европа, която внезапно се превърна в най-горещата точка в света, защото реши да се разшири на изток за сметка на руската земя и смята случващото се в Украйна за своя, а не за руска работа, ще бъде във възбудено състояние през 2023 г., няма гаранции, че традиционно най-опасният регион в света – Близкият изток, няма да привлече отново вниманието на световната общественост. Не вместо Европа, а заедно с нея.

Разбира се, няма да се случи най-опасното развитие на събитията - атаката срещу Иран, за която жадуват някои израелски политици (включително завърналият се на власт Нетаняху) и част от американските елити. Но самият факт, че американците окончателно погребаха ядрената сделка, ще се отрази негативно на ситуацията в региона, давайки повод на провокаторите да се надяват, че ще успеят да противопоставят арабите и персите. Неотдавнашните вълнения в Иран им дадоха допълнителна надежда за дестабилизиране на ситуацията в Ислямската република, но не трябва да се разчита на сериозни вълнения в древната държава. Въпреки всички вътрешни проблеми, Иран е в челните редици на страните, които работят за промяна на световния ред, който е изгоден за Запада, и ролята на Техеран единствено и само ще расте.

Включително благодарение на сближаването с Русия, миналата година беше година на истински пробив в руско-иранските отношения, премахвайки пречките, които преди това възпираха тяхното развитие. На първо място те бяха отстранени от руската страна, принуждавайки както нашия бизнес, откъснат от Европа, така и нашите държавни корпорации и чиновници, често европейски ориентирани, да приемат възможно най-сериозно плановете за стратегическо сътрудничество със съседна държава, които са отдавна съществуващи: транспортният коридор Север-Юг, търговски и инфраструктурни проекти, да не говорим за военно-техническото сътрудничество. В същото време Русия поддържа близки отношения със съседите на Иран, както с арабите, така и с турците. Освен това взаимодействието с арабските страни (предимно Саудитска Арабия и ОАЕ) се засилва, а с Турция то става стратегически важно.

И това въпреки че нарастването на турското влияние в постсъветското пространство не може да не безпокои Москва - прекомерното укрепване на Турция в Закавказието и нейните настойчиви опити да разшири присъствието си в Централна Азия не отговарят на руските интереси. Путин обаче успява да намери баланс на интересите с Ердоган, така че предстоящите през юни президентски избори в Турция ще бъдат изключително важни.

Ердоган почти сигурно ще бъде преизбран - което е изгодно за Русия и неизгодно за Запада. Но дори и в случай на поражението му, не трябва да се очаква промяна във външнополитическата стратегия на Турция: през двете Ердоганови десетилетия страната се превърна в повече от сериозен играч в надрегионален мащаб и няма да се откаже от настъпателната външна политика. А настъплението е неразривно свързано с независимостта – внимателно дистанциране от Запада и поддържане на тесни и разностранни връзки с Русия, изгодни за Турция.

Има достатъчно точки на натиск в Големия Близък изток, които могат да експлодират. В допълнение към основната, палестинската, има вяло-протичащи войни в Йемен и Либия, които балансират на ръба на възобновяването на гражданската война, и кюрдския проблем за поне три държави. И многострадалната Сирия, която обаче скоро може да се върне в Лигата на арабските държави, което ще означава отказ да се иска оттеглянето на Асад, който ще се срещне с Ердоган през новата година. И за двамата е важно не само да заровят томахавката, но и да се опитат да се договорят какво да правят с непокорните кюрди на турско-сирийската граница. Американското военно присъствие в Сирия пречи този проблем да бъде решен - и Щатите все още нямат намерение да си ходят

Като цяло обаче американското влияние в региона намалява: арабите все повече разнообразяват връзките си, сближавайки се с Китай и Русия. Общият за целия голям регион проблем – Афганистан – засега е забравен. След заминаването на американците афганистанците са оставени на произвола на съдбата - и в най-трудната икономическа ситуация лидерите на талибаните се опитват да изградят някаква държавна власт, като същевременно не искат да я споделят с вчерашните колаборационисти, тоест работещите за американците. Нито един от съседите не се нуждае от обеднял и експлозивен Афганистан, но досега нито Китай, нито Русия, нито Иран, нито арабските страни са успели да установят сериозни търговско-икономически връзки с Кабул. Четвъртата по важност държава за Афганистан, Пакистан, самата е в състояние на вътрешни борби - Имран Хан, отстранен от власт (за удоволствие на Запада) миналата пролет, ще направи всичко възможно тази година да се върне на премиерския пост.

Въпреки че изместването на геополитическия център на тежестта от Европа и Средиземноморието към тихоокеанския регион ще продължи, повечето от най-горещите точки остават в Евразия (Не само Косово, но и Босна може да избухне през новата година). Въпросът с Тайван, който беше толкова силно разчесван миналата година, почти сигурно ще отшуми тази година. Нито на Вашингтон, нито на Пекин им трябва провокиране на нов кръг от криза, който неизбежно ще се проведе на по-тежко ниво и ще влоши и без това деградиращите американски отношения с Китай. Конфронтацията между Китай и САЩ, разбира се, ще продължи, словесната и санкционната конфронтация ще се засили, но страните няма да си играят с тайванския огън през 2023 г. Кризата тук - както и в много други региони на света - може да се случи следващата година, 2024 г., когато на острова ще се проведат президентски избори (по време на които ще се разиграе темата за обявяване на независимост, тоест отказ от статута на отдавна несъществуващата "Република Китай“).

Но по отношение на друга тихоокеанска кризисна точка, Корея, не може да се гадае - макар че и тук не трябва да се очаква Армагедон. Много е вероятно Ким Чен-ун да проведе първите ядрени опити от 2017 г. насам - което обаче ще развълнува повече Япония, отколкото САЩ. Вашингтон все още не знае какво да прави с КНДР: искането да се откаже от ядрените оръжия е откровено безсмислено и няма с какво повече да оказва натиск върху Пхенян, всички възможни санкции отдавна са въведени. Сега, напротив, Москва и Пекин биха искали да премахнат част от международните санкции срещу Пхенян, но това е невъзможно поради американското вето. Китай и Русия не трябваше да се съгласяват в ООН с американските предложения за антикорейски санкции, но какво да съжаляваме сега за случилото се в съвсем друга епоха. Сега руснаците и китайците не само са в състояние, но просто са длъжни да заобикалят тези санкции в търговията с КНДР, което ще бъде правилно както от гледна точка на двустранните отношения, така и като пример за разрушаване на изградената от Запада система за наказание на определени държави.

За колективния Запад новата година ще бъде време на изпитание на издръжливостта, както за отношенията между ЕС и САЩ, така и за самия ЕС. Недоволството на европейците от американците, зависимостта от които се засилва,  ще расте, но страхът, който се нагнетява пред „руската заплаха“, ще го надвие. Противоречията в рамките на ЕС ще се засилват, но не толкова, че да доведат до парализа на организацията. Франция и Германия никога няма да могат да се споразумеят за същността на съвместното лидерство или за принципите на стратегическата автономия, нито ще могат да се споразумеят за приемането на Западните Балкани в ЕС. Искането за започване на преговори с Русия за нови принципи на стратегическа сигурност на континента ще звучи все по-настойчиво, но елитите като цяло ще продължат да поддържат строя, надявайки се, че Европа ще успее да запази Украйна за себе си.

САЩ ще „гризат Тръмп” през цялата година – глобалисткият либерален истаблишмънт ще се опита да направи всичко, за да му попречи да се върне в Белия дом. И за това, на първо място, е необходимо да се провали номинацията му от републиканците - която, въпреки че трябва да се състои през лятото на 2024 г., ще се разбере след първичните избори, започващи през януари следващата година. Тоест през 2023 г. демократите трябва да се уверят, че рейтингът на Тръмп реално (а не в манипулираните социологически проучвания) ще падне до нивото на неизбираемост. Ще има и опити за съдене, и нови разкрития, и мащабна дискредитираща кампания, но 45-ият президент има добри бойни качества и добри шансове да устои на този огън.

Вече трета година светът живее в извънредна ситуация – и четвъртата определено няма да е мирна и спокойна. До края на 2023 г. светът няма да е много по-различен от това, което е сега, защото най-сериозните промени, натрупани по време на глобалната трансформация, не се възприемат от нас от близко разстояние. Това обаче не означава, че не се случват. Напротив, техният мащаб е твърде голям, за да го осъзнаем веднага. През новата година ще разберем малко по-добре какво се случи през 2022 г., но ще оценим пълното значение на случилото се в началото на Двадесетте едва години по-късно.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com