/Поглед.инфо/ Недостигът на газ засегна не само Европа, но и други кътчета на планетата, много по-отдалечени от Русия. Стигна се дотам, че най-големите доставчици просто отказват да изпълняват договори и да доставят газ на клиентите. Кои държави бяха най-засегнати и как това е свързано с доставките на руски газ за Европа?

Развиващите се страни - от Индия до Бразилия - често не могат да се конкурират с европейските страни заВПГ на такива цени - около 40 долара за милион британски термични единици (БТЕ) или около 1500 долара за хиляда кубични метра. Поради това те са принудени да намалят вноса на ВПГ, пише „Уолстрийт Джърнъл“.

Например Пакистан е поискал 10 пратки от 140 000 кубически метра всяка на стойност над 100 милиона долара на пратка, които да бъдат доставени от юли до септември. Никой обаче не реагира. Три предишни търгове за ВПГ през последните седмици привлякоха една оферта почти 1500 за хиляда кубически метра, което страната просто не може да си позволи.

От началото на годината до 19 юни европейският внос на ВПГ е нараснал с 49%, според консултантската фирма „Ууд Маккензи“. Междувременно вносът в Индия, Китай и Пакистан е намалял с 15-21% през същия период.

Бедните страни трябва да спестяват. Например Бангладеш прекъсва електричеството през деня. Индия набързо се връща към въглища и собствен газ. Експерти казват, че в някои случаи стоките, предназначени за бедните страни, са били обръщани към Европа.

„Пакистан и Бангладеш откровено бяха зарязани. Имаха подписани дългосрочни договори за доставка на ВПГ, но просто им казаха, че няма да ги изпълнят. Оказа се, че е по-изгодно за доставчиците на ВПГ да плащат неустойка по договор с развиващите се страни, но да изпращат товара в Европа, която ще плати повече. Следователно Пакистан и Бангладеш трябва да поръчват газ на фючърсния пазар на настоящите огромни цени. Свидетели сме на неоколонизация на газовия пазар“, каза Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация.

Пакистанските власти казват, че продължават да получават ВПГ само по дългосрочен договор с Катар. Докато две европейски компании не успяха да доставят по дългосрочни договори. Това са италианската енергийна компания „Ени“, която дължи пет пратки от август миналата година, и женевската търговска къща „Гунвор“, която не е доставила седем пратки от ноември, съобщава „Уолстрийт Джърнъл“.- Цената по тези договори беше повече от три пъти по-ниска от днешната, тоест под 500 долара за хиляда кубически метра.

„Европа може да се плъзне към газовия дарвинизъм през този отоплителен сезон. Ако не можеш да платиш, ще останеш без ток”, казва Юшков. Затова той е убеден, че ако тази зима в Европа настъпи газов колапс, Брюксел ще изиска законово от европейските компании (търговци и превозвачи) да изпратят всички количества ВПГ в Европа.

Преди 10 години пазарът на газ, за разлика от пазара на петрол, беше регионален. „Имаше три доста затворени газови пазара – Северна Америка, Европа и Азия“, казва Юшков.

Европейският пазар се отличава с факта, че получава газ по тръбопроводи от Русия и съседните страни, обемите на доставките се определят от дългосрочни договори, а цените зависят от цената на петрола. Синьото гориво беше обвързано с договори и тръбопроводи с конкретен доставчик и конкретен купувач.

Въпреки това шистовата революция в САЩ и новите технологии доведоха до появата на терминали за втечнен природен газ и ВПГ, които могат да бъдат инсталирани във всяка страна без излаз на море. В резултат ВПГ започна да се транспортира с танкери, подобно на петрола. Това направи възможно пренасянето на газ по целия свят. Всяка година пазарът на газ става все по-глобален. И сега това, което се случва в Европа - недостиг и бързи цени на газа - оказва силно въздействие върху други играчи на пазара в други части на планетата.

Дълго време Европа, която изгради ВПГ терминали, всъщност не ги използва. „ВПГ терминалите в Европа бяха натоварени само 25-30% през периода, когато нямаше недостиг на газ. Ако европейците имаха нужда от допълнителни количества газ, те го купуваха от Русия“, спомня си Юшков. Тогава нямаше борба за ВПГ на пазарите. Но от две години Европа изпитва недостиг на газ и други купувачи на ВПГ започнаха да страдат от това.

Защо газът в Европа стана толкова скъпа и дефицитна стока? Първо, обяснява събеседникът, като цяло търсенето на газ е нараснало значително през последните години и то в целия свят. В Китай, например, търсенето на газ нараства с двуцифрени числа.

Второ, Европа систематично затвори въглищни и атомни електроцентрали, което доведе до увеличаване на производството на електроенергия от газ. Трето, от 80-те години насам собственото производство на газ в Европа намалява.

Четвърто, темпът на растеж на доставките на ВПГ започна да намалява. „Политиката в областта на климата изигра жестока шега тук, освен всичко друго. Петролните и газовите компании просто бяха уплашени от енергийния преход. Преобладава мнението, че инвестициите в петролни и газови проекти няма да се изплатят и е по-добре да се инвестира във възобновяема енергия. В резултат на това старите находища се изчерпват, а новите не идват на замяна “, обяснява експертът.

Пето, Европа физически започна да получава по-малко газ от Русия. През пролетта пет страни отказаха да купуват руски газ по новата схема на плащане в рубли. А през лятото изпомпването през тръбопроводи беше намалено. По украинския маршрут работи само една газокомпресорна станция. Маршрутът през Полша за Германия през „Ямал-Европа“ е затворен заради санкциите на Полша и реакцията на Кремъл. И накрая, намаляването с 60% на изпомпването на газ през „Северен поток-1“ за Германия стана шумно поради невръщането на Канада от ремонт на турбината на „Сименс“ газокомпресорната станция. В Германия дори се опасяват, че газопроводът, който беше спрян на 11 юли след планови ремонтни дейности, няма да заработи отново.

И накрая, грешките на Брюксел бяха от голямо значение за сегашните проблеми.

„По-рано европейският пазар беше доминиран от дългосрочни договори, свързани с цената на петрола, което направи възможно поддържането на относително ниски цени на газа. Но европейците преминаха към цените, формирани на спот пазарите, където цените постоянно варират. Европейците очакваха, че винаги ще има излишък от доставки и конкуренция на доставчиците на място, така че цените на газа винаги ще останат ниски. Но се оказа, че купувачите трябва да се конкурират за доставка на газ, което тласка цените нагоре. Сега виждаме, че газовите пазари са все по-свързани поради развитието на ВПГ сегмента“, заключва събеседникът.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели