/Поглед.инфо/ Фактът, че еврозоната се превърна в зона на риска, икономистите знаеха още преди да се стигне до коронавируса. И не става дума единствено, че вирусът, който забави европейската икономика, срина цените на петрола и фалира един сектор на икономиката след друг.

След като не успя да създаде „сплотен съюз на народите на Европа“, както обеща Лисабонският договор от 2009 г., ЕС застана пред перспективата да се раздели на две или дори три части. Според британската информационна агенция TruePublica забавянето на икономиката в еврозоната, започнало през 2014 г., води до поне двойното увеличаване на стойността на дълга в производствения сектор (дълг към БВП) до края на годината. Нещастна Гърция, по-засегната от останалите страни от еврозоната от предишната финансова криза, отново ще натрупа дълг в размер на 196,4% от БВП, а дългът на Италия ще нарасне до 160 процента.

Икономиката на ЕС вече е загубила 7,7%, докато ЕЦБ прогнозира 12% до края на годината. И това не е най-опасното, а фактът, че разликата между Север и Юг на Европа се разширява поради различната зависимост на националните икономики от туризма, транспорта и други сектори, както и от способността на правителствата да ги подкрепят. В Гърция, Италия, Испания икономиката ще падне с повече от 9 процента. Разликата от 2 процента (или 5 процента до края на годината) с Германия или Холандия, може да изглежда незначителна, но само докато възникне въпросът за общия план за спасяване за ЕС, в който големите длъжници също ще се нуждаят от големи финансови инжекции. Но страстите за това как Европейската централна банка може да помогне на отделни държави с безлихвени безвъзмездни средства или заеми все още не са изстинали: този въпрос не е решен.

„Неравенство на възможностите“, казва комисарят по икономиката и финансите на ЕК Паоло Джентилони, „представлява заплаха за единния пазар и еврозоната. Заплахата може да бъде смекчена чрез решителни съвместни европейски действия. " Германия категорично не е съгласна с това. Берлин е уверен, че еврозоната ще изпита трус поради факта, че щетите от вирусната епидемия ще бъдат много различни в различните части на ЕС.

Различните способности на икономиките на страните-членки на ЕС да останат на повърхността бяха посочени доста рязко. Дебатът за спасителните мерки ескалира, което прераства в конфликт коя държава да поеме най-много бреме. Италия и Испания се позовават на европейската солидарност, като гласуват за безвъзмездни средства, Германия и Холандия са против.

В Карлсруе Конституционният съд на Германия като цяло вкара клин в европейската солидарност. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че „въздействието на пандемията изглежда още по-тежко през второто тримесечие“ и „ЕЦБ е напълно готова да увеличи мерките за спешна помощ, за да облекчи тежестта на пандемията до необходимия размер и толкова дълго, колкото е необходимо“.

А Федералният конституционен съд реши, че след три месеца “Бундесбанк” прекратява участието си в Програмата за закупуване на публичен сектор в ЕС (PSPP). Чрез тази програма ЕЦБ напълни бюджетите на страните от ЕС с парични средства чрез печатарската машина и вече наля над 3,5 трилиона евро в европейските икономики, изкупувайки държавни облигации и търговски активи. Сега Берлин е длъжен да „предприеме активни стъпки” срещу програмата PSPP, която работи от 5 години и рестартира през септември 2019 г.

Решението на съда в Карлсруе е първият болезнен удар върху икономическото благополучие на страните от ЕС. „Паричната дойна крава“ на Европейския съюз, каквато винаги е била Германия, затваряйки Бундесбанк за базираната в Брюксел PSPP, подкопава паричния съюз. Обаче не само това тревожи икономистите. Според същата ЕЦБ преди две години 10% от европейските икономики са съставени от “зомби” компании, чиито оперативни печалби не покриват разходите и които биха могли да съществуват само чрез привличане на нови инвестиции. Конституционният съд на Германия в своето решение даде да се разбере, че Германия няма да храни зомбитата, това се отнася за всеки инвеститор, собственик на ценни книжа, кредитор, собственик на имоти или притежател на застрахователна полица в еврозоната.

Съдът в Карлсруе победи Брюксел със собствените му оръжия: съгласно решение на германския съд, PSPP не спазва член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който забранява паричното финансиране на бюджетите на държавите-членки, и отхвърля одобрението на Съда на Европейския съюз (CJEU) на принципа, че програмата PSPP е в съответствие с целите на ЕС. От гледна точка на германските съдии, CJEU "надхвърля правните си правомощия съгласно Договора за Европейския съюз". Германия вече не е съгласна съдилищата на ЕС да въвеждат законодателство в германската правна система без знанието на Берлин, а Брюксел да влива трилиони евро в икономиката с паразитни зомби компании.

Както отбелязва британската агенция ВВС, „икономиката на еврозоната вече е в свободно падане“. Според последните данни от Франция и Испания са „излетели“ с над 5% от БВП, Италия - с 4.7%. Германия все още не е изчислила загубите, но дори и там през април безработицата скочи с 373 хиляди души и ако не беше “Курцарбайтът” (намаляване на работния ден и съответно намаляване на заплатите), „това би било катастрофа“.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели