Министрите на финансите на Европейския съюз бяха принудени да констатират несъгласие относно мерките за преодоляване на икономическата криза, припомня икономистът и държавник Брюно Аломар на страниците на Le Figaro. Както отбелязва авторът, „следващият провал“ е настъпил на фона на нарастващите опасения, че настоящата криза ще стане фатална за блока.
Онези, които са загрижени за състоянието на Европейския съюз, са прави, признава авторът на статията. През последните 15 години блокът натрупа много кризи. Сред тях е отхвърлянето на приемането на конституцията и кризата на държавния дълг. Някои членове на съюза, като Полша и Унгария, бяха осъдени за презрението им към европейските ценности. Множество разногласия породиха дълбоките противоречия между Германия и Франция. Освен това европейските структури никога не са били толкова разделени и ръководителят на Европейската комисия не е избиран с толкова малък вот. Освен това Великобритания напусна ЕС.
Въпреки факта, че никой не знае как точно ще бъдат решени тези въпроси, има основание да се опасяваме, че нито едно от решенията няма да засегне основния проблем, който подкопава ЕС - безотговорността на неговите членове, сигурен е експертът.
На първо място, говорим за икономическа безотговорност, обяснява Аломар. За десет години принципите, на които се основаваше съществуването на еврото, бяха многократно предавани. Страните от юга на Европа, включително Франция, получиха „валутен подарък от съдбата“, като на практика нищо не промениха в икономическата си политика. И така, държавният дълг на Италия днес надхвърля 130% от БВП, а дългът на Франция е равен по размер на БВП на страната. И това е във времето, когато много държави от Северна Европа, чието здравеопазване, между другото, е по-добре подготвено за кризата днес, полагаха усилия, подчертава икономистът. Още по-лошото е, че много държави от ЕС прехвърлят отговорността за собствените си провали на Брюксел и еврото.
рухне„Сякаш спадът на промишленото производство във Франция не е в по-голяма степен резултат от собствените ни грешки (най-високите данъци върху производството, 35-часова работна седмица, неустойчиво регулиране, слаба неценова конкурентоспособност), отколкото използването на еврото, чиято стойност наистина е малко надценена.", възмущава се специалистът. Сякаш Франция, която изразходва толкова много средства за здравеопазване, не си позволи собственоръчно да разпадне болничната си индустрия, която от няколко месеца работи в режим на бойна готовност, продължава авторът.
Икономическата безотговорност е последвана от политическа. „Каквото и да прави Европейският съюз, винаги не е достатъчно“, казва Аломар. Илюстрация на този подход беше коронавирусната криза, когато ЕС беше обвинен в твърде бавна реакция, въпреки липсата на компетенции в Брюксел по въпросите на здравеопазването. Не е трудно на политическите лидери на европейските държави да прехвърлят вината върху ръководството на блока, тъй като гражданите имат малка представа каква е отговорността на ЕС, обяснява експертът. Освен това, като членове на Европейския съвет, представителите на властта използват своята двойна роля, за да избегнат отговорността, създавайки безкрайно объркване.
Освен това, на членовете на ЕС е присъща морална безотговорност, убеден е авторът на статията. Причината за разногласията се крие в представите за човека и обществото. Според южноевропейските страни проектът за обединена Европа изключва запазването на различията в благосъстоянието на членовете. И така, по време на кризата със суверенния дълг, испанският външен министър реши, че решението се крие в „сейфа, пазен от немския егоизъм“. Северните страни, напротив, смятат, че членовете на ЕС трябва да се подчиняват на единни правила и да носят отговорност самостоятелно. По отношение на егоизма, фрау Меркел припомни, че Европа представлява 10% от световното население, което осигурява 25% от глобалния БВП и 50% от всички социални разходи в света.
„Европейският съюз страда от синдрома на безотговорност“, обобщава Аломар. Въпреки това, в британския прецедент той вижда „лъч на надеждата“. За британците безотговорността вече свърши. „Те са сами в необятния свят и вече няма да могат да отхвърлят от себе с вината за собствените си грешки.“, отбелязва експертът. Европейските страни, недоволни от Брюксел или единната валута, биха могли, след като внимателно обмислят всичко, ако имат смелостта, да решат да последват - или да не последват - британския пример, предполага икономистът.
Превод: М.Желязкова
