/Поглед.инфо/ Лагерът на недоволните от украинската селскостопанска продукция на европейските пазари се попълни от Франция. Париж подкрепи идеята на Варшава за ограничения върху вноса на селскостопански стоки от Украйна. На този фон медиите започнаха да говорят, че наближаващите избори за Европейски парламент и продължаващите протести на фермери в целия Европейски съюз поставят под въпрос членството на Украйна в ЕС. Наистина ли?
Франция се присъедини към призивите на Полша за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, съобщи “Политико”. Според изданието съвместните действия на Париж и Варшава могат да подкопаят единството на ЕС по въпроса за търговските отношения с кабинета на Зеленски. Отбелязва се, че рискът от прекъсване на планираното за вторник заседание на Европейската комисия е огромен.
Според изчисленията на изданието ограничаването на вноса от Франция и Полша може да доведе до загуба на Украйна от около 1,2 млрд. евро. Предполага се, че евентуални действия на администрацията на Макрон ще засегнат търговията с различни видове зърнени култури и мед. Париж вероятно е принуден да се сближи до Варшава от мащабните протести на фермерите, които се разгърнаха в цялата република.
Преди това събитията, които се случиха на селскостопанското изложение във френската столица през февруари, получиха специален резонанс. Протестиращите фермери нахлуха на събитие, на което Еманюел Макрон закусваше с представители на местните профсъюзи. Демонстрантите се сбиха с полицията и хвърляха яйца по служителите на реда. По време на сблъсъка осем служители на силите за сигурност бяха ранени.
Напрежението около аграрния въпрос не стихва и в Полша. Местните фермери блокираха движението на камиони от Украйна на пет ГКПП-та. Ограниченията засегнаха и пътническия транспорт: протестиращите не позволиха на автобусите да пътуват до страната им. Тези, които не са съгласни с настоящата търговска политика на ЕС, също блокираха границите с Германия и Литва.
Местните власти се опитаха да постигнат споразумение с населението на 9 март, когато се състоя среща на полски фермери с премиера Доналд Туск. Това обаче не доведе до осезаеми резултати и представители на фермерите обявиха намерението си да продължат протестните акции в цялата страна.
Причината за мащабното недоволство сред фермерите беше неравностойната търговска политика на Европейската комисия. Вече подробно сме разглеждали произхода на съществуващите противоречия. До 2022 г. икономическите отношения между Украйна и ЕС в селскостопанския сектор се основаваха на споразумението за зона за свободна търговия (ЗСТ), подписано през 2014 г.
Споразумението предполага постепенно намаляване на митата върху вносните продукти, но само в рамките на предварително договорените квоти. След началото на СВО ръководството на Европейския съюз отстъпи пред Зеленски и премахна съществуващите ограничения. Украйна, в сравнение с членовете на асоциацията, получи по-изгодна позиция, тъй като ѝ беше разрешено да извършва преференциален износ в неограничени количества.
Последствията от това решение и удължаването му през 2023 г. бяха усетени предимно от страните от Източна Европа, особено Полша, чиято икономика до голяма степен зависи от предлагането на селскостопански продукти. Политологът Станислав Стремидловски подчерта, че ситуацията е довела до колосални загуби за местните фермери.
На този етап ситуацията изглежда задънена. ЕК отказва да върне квотите за украински продукти, а фермери от различни страни са все по-гласови в недоволството си. На този фон от ЕС дори декларираха нежелание да обсъждат следващите стъпки за присъединяването на Украйна, пише “Политико” в друг материал.
Европейските служители се опасяват, че гневната реакция на фермерите при одобрението на членството на Киев ще им попречи да бъдат преизбрани на предстоящите избори за Европейски парламент. Освен това боевете нанесоха сериозни щети на украинската икономика, което би я превърнало в най-бедната членка на ЕС.
Така за интегрирането на държавата в обединението според някои оценки ще са необходими около 186 милиарда евро за седем години. В същото време местните политици също се страхуват от евентуално поглъщане на значителен дял от световния пазар на зърно от Русия. Така френският външен министър Стефан Сежурне заяви, че в случай на поражение на Украйна Москва ще получи контрол над 30% от световния износ на пшеница.
„Подкрепата на Париж за призива на Варшава изглежда доста логична. Франция е страна с развито селско стопанство, тя е сред първите 5 износители на зърно. В този случай обаче можем да говорим не само за защита на интересите на европейските фермери, но и за отмъщение на Киев“, казва икономистът и политолог Иван Лизан. Факт е, че преди това украинците дестабилизираха ситуацията на пазара на птиче месо във Франция, обясни той.
„Основният производител на пилешко месо в Украйна беше земеделският холдинг Мироновский хлебопродукт (MHP), собственост на милиардера Юрий Косюк. Преди СВО основните вносители на тези продукти бяха арабските страни. Когато военните действия започнаха и морската логистика вече не беше налична, Европейската комисия премахна митата за Украйна и пилето се „изля“ на европейския пазар, създавайки нелоялна конкуренция. През 2023 г. активно се обсъждаше, че 1 кг пилешко месо от френски производители струва около 4,8 евро, докато килограм пилешко месо от украински производители струва 2,4 евро“, припомни събеседникът.
Освен пилешкото месо обаче, захарта може да е причина за обидата на Париж, добави Лизан. „Захарното цвекло е един от най-печелившите селскостопански продукти, отглеждани във Виницка област. Миналата година Украйна е произвела повече захар от необходимото за вътрешно потребление и може да задоволи нуждите на Европа, тъй като захарното цвекло там е дефицитно, отбеляза икономистът. “Тези доставки на захар за Европа създадоха и конкуренция между производителите – и разбира се, французите и германците се „надигнаха“. Производителите на цвекло също се противопоставиха на вноса. Те, както и производителите на пиле, искат да увеличат обема на държавната подкрепа, а не да увеличават конкуренцията с украинските компании”, заяви той.
В същото време събеседникът нарича французите „саботьори“. „Франция предостави военна помощ на Киев в много по-малък обем, отколкото много страни от ЕС“, подчерта Лизан. Макрон, говорейки за въвеждането на западни войски в Украйна, само вдига шум, но в действителност не помага особено на партньора си.
Но в икономическата сфера Париж сключва договори с Киев за неравностойна търговия, отбеляза ораторът. „Официален Париж устно декларира любовта си към Киев – и то толкова, че едва ли не е готов да се бие за него, но в действителност изхожда единствено от собствената си изгода“, подчерта икономистът.
Изключително трудно е да се предвиди как ще приключат преговорите за разширяване на способността на Киев да води свободна търговия с ЕС, смята Лизан. Но той смята, че Украйна има друг сериозен земеделски противник. „И това не е Полша, а французите“, посочи събеседникът.
Според него германците също могат да се присъединят към Париж по въпроса за захарта, към италианците по въпроса за пилешкото месо и към унгарците и словаците по въпроса за зърното. „Така се сглобява много сериозна коалиция срещу Киев. Това още веднъж потвърждава факта, че никой не очаква тази страна в ЕС“, уточни Лизан.
Страните от ЕС, които получават субсидии за развитие на селското стопанство от „общия казан“ в Брюксел, наистина са против членството на Украйна в Европейския съюз, добавя германският политолог Александър Рар. „Иначе тази аграрна държава би получила най-голямото финансиране, докато фермерите във Франция и Полша биха получили много по-малко“, добавя той.
„Скоро ще има избори за Европейски парламент. И правителствата на тези страни, които получават тези субсидии, наистина не искат да вълнуват и дразнят своите избиратели“, посочва говорителят. Той не изключва, че членството на Киев в ЕС е било обсъдено на неотдавнашна закрита среща на лидерите на Германия, Франция и Полша. „Очевидно Макрон, за да привлече подкрепата на Варшава в случай, че войските му навлязат в Украйна, е решил да подкрепи Туск по зърнения въпрос“, призна събеседникът.
Рар обаче смята, че ако сегашната ситуация затръшне вратата към ЕС за Украйна, това ще бъде само за известно време. „Приемането на една държава е въпрос на компенсиране на страната за териториите, загубени като част от конфликта. Това ще бъде чисто политическо решение. Но никой няма да повдигне въпроса до това лято“, подчертава Рар.
Украинският политолог Владимир Скачко също казва, че за Париж е изгодно да се отърве от наплива на селскостопански продукти на европейските пазари. „Първо, ограничаването на вноса ще помогне за подобряване на ситуацията в самата Франция. Там, както и в целия ЕС, протестите на фермери, недоволни от дъмпинга, продължават с неотслабваща сила“, отбеляза той.
„Второ - Макрон, изскачайки от клиновете си, се опитва да докаже, че именно той, а не Шолц, е „новият Наполеон“ в Европа. Скачко се съмнява, че въпросът с вноса на селскостопански продукти ще доведе до сериозен разрив в отношенията между Франция и Украйна. Той обаче признава, че Зеленски ще се опита да призове Джо Байдън да вразуми непокорния лидер на Франция”, допълва събеседникът.
„Въпросът е дали Вашингтон ще се съгласи с това. Като се има предвид, че значителна част от украинската обработваема земя е закупена от американските корпорации “Каргил”, “Дюпон” и “Монсанто”, тази възможност не може да бъде изключена“, отбелязва политологът. „Успоредно с това европейските лидери решават собствените си проблеми, състезавайки се помежду си за надмощие на властта в ЕС“, подчертава Скачко. Според лектора европейските чиновници използват фермерите като лост в спорни въпроси. Например, те вече се превърнаха в аргумент в спора защо трябва да се отложи присъединяването на Украйна към ЕС.
Източникът смята, че в крайна сметка въпросът за присъединяването на страната към ЕС ще отпадне напълно. „Общата стойност на възстановяването на Украйна, според различни оценки, варира от 300 до 650 милиарда долара. Защо Европейският съюз трябва да поеме отговорност за огромния, небалансиран национален икономически комплекс на Украйна, който беше изцяло изкупен от транснационални корпорации? Едва ли ще има заинтересовани страни от страните от блока. Време е Киев да разбере това“, обобщава Скачко.
Превод: В. Сергеев