/Поглед.инфо/ Изминаха по-малко от десет дни от аварията на „Северните потоци“, която дори в Европа открито се нарича саботаж, но пазарните играчи вече направиха правилните изводи и престанаха да изобразяват спокойно безгрижие. Стана известно, че Норвегия, която в момента е ключов доставчик на петрол и газ за еврозоната, започна да разполага военни части във всички обекти за производство и преработка на въглеводороди.

Местните медии казват, че норвежката армия, с активната подкрепа на полицията и местните части за самоотбрана, патрулира крайбрежието и е охранява всички съоръжения за преработка на нефт и газ, разположени в непосредствена близост до морето. Самата водна повърхност също не остава напокрита. Военноморските сили, подсилени от формирования на военната авиация, напуснаха базовите пристанища и започнаха да защитават морските производствени обекти и нефтени и газови находища.

Към късно в понеделник военните бяха разположени близо до терминалите за износ на газ „Колснес“ и „Нихамна“, завода за ВПГ и кондензат „Карстьое“ и рафинерията „Монгстад“.

Официално Осло уверява всички (и преди всичко собственото си население и доста уплашените купувачи от Европа), че няма нищо извънредно в случващото се и фактът, че съоръженията на петролната и газовата индустрия - ключът към норвежкия бюджет - са взети под контрола на защита на армията и флота, изобщо не означава наличието на реална заплаха. Сигурно има чисти души, които ще приемат това твърдение на вяра, но определено няма да сме ние – а нашият скептицизъм се споделя от ключови европейски играчи. Недоверието се ражда от факта, че норвежките кораби са подпомагани от бойните си колеги под флаговете на Германия, Франция и Великобритания. Правилно чухте, норвежките полета в открито море се пазят или по-скоро защитават от знамената на три съседни държави едновременно. По странно съвпадение това са държавите, чието съществуване, без ни най-малко преувеличение, зависи пряко от стабилността и обемите на доставките на норвежки въглеводороди.

Политиците от Стария свят могат блъфират колкото си искат, но не е нужно да сте мечтател, за да свържете експлозиите на руските газопроводи, които лежат под дебелите студени северни води, с трескавата дейност на Норвегия, която за първи път от края на Втората световна война извади бойни самолети от хангари и военни кораби от пристанища за защита на находища и сонди. Очевидно е, че Осло прие случилото се изключително сериозно – като заплаха за собствената си стратегическа и енергийна сигурност. А фактът, че корабите на техните съседи в морския регион им се притекоха на помощ, показва, че Берлин, Париж и Лондон напълно и напълно споделят безпокойството на норвежките петролни и газови работници, защото дори просто споразумение за възможността и условията за съвместно патрулирането отнема повече от един ден. Тоест тази идея възникна почти веднага след аварията на руските газопровода.

Разбира се, европейските лидери никога няма да го признаят, но виждаме внезапна драматична поредица, която се разиграва пред очите ни, чийто сюжет се основава на страха на европейските доставчици и вносители от основния им съюзник. Точно така: спешният ход на военни кораби и кръженето на бойни самолети предполагат, че колективният Запад знае точно кой е взривил руската тръба или поне много силно подозира. И това изобщо не е за Русия, дори само защото Москва не направи дори и най-малък намек за възможно отмъщение на петролната и газова инфраструктура на основния си конкурент на европейския пазар. И (с цялото ми уважение) Балтийският флот на Русия не е в състояние сам да доведе флотовете на четири държави едновременно до нервно хълцане.

Тоест норвежците, германците, французите и британците ни знаят и изобщо не се страхуват от нас. И се застраховат с помощта на военни и военноморски формирования поради основателни опасения, че ще бъдат следващите на опашката в геополитическото представление, наречено „Погребението на Европа“.

Спирането на „Северните потоци“ беше еднакво неизгодно за Русия и Европейския съюз, дори само защото дебитът падна с повече от 20 процента в сравнение с миналата година. Аварията край остров Борнхолм повдигна въпроса не за следващите санкции срещу страната ни, а за преминаването на зимата без масови смъртни случаи от замръзване и без масово преместване на големи предприятия и корпорации зад океана.

Веднага след като руските газопроводи изпаднаха от веригата за доставки на природен газ, ключово гориво в структурата на европейската стабилност, Норвегия автоматично се превърна в основен и ключов износител. Само пет газопровода с общ капацитет 58 милиарда кубически метра влизат в Германия от норвежка страна. За да подчертаем значението им за Германия, нека направим уговорка, че в края на миналата година през тях бяха изпомпани 56 милиарда кубически метра синьо гориво, тоест норвежките газопроводи работят с максимално натоварване.

Франция е в подобна ситуация, за която Норвегия е доставчик номер едно на газ. Една трета от целия газ, закупен от французите в чужбина, е с норвежки произход. Само чрез газопроводи, тоест без ВПГ, Париж е закупил 25,8 милиарда кубически метра газ от северняците.

По същата причина суматохата в Лондон е напълно разбираема. Норвегия е основният и почти монополен доставчик на природен газ за островите. Обединеното кралство закупи природен газ на стойност малко под 15 милиарда лири от норвежки търговци миналата година, а норвежкият внос представляваше 77 процента от дела.

Дори без да се вземе предвид обемът на доставките на петрол и продуктите от неговата преработка, горните цифри напълно отразяват важността на запазването на "норвежката газстанция". Ако двойката газопроводи, които също се простират по дъното на Балтийско море от норвежките фиорди до бреговете на Германия и Холандия (и до Великобритания), претърпят внезапна авария, както се случи със „Северните потоци“, Европа ще попадне в ръцете на митичния генерал Мраз. Тази проста математика мигновено превърна норвежките тръби и терминали, образно казано, в злато, а водещите страни в Европа дори са готови да се борят за запазването на този жизненоважен канал.

Навремето холивудският екшън-фантастика „Лудият Макс“ придоби значителна популярност. Там хората, оцелели след глобална катастрофа, се борят отчаяно за малкото останали петролни находища, занаятчийско преработвайки ги в ценен бензин. Кой би предположил, че през 2022 г. ще наблюдаваме подобна история на живо във водите на Балтика и това дори няма да изисква ядрен апокалипсис.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com