/Поглед.инфо/ Европейският съд по правата на човека разглежда дела, в които физически лица се противопоставят на държави. Тази конфронтация е отразена в имената на делата (например: „Калашников срещу Русия“). Решението, постановено от ЕСПЧ на 21 септември по делото “Картър срещу Русия”, е безпрецедентно. То може (и трябва!) да бъде наречено „Европейския съд по правата на човека срещу Русия“.

Решения, взети с явно желание да се навреди на Русия като държава, започнаха да се появяват преди няколко години. Отделни жалби бяха използвани като таран срещу правната система на държавата. Отначало изглеждаше, че се удря по периферни въпроси (например относно избирателните права на лицата, излежаващи присъди за лишаване от свобода), но целящи да се установи приоритетът на решенията на ЕСПЧ пред всички закони на Русия, включително Конституцията.

Решението по делото “Картър срещу Русия” обаче има още по -зловещи последици.

Картър е вдовицата на Литвиненко, бивш съветски и руски офицер от държавната сигурност, който се присъединява към врага и става офицер от британското разузнаване. След убийството му вината за това престъпление беше произволно стоварена върху Русия. Не са представени доказателства за вина. Русия беше обявена за виновна, включително на равнище най-високо ръководство.

Решението на ЕСПЧ е взето по жалбата на вдовицата на Литвиненко за нарушението от Руската федерация на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Въпреки факта, че ЕСПЧ не е провел разследване, в него се посочва, че Русия е извършила убийството. Някои медии се опитват да изгладят значението на това решение и само казват, че Русия е призната за виновна в нарушение на член 2 от ЕСПЧ „Право на живот“. Като че ли нищо особено, мнозинството от държавите-членки на Съвета на Европа ежегодно се обвиняват в нарушаване на този член. А финансовите разходи, казват те, са едва около 100 хиляди евро. Този въпрос се заобикаля и от изявлението на руското външно министерство. В същото време следва да се отбележи като основен извода на Съда: двама руски граждани, действали като държавни агенти, са признати за виновни за убийство! По-долу е текстът на съответния параграф от решението на ЕСПЧ:

Съответно съдът приема, че зловредната намеса може да се докаже от отказа на държавата-ответник да представи каквито и да е документи, свързани с вътрешното ѝ разследване. Отбелязвайки невъзможността на правителството да опровергае участието на държавата, съдът няма как да не приеме за единствено възможен извод, че г-н Литвиненко е отровен от г-н Логовой и г-н Ковтун, които са действали като агенти на държавата-ответник. Действието се свързва с държавата”.

Имайте предвид, че „безпристрастното“ британско правосъдие, което „установи“ вината на Русия в убийството на Литвиненко (това решение просто беше подпечатано от съдиите от 3-ти отдел на ЕСПЧ), оценява собствените си действия по съвсем различен начин. Например делото „Маккейн и други срещу Великобритания“, което също навремето беше разгледано в ЕСПЧ. Там държавните агенти са убивали заподозрени (освен това такива, които по-късно се оказват невинни), а правителството не само не отрича това, но и демонстративно подкрепя подобни убийства!

Знаейки за случая Маккейн и други, решението на британското правосъдие, че „единственият възможен извод“ е репресията срещу Литвиненко от страна на Русия, не може да се счита за убедително. Защо единственият? Ами вероятността Литвиненко да е бил убит от британските разузнавателни служби? Толкова ли е невероятна е тази версия след разкритията на британското правителство по случая с „Маккейн и други“?

Заслужава да се отбележи още едно обстоятелство. С факта, че разглеждайки делото Картър, съдиите от ЕСПЧ създадоха прецедент на държавна отговорност за нарушаване на правата на човека в чужбина. Всъщност съдиите заявиха, че Русия е отговорна за нарушаването на правото на живот на чужденец, който е в чужбина. По принцип такива ситуации са възможни. Например страните от НАТО са явно отговорни за нарушаването на правото на живот на гражданите на Съюзна република Югославия, когато бомбардираха територията ѝ през пролетта на 1999 г. Но въпреки че държавният характер на тези убийства не беше версия, а очевидност, ЕСПЧ отказа иска на гражданите на Югославия срещу страните-агресори поради това, че според него страните от НАТО не могат да отговарят за правата на човека в чужбина (дело “Банкович и други срещу страните от НАТО”). В случая “Картър срещу Русия” съдиите от ЕСПЧ по някаква причина забравиха предишното си правно положение. Между другото, председателят на секция на ЕСПЧ, която се произнесе по делото Картър, беше съдия от Белгия - същата държава, която беше освободена от отговорност по делото “Банкович”!

И накрая, руското външно министерство обърна внимание на друг пример на „високи стандарти в правосъдието“, коментирайки решението по делото Картър:

Невъзможно е да не се забележи произволното отстъпление, направено от Съда от неговата собствена практика по индивидуални жалби, свързани с междудържавни спорове. По-рано ЕСПЧ се ангажира да не разглежда такива случаи, докато не вземе решение по ключови въпроси в рамките на „свързан“ междудържавен иск. На 23 февруари 2021 г. Украйна подаде деветата си жалба срещу Русия във връзка с „насочени операции за елиминиране на лица, възприемани като противници на Русия в Русия и други държави“. Това е формулираната жалба на Украйна. Тъй като делото „Картър срещу Русия“ попада директно в обхвата на това междудържавно действие, недоумение предизвиква непоследователността на Съда, който е трябвало да спре разглеждането му (какъвто е случаят с хиляди други междудържавни дела). Като оставим настрана валидността на жалбата на Киев, включително в правно отношение, считаме за недопустимо Европейският съд да прилага различни подходи към идентични ситуации. "

Формално решението е взето от Европейския съд по правата на човека. Дните обаче, когато ЕСПЧ издава решения в пълен състав отдавна са отминали.

Днес Европейският съд взема решения в състав от един (!) до седем съдии. Дори ако Русия реши да прехвърли делото “Картър” на т. нар. Голяма камара (тоест всъщност подава жалба), това пак ще бъде решение на 17 съдии. Тоест в най-добрия случай решението ще бъде взето от една трета от съдиите - малцинството от състава на съда.

От една страна, е обичайна практика, когато решенията на съдилищата на високо равнище не се приемат в пълен състав, а се считат за взети от съответния орган като цяло. От друга страна, трябва да се има предвид, че на международно ниво тази практика не изглежда убедителна и авторитетна. Неслучайно главният съдебен орган на Организацията на обединените нации, Международният съд, взема решения в пълен състав. И самият ЕСПЧ действаше по този начин доскоро.

Официално решение на целия Европейски съд по правата на човека, решението по случая “Картър срещу Русия” беше постановено от седем съдии. Ето кои държави участваха в Трета секция на ЕСПЧ, която взе скандалното решение. Това са Белгия (съдия Пол Леменс, председател на секцията), Кипър (съдия Георгиус Сергидис), Люксембург (съдия Жорж Раварани), Албания (съдия Дариан Павли), Германия (съдия Аня Зайбер-Фор), Естония (съдия Петер Руусма) . Руският съдия Дмитрий Дедов също участва в делото, но гласува против някои (макар и не всички!) изводи на мнозинството.

Нека обобщим.

1. Решението на Трета секция на ЕСПЧ по делото “Картър срещу Русия” стана безпрецедентно в историята както на Европейския съд по правата на човека, така и в историята на международната правна практика в Русия.

2. Трудно е да се надцени сериозността на решението на ЕСПЧ както на политическо, така и на правно равнище: Русия е обявена за държава-убиец.

3. Решението за вина е взето без никакво убедително правно основание. Вината е възложена без доказателства, чрез "оттегляне". Решението срещу Русия противоречи на други решения, приети по -рано от ЕСПЧ, когато се изискваше отстраняване на държавите -членки на НАТО от отговорност. С други думи, решението на ЕСПЧ е взето с груби нарушения на принципите на закона и правната етика.

4. Решението на ЕСПЧ по делото “Картър срещу Русия” представлява голямо настъпление в рамките на правната война на Запада срещу Русия. Невъзможно е да се изключи използването на решението на ЕСПЧ като "прецедент" от други органи на глобалния репресивен механизъм като правно основание за незаконни действия срещу Руската федерация.

5. Коментарът на руското външно министерство, че прокуратурата на Руската федерация може да използва новите си правомощия в съответствие с измененията в Конституцията на Руската федерация (приети миналата година), като цяло показва правилния начин на действие, но това не е достатъчно.

Признаването, че правната война срещу Русия е именно война, тоест действия, насочени към победа над страната ни, изисква организационни решения в много по-сериозен мащаб.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели