/Поглед.инфо/ Широко известният и обичан от нас с парадоксалните си изявления, ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел докладва за ефективността на икономическата война на Европейския съюз срещу Русия. В първите редове на посланието си той твърди, че „санкциите работят“, а тези, които твърдят обратното, просто лъжат. Но нещо друго е любопитно: за Борел основният индикатор за ефективността на „санкциите“ дори не е динамиката на руската икономика. Акцентът в доклада е върху намаляването на двустранната търговия на Русия със страните от ЕС: това особено радва главния европейски дипломат. И няма никакво значение, че в същото време търговията на Русия с останалия свят, с изключение на САЩ, нараства (дори Япония и Южна Корея не показват забележими темпове на намаляване на търговския оборот).

Главният европейски дипломат, както знаете, живее в собствената си "Райска градина" и всичко извън тази градина няма значение за него в света. Човек може просто да се забавлява как е деградирало европейското възприемане на заобикалящата действителност, въплътено от изказванията на Борел. Този подход обаче не е отклонение от нормата, а отражение на цялата философия на отношенията на ЕС с други страни. Просто сега видяхме неадекватността на подобна стратегия в свят, в който никога повече няма да има един център и огромна периферия, обслужващи неговите интереси.

Сега наистина отваряме очите си за, да кажем учтиво, оригиналността на нашите партньори в Европа. Това, за което с присъщата на руската външнополитическа култура деликатност се опитваха да не говорят през последните 30 години, става обществено достояние. Въпросът е какви поуки могат да се извлекат за в бъдеще, когато активната военна фаза на отношенията със Запада малко затихне? В крайна сметка това ще се случи рано или късно, освен ако светът наистина не се раздели на затворени лагери, които се противопоставят един на друг. И тогава ще бъде изключително опасно за нас да поддържаме илюзии относно фундаменталните намерения на нашите западни съседи по отношение на останалата част от човечеството.

Жозеп Борел е донякъде карикатурно, но все пак правдоподобно въплъщение на същността на външната политика на европейските държави. Този забавен старец със сигурност е продукт на своето време - "красивите 80-90" в испанската и европейската история. Тогава в политиката отиваха или най-изостаналите, които не можеха да направят кариера в бизнеса, или тези, които можеха да успеят, без да си обръщат главата. Но в не по-малка степен той е продукт на европейския ред, възпитаващ своя елит в дух на изключителност и презрение към другите.

От гледна точка на масовата психология изключителността е много добро средство за контрол. Този, който се смята за специален, най-добър и недостижим в своето превъзходство, никога не сравнява собственото си положение с другите. Това означава, че той е готов да одобри не само агресия срещу „непознати“, но и ограничаване на правата им: те все пак остават най-добрите в света. Вече сте в рая, другари европейци, какво повече ви трябва?

Но не става дума само за политика. Стратегията на затвореност и протекционизъм винаги е имала прагматична основа в обединена Европа. И всички приказки за ангажимента на ЕС към свободна пазарна икономика не са нищо повече от популярен мит. Очевидно е необходимо да се започне с факта, че в средата на 50-те години на миналия век асоциацията на шест страни от Западна Европа е създадена с няколко цели. Като оставим настрана вътрешната политика, сега тя не ни е особено интересна. Ако говорим за отношения с външния свят, тогава основната задача беше да се създадат бариери пред потенциалните конкуренти на европейските компании. Сама по себе си идеята за общия пазар е страхотна за неговите граждани - позволява ви да купувате стоки, произведени във всички страни от ЕС. Но в същото време това означава изграждане на мащабни ограничения върху продуктите от останалия свят.

Това винаги е било съвсем откровено признавано на ниво вътрешни документи: но кой извън ЕС изобщо ги е чел? Само тесни специалисти и техните мнения за широката публика винаги са били от малко значение. Ще кажа нещо повече: от средата на 60-те години най-важната цел на външноикономическата политика на обединена Европа е борбата срещу СССР и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Именно борбата, тъй като в нея се практикуваха и санкции, и непризнаването на партньорите, и накрая опитите за разцепление в техните редици. Периодично предшествениците на Борел се опитваха да преговарят с Румъния или България например за отваряне на пазара на ЕС за техния текстил и плодове. Но те последователно отхвърляха всякакъв диалог със СССР или СИВ - за тях Брюксел имаше само игнориране и санкции.

Първите системни контакти между европейските общности и СИВ започват през втората половина на 80-те години. По това време на всички вече беше ясно в общи линии накъде води съветската власт СССР. Просто за разлика от стария Жозеп, през 60-те и 80-те години на миналия век не е имало нужда служителите на ЕС да повтарят своите мисли и постижения в „Туитър“. Или може би просто не са имали такава възможност и затова смятаме, че европейците от „старата школа“ са били по-мъдри и по-професионални от нашите съвременници.

Може да се твърди, че това е всичко, според тях, нормална конкуренция. Особено в контекста на Студената война между Запада и Изтока. По това време светът изобщо не познава всеобщата търговска отвореност и отношението към нея като признак на прогрес. Затова нека се опитаме да отдадем протекционизма на обединена Европа преди 1991 г. на факта, че глобализацията в обичайната ѝ форма изобщо не е съществувала.

Студената война обаче приключи и след това Европейският съюз започна подготовка за най-голямото разширяване. Нещата вървяха към поглъщането от Общия пазар на седем страни от бившия социалистически лагер и трите балтийски републики на СССР едновременно. Всички те, особено балтийските държави, поради исторически обстоятелства, имаха развита и обширна търговия с Русия и други страни от ОНД. Икономическите отношения на Изток изиграха значителна роля за поддържането на тяхната социална стабилност, наличието на работни места и способността за относително диверсифицирана икономика. Запазването на тези връзки може да създаде надеждни икономически мостове между Западна Европа и огромна Русия.

Но през 1994 г. предшествениците на Борел решиха друго: основното условие на Брюксел към страните кандидатки беше да увеличат търговията си със страните от Общия пазар. И като част от общия "пакет", намаляването на търговията с всички останали. Именно този показател стана един от най-важните в списъка на това, на което обърнаха внимание брюкселските покровители на всяка от източноевропейските държави. Още веднъж повтарям: ограничаването на търговията с Русия и увеличаването с държавите от ЕС беше основният индикатор за напредъка на страните кандидатки по пътя към присъединяването им към тази асоциация. Балтийските държави или България бяха директно задължени да намалят всякакви връзки с Русия и други страни от ОНД.

За никаква пазарна логика и свободна търговия просто не можеше да се говори. Така че и тук Борел не излезе с нов индикатор за успех - за ЕС това винаги е било увеличаване на степента на изолация от външния свят в полза на затваряне в собствената "Райска градина". Обединена Европа е сбор от държави, чиято най-важна политическа цел е да откъснат собствените си граждани от външния свят, да ги потопят в сладки мечти за собствената си изключителност и да управляват въпреки всички грешки на икономическата политика на елитите.

За такива цели най-подходящи изпълнители са политици с психологията на Борел. И тъй като този подход е напълно съобразен с европейската външнополитическа култура, той няма да изчезне и в бъдеще. Както и да се развиват отношенията между Русия и Европа през годините и десетилетията, икономическата целесъобразност за тази страна винаги ще бъде на втори план, а политическото господство на първо място. И изобщо не е важно кой ще говори от името на Европа в медиите.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?