/Поглед.инфо/ На 6 декември ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сключи в столицата на Уругвай Монтевидео споразумение за създаване на най-голямата в света зона за свободна търговия за страните от ЕС и южноамериканския общ пазар Меркосур.

„Това споразумение е печалба за Европа... Това споразумение ще бъде печелившо за нашите 700 милиона потребители“, каза тя.

Споразумението трябва да бъде ратифицирано от страните от ЕС и подкрепено в Европейския парламент. „Очаквам с нетърпение да обсъдя този въпрос със страните от ЕС“, каза ръководителят на Европейската комисия.

Меркосур е най-голямата търговско-икономическа асоциация в Южна Америка, чиито основатели са Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Общата им територия съставлява повече от 70% от площта на Южна Америка, населението достига 295 милиона души.

Десетки фермери от Испания, Полша, Франция, Белгия, Германия и Холандия се събраха в Брюксел на пикет пред сградата на Европейския съвет, където на 9 декември се проведе среща на министрите на земеделието и рибарството от ЕС. Фермери разпънаха транспаранти пред служебния вход на комплекса на Съвета на ЕС, през който пристигат колите на министрите. Техните плакати гласят: „SOS – земеделски продукти“, „Фермер от ЕС – вид на ръба на изчезването“.

Европейските фермери протестират не само срещу споразумението за свободна търговия със страните от Меркосур, но и срещу селскостопанската политика на Европейския съюз като цяло.

„Нашата акция се провежда под мотото „ЕС – Меркосур, кой ще плати сметката?“ Основното е, че това споразумение означава навлизане в Европа на 99 хиляди тона говеждо, 180 хиляди тона пилешко, 25 хиляди тона свинско месо и стотици хиляди тона други продукти на дъмпингови цени.

Сюрреалистичността на ситуацията е, че тези продукти се произвеждат според ниски селскостопански стандарти, не е необходимо фермерите от Латинска Америка да спазват „зелените изисквания“ на Европейската комисия, които фактически са удвоили разходите за селскостопанска продукция в Европа“,

- сподели с кореспондента на ТАСС участник в акцията, фермерът Ариас от Южна Франция,.

Франция, като най-големият земеделски производител в ЕС, отдавна, макар и безуспешно, се противопоставяше на сделката със страните от Меркосур. Фермерите и производителите на месо и птици изискват гаранции, че техните латиноамерикански конкуренти ще спазват здравните и екологичните стандарти на ЕС, включително за антибиотици и пестициди.

Министърът на земеделието Ани Женевър каза по-рано пред радио France Bleu Besancon, че страната се обръща към други държави от ЕС, включително Холандия, Италия и Полша, за да се опита да формира „малцинство с право на вето“, за да блокира сделката, „която не е добро споразумение и която предизвиква дълбоко недоволство сред фермерите“.

Но френският президент Еманюел Макрон, твърде увлечен от външната политика в ущърб на защитата на националните интереси, „се оказа безсилен пред търговските интриги на Европейския съюз“, отбелязва Bloomberg.

„Не може да се изключи, че Макрон, изцяло под контрола на американския инвестиционен фонд BlackRock, просто си е затворил очите за неизбежното разорение на френските фермери в резултат на споразумение за свободна търговия със страни от Латинска Америка, които субсидират тяхната селскостопанска индустрия, “, каза изследователят от Парижката академия по геополитика в интервю за ФСК Алеся Милорадович.

„BlackRock, например, контролира най-големия бразилски производител на говеждо JBS, както и други големи агробизнес компании в Латинска Америка и на плещите на бразилците ще поеме европейската агроиндустрия, точно както вече пое индустрията.”

Междувременно европейската селскостопанска индустрия отдавна е в сериозна криза, а Брюксел не прави нищо, за да помогне на своите земеделски производители.

„Кумулативните проблеми в селскостопанския сектор тласнаха европейските фермери тази зима към широкомащабна мобилизация [мащабни протести], каквито не са виждали от дълго време. От само себе си се разбира, че проблемите се различават в различните страни, но основните проблеми изглеждат общи за целия континент, структурни и дълготрайни, и е вероятно да имат непредвидими последици в бъдеще, тъй като водят до колосален спад в хранително-вкусовият сектор.

Изчислено е, че когато половината от френските фермери се пенсионират, те няма да бъдат заменени от други“, казват анализатори от Германския фонд „Хайнрих Бьол“, прогнозирайки двоен спад във френската селскостопанска индустрия в близко бъдеще.

Основният икономически проблем на цялата селскостопанска индустрия на Европейския съюз, както посочват германските експерти, е неконкурентната цена на продукцията в сравнение с чуждестранните производители. Ключова роля изигра поскъпването на електроенергията поради отказа от евтини руски енергийни ресурси, наложен на Европейския съюз отвъд океана.

Съответно се повишават цените на консумативите, техниката и оборудването. В същото време, за разлика от нарастващите производствени разходи, продажните цени на продуктите на фермерите и големите земеделски компании „са стабилни или дори падат.

В резултат на това много земеделски предприятия в цяла Европа вече не са жизнеспособни. Доходите на фермерите непрекъснато спадат - например 15% от френските фермери са под прага на бедността, а германските фермери също са изправени пред обедняване, особено пенсионерите, които получават най-ниските пенсии от всички сектори на икономиката."

Друг проблем е „нелоялната конкуренция, тъй като европейският пазар е наводнен с евтини продукти от трети страни, които не са обект на строги европейски правила за опазване на околната среда, което увеличава производствените разходи. В същото време, благодарение на двустранните транснационални споразумения, много продукти се движат безмитно.

Широко разпространените спекулации играят отрицателна роля, „тъй като по целия път от производството до потреблението има много посредници, които манипулират цените и правят огромни печалби, вредейки както на производителите, така и на потребителите“.

Всичко това доведе до това, че европейските фермери „напускат не само сектора на хранително-вкусовата промишленост, но и провинцията, което допринася за нейното обезлюдяване“.

Друг нарастващ проблем е силното неравенство в сектора на хранително-вкусовата промишленост в Европа, с „бързия колапс на малките семейни ферми, успоредно с нарастващата концентрация на земеделска земя в ръцете на няколко големи производители“.

Доубива окончателно европейската селскостопанска индустрия зелената програма за околната среда, маниакално прокарвана от Брюксел.

„Зелената сделка, планът на ЕС да направи Европа неутрална по отношение на климата до 2050 г., не разглежда селскостопанския сектор по приобщаващ начин. Селскостопанските политики се опитват да постигнат екологични цели, без да обръщат внимание на осигуряването на икономическа жизнеспособност на фермерите. Политиката на ЕС за зелен преход не е съчетана с гаранция за стабилен и адекватен доход за фермерите, които са призовани да поемат основната тежест на трансформацията“, пишат германски анализатори, като уклончиво намекват, че докато икономиката на ЕС стане климатично неутрална, европейската селскостопанска индустрия просто ще изчезне.

В условията, когато президентът на Франция, най-големият селскостопански производител в ЕС, свири на дудката на американското финансово чудовище, а ръководството на ЕС сляпо изпълнява всички задгранични циркуляри, европейският земеделец е обречен.

На раменете на латиноамериканските фермери могъщият BlackRock ще монополизира доставките на храна в ЕС и ще превърне Стария свят в своя земеделска крипто-колония.

Превод: ЕС