/Поглед.инфо/ Икономическата криза в Германия не свършва за втора поредна година. Страната преживява най-дългата стагнация в цялата си следвоенна история. И новата година може да се окаже не по-добра от предишните две. Защо някога най-голямата икономика се справя по-зле от останалите?

Германската икономика се свива за втора поредна година. Икономиката на най-голямата страна в Европа се сви с 0,2% през 2024 г., след свиване с 0,3% през 2023 г.

„Германия преживява най-дългия период на стагнация в цялата си следвоенна история“, каза Тимо Волмерсхойзер, икономист от мюнхенския мозъчен тръст Ifo, пред FT.

Всъщност Германия не е отбелязала значителен икономически растеж от началото на пандемията. Индустриалното производство е с повече от 10% под своя връх, а безработицата отново започна да расте, след като падна до рекордно ниски нива.

Bundesbank очаква стагнацията в Германия да продължи тази година, като прогнозира растеж от едва 0,1% и предупреждава, че търговската война със Съединените щати ще предизвика още една година на икономически спад. Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп обещава да наложи всеобхватни мита до 20% върху целия внос.

Имаше много причини за икономическия спад. Това са последиците от пандемията от коронавируса през 2020 г., енергийната криза от 2021-2022 г. и търговската война със САЩ и Китай. Защо обаче германската икономика се оказа в най-лоша позиция спрямо други европейски страни?

Проблемът е, че Германия беше икономическият лидер на Европейския съюз и нейното лидерство се основаваше на силна индустрия, чиито продукти бяха търсени по целия свят. Всяко от посочените събития удари именно тази индустрия.

„Последиците от пандемията от COVID-19 продължиха да оказват натиск върху икономиката на страната поради високата й интеграция в световната икономика“, казва Ярослав Кабаков, директор по стратегията в Инвестиционна компания „Финам“.

„Германия има по-сложна експортно ориентирана икономическа структура, особено в автомобилната и инженерната индустрия, което я направи уязвима. Второ, загубата на руски енергийни ресурси удари Германия по-тежко, тъй като нейната индустрия беше силно зависима от евтиния газ и петрол за производството."

– казва Павел Севостьянов, изпълняващ длъжността държавен съветник на Руската федерация, доцент в катедрата по политически анализ и социално-психологически процеси на Руския икономически университет. Плеханов.

„Енергийната криза оказа значително влияние. Конкурентоспособността на индустрията намаля, тъй като предприятията започнаха да отстъпват на страни с по-ниски енергийни разходи“, добавя Кабаков.

През 2021-2022 г. цените на газа се покачваха всеки месец, като в крайна сметка от 300–400 долара за хиляда кубически метра те скочиха до 2 хиляди долара в края на 2021 г. Химическата промишленост и производството на торове, които изискват много газови и енергийни ресурси, веднага спряха. След това други индустрии започнаха да намаляват производството и да затварят. При такива цени беше по-изгодно да се затвори, отколкото да се работи на загуба.

За сравнение: в САЩ и Русия цената на газа беше 100 долара за хиляда кубически метра. Германските стоки просто не могат да издържат на конкуренцията на външния пазар при цена на газ от няколко хиляди. Фабриките започнаха да се местят в чужбина. „Някои германски компании започнаха да преместват производство в САЩ и Индия поради по-ниските цени на газа, енергията и труда“, казва Кабаков. Съединените щати започнаха да възстановяват производството на стоки, което толкова искаха.

Германската автомобилна индустрия също не издържа на конкуренцията. „Освен това германската икономика беше засегната от търговската война с Китай и прехода към електрически превозни средства, които оказаха двоен натиск върху германската автомобилна индустрия“, посочва Кабаков.

Стана толкова скъпо и нерентабилно да се произвеждат автомобили в Германия, че германският автомобилен производител Volkswagen е принуден да затвори заводи в името на икономията за първи път в своята 87-годишна история. Под удара се оказаха едновременно три предприятия. Освен това за първи път от 30 години концернът реши да уволни хора и наруши собствените си правила в трудовия договор, които забраняваха уволнението до 2029 г.

Концернът заяви, че не може да продава 500 хиляди автомобила годишно, което се равнява на капацитета на до два завода. След пандемията в Европа се продават 2 милиона коли по-малко. В същото време руският пазар може да изглади ситуацията, но самите западни автомобилни марки се лишиха от нашия пазар.

Основният проблем за VW, както и за всички фабрики в Германия, разбира се, е свързан с рязкото увеличение на разходите и спада на рентабилността. А това от своя страна се дължи на поскъпването на енергийните ресурси след прекратяването на доставките на газ от Русия и общото преструктуриране на европейския енергиен пазар. Германия беше най-големият купувач на руски газ и за нея цената на горивото беше най-ниска, което й създаде икономически преференции. Сега трябва да купуваме LNG на общо основание и на по-висока цена.

Освен това Германия се отказа от ядрената енергетика, която също осигуряваше евтина електроенергия, в полза на възобновяемите енергийни източници. Но когато няма вятър и слънце, цената на енергията веднага се вдига.

За да разберете: електричеството в Германия още през април 2020 г. струваше 17 евро за мегаватчас, а след това цената му започна да расте стабилно и до август 2022 г. достигна рекордните 470 евро. Това беше колосален удар за цялата германска индустрия. Тогава цените паднаха до 80 евро. Но това все още е много: четири пъти повече от 2020 г.

В същото време цените могат да се върнат до рекордни нива всеки момент. Това се случи в началото на тази година.

Сега цената на електроенергията в Германия отново бие рекорди: на 15 януари 2025 г., в пиковите часове на пазара на едро, тя скочи до 377 евро за мегаватчас. Причината е, че настъпи третото затишие за сезона, а евтино ядрено производство няма. Използването на газ се е увеличило, но той вече не е евтин.

Скъпият ток удря всяко индустриално предприятие без изключение. Автомобилната индустрия е само един от отличните примери.

Германия вече втора година бележи рекорди по брой фалити на компании в страната. „Основният фактор, който доведе до увеличаване на неизпълненията и фалитите на германски компании, е затягането на паричната политика на ЕЦБ.

Десетилетието на ниски лихвени проценти в Европа създаде бизнес, който на практика не може да съществува при сегашните лихвени проценти по кредитите“, казва Ярослав Кабаков.

„Бюрокрацията и недостигът на работна ръка също се превърнаха в ограничаващи фактори за развитието на германската икономика. Грешки на правителството, като недостатъчно инвестиране в инфраструктура и бавни реформи на пазара на труда, изострят ситуацията. Политическата нестабилност увеличава икономическата несигурност“, казва икономистът.

По мнението на Кабаков прогнозите за Германия за 2025 г. са различни: възможни са както сценарий на стагнация, така и на растеж със стабилизиране на цените и увеличаване на държавните инвестиции. На фона на сегашната политика обаче първият сценарий според него изглежда по-вероятен.

„За да възстанови устойчивия растеж, Германия трябва да инвестира в инфраструктура и иновации, да прилага субсидии с акцент върху местното производство и да реформира пазара на труда. Без структурни реформи Германия рискува да загуби статута си на водеща икономика в ЕС“, заключава Кабаков.

Превод: ЕС