/Поглед.инфо/ Преди няколко дни отбелязахме ефекта от последните изявления на новия германски външен министър Аналена Бербок. За няколко дни цените скочиха до 1500 евро, което не е толкова далеч от рекорда за октомври, особено като се има предвид, че синоптиците обещават тежки студове в Европа в близко бъдеще”. И наистина, за няколко дни предишните рекорди бяха счупени. Цената достигна абсолютно немислимите 2150 долара за 1000 кубометра газ. Това беше улеснено от съобщението на германската Федерална мрежова агенция, че няма да бъде взето решение за сертифициране на „Северен поток-2“ през първата половина на 2022 г.

Допълнително се вдига шум около това, че “Газпром” на практика спря доставките на газ за Германия по газопровода Ямал-Европа на 21-22 декември, а за януари резервира малки обеми транзит по този маршрут.

Върховният представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел предпазливо отбеляза, че „мнозина вярват“, че отказът на Русия „да увеличи износа за Европа или да запълни хранилищата е средство за оказване на натиск върху ЕС“ за „осигуряване на лиценз за “Северен поток - 2". И украинският "Нафтогаз" подаде жалба до Европейската комисия, в която поиска да задължат “Газпром” да пусне за продажба чрез електронна платформа значителни обеми газ за доставка до украинско-руската граница.

Това бяха чисто политически демарши - Европейската комисия няма средства да задължи “Газпром” да направи каквото и да било. Има само твърди договори, които, както беше отбелязано много пъти, “Газпром” стриктно изпълнява.

“Газпром” пълни максимално собствените си тръби - “Северен поток” и “Турски поток”. Украинският газопровод пренася толкова газ, колкото се изисква от транзитния договор. Но Полша още през 2020 г. отказа да подпише договор за транзит с “Газпром” по газопровода Ямал-Европа. Сега Варшава излага своите съоръжения на търгове. Естествено, “Газпром” ги използва на остатъчна основа.

Дали да се доставят допълнителни обеми за продажба на спотовите платформи е въпрос на търговска изгода. Какъв е смисълът на “Газпром” да увеличава тези обеми, ако това доведе до намаляване на цените?

Разбира се, когато има реални партньорства, приятелски стъпки са възможни дори в ущърб на моментни облаги, но страните от ЕС не са показали нищо подобно в политиката си спрямо Русия през последните години. Именно европейците инициираха преразглеждането на съществуващите правила на играта на пазара на газ, намаляването на обема на дългосрочните договори в полза на спот-покупките и фиксирането на цените в дългосрочните договори към спотовите. Сега си жънат посятото.

В същото време никой в Европа не предявява претенции към САЩ, за чиито интереси се прекроява европейският газов пазар, въпреки че американският ВПГ е пренасочен към по-скъпия азиатски пазар. Последните новини, че танкерите с втечнен природен газ, които се насочват към Азия, са променили рязко курса във връзка с рязкото покачване на цените в Европа, се оказаха „силно преувеличени“. Според навигационните сайтове става дума само за два-три метаноносителя. Факт е, че азиатските потребители предпочитат да подписват дългосрочни договори за доставка на газ, свързани с нефт. Тоест Азия се е подсигурила срещу това, с което се е сблъскала Европа тази година – от изтичането на ВПГ от спот пазара, провокирането на дефицит и покачване на цените. Следователно можеха да обърнат единствено танкерите, които носят ВПГ единствено за спотовия пазар.

Как да не помним, че промените на европейския газов пазар бяха инициирани от страните (Полша например) и чиновниците от Брюксел, ориентирани към Вашингтон. Лобирането на задграничните доставчици на газ беше скрито зад фрази за конкуренция. Сега те имат свободата да избират между най-изгодните купувачи, а Европа е губеща.

Аналена Бербок също е забележителен „евроатлантист“, чиито изявления дадоха тласък на настоящата спирала на енергийната криза в Европа. През първите дни от мандата си тя разви бурна дейност. „Фазата на загрявка е отменена. Аналена Бербок работи като шеф на Министерството на външните работи само седмица, но вече успя да обиколи Европа... Програмата е плътна, почти няма почивка. Като изпитание за ускоряване на автомобил от нула до стотици километри в час “, пише немското издание на “Т-Онлайн”.

И разликата в позициите между членовете на новата германска коалиция веднага се почувства. Канцлерът Олаф Шолц, за да намали донякъде значението на изявленията на Бербок, трябваше да каже, че сертифицирането на оператора е административно-правен въпрос и няма нищо общо с политиката.

Противоречия обаче се появиха не само по въпроса за газопровода. Шолц подкрепи позицията на Макрон, който призова да не се политизират Олимпийските игри в Пекин. Бербок подчерта, че за представителите на германското правителство би било по-добре „да стоят далеч от Олимпийските игри в Пекин“. Лидерът на парламентарната група на ГСДП Ролф Мютцених вече трябваше да направи изявление, което предизвика гнева на “Зелените”, че външната политика ще бъде контролирана от канцлера.

Противоречията между коалиционните партньори се усетиха и избухнаха бързо. На този етап противоречията бяха заглушени. Бербок увери, че тя и Шолц „имат обща позиция“ по СП-2, въпреки че преди „са заемали различни позиции по този въпрос“. „Но и канцлерът, и аз вече дадохме да се разбере, че процесът на сертифициране трябва да се основава на европейското законодателство“, каза Бербок.

Следните думи също трябва да се разглеждат като доказателство за известна „корекция“: „Въпреки че ситуацията на украинско-руската граница сега е критична, Русия е част от европейския дом. Европа се състои не само от ЕС, но и от Съвета на Европа, който включва 47 държави, включително Русия. Затова трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим нов въоръжен конфликт. Не да обвиняваме, не да атакуваме другата страна с повишен тон, а да опишем света такъв, какъвто е и да действаме на тази основа."

Обръща се внимание на активирането на фракцията на атлантистите в рамките на ГСДП. Ръководителят на комисията по външна политика на Бундестага Михаел Рот, който представлява тази партия, нарече руския газопровод проект, в който "политическите мотиви и фактори играят роля” и че всъщност не е съгласен с канцлера.

Енергийната криза, която е чувствителна за всички германци (досега на нивото на цените на газа и тока), се превръща в първото изпитание пред новия германски кабинет, способността му да провежда политика в интерес на Германия, а не „на базата на ценности”, както е посочено в коалиционното споразумение по настояване на „Зелените”. Инерцията от предизборната кампания обаче е голяма. Ще успее ли германският външен министър да спре, или пак ще пропусне завоя?

Превод: В. Сергеев