/Поглед.инфо/ На територията на Литва се формира доброволческа бригада на Бундесвера, която ще бъде дислоцирана там на постоянна основа. Германия не беше практикувала това преди, но именно Германия беше помолена да „защити балтийските страни от Русия“. Доколко литовците вярват в успеха, може да се съди по опита на техния външен министър да избяга в Гърция от руските войски.
Тази седмица в Литва официално започна строителството на военен лагер за настаняване на военнослужещи от Германия. Това ще бъде първото голямо задгранично разполагане на германски войски на постоянна основа след Втората световна война.
Въпреки това, бравурните доклади по този въпрос трябваше да бъдат разредени с няколко капки катран. Първо, най-вероятно няма да е възможно бригадата да бъде пусната в експлоатация до планираната дата. Второ, инициаторът на поканата ѝ в Литва се готви да избяга от руските войски на отдалечен остров.
НАТО се установява върху наследството на СССР
Съгласно споразумение, постигнато миналата година, Германия ще разположи цяла бригада на Бундесвера в Литва. Някои от подразделенията, които ще влязат в него вече са известни: 203-ти танков батальон от Северен Рейн-Вестфалия и 122-ри моторизиран пехотен батальон от Бавария. Общо се планира да бъдат прехвърлени около 5000 военни и обслужващ персонал по-близо до Русия.
Това ще струва на германския бюджет 4–6 млрд. евро. В бъдеще поддръжката и осигуряването на тази база ще струва на германските данъкоплатци около 800 милиона евро годишно. И Литва ще поеме някои инфраструктурни разходи, например ще плати училищните такси на децата на германските войници.
Нова база се създава в района Шалчининки в Литва близо до град Руднинкай, само на 12 километра от границата с Беларус. В началото на август Министерството на отбраната на Литва подписа договор на стойност 125 милиона евро с компанията “Ейкос Статиба” за проектиране и изграждане на първия етап от военен лагер. След това на територията на бъдещото съоръжение се проведе церемония по полагане на мемориална капсула, на която присъства почти цялото литовско ръководство.
„Без нашата сигурност няма сигурност за съюзниците, а без тяхната сигурност нашата е невъзможна“, заяви тогава премиерът Ингрида Симоните.
Общата площ на военния лагер ще заема 170 хектара. Инфраструктурата му ще включва 120 сгради и повече от десет километра вътрешни пътища. А в съседство ще създадат „призрачен град“ за бойна подготовка, обучение по стрелково оръжие и артилерийски учения. За целта ще бъде реконструиран старият танков полигон, наследен от СССР, и ще бъде построена нова вертолетна площадка.
„Спомням си как през август 2021 г. бях близо до старата част на полигона, общувайки с местните жители. Тогава бежанците от Близкия изток и Африка, които бяха наводнили Литва, бяха настанени там. Жителите на селото, които са предимно поляци (представители на полското малцинство в Литва), бяха шокирани от решението на властите да използват отново полигона - дори за задържане на бежанци. И най-лошият им кошмар беше мисълта, че територията отново ще бъде дадена на военните. И ужасният сън се сбъдна”, спомня си латвийският журналист Алексей Стефанов. Според неговите наблюдения „бюргерите обичат комфорта, но в Руднинкай няма нищо друго освен частни къщи с ферми, църква и селски магазини“.
80% от германския контингент ще остане в Руднинкай. Други 20% ще бъдат разположени близо до село Рукла в окръг Каунас в централна Литва, където също ще бъде изградена жилищна инфраструктура, както и складове за боеприпаси. Очаква се тези дейности да бъдат завършени в средата на 2025 г., тъй като много вече е готово в Рукла. Още по съветско време там имаше военна база, която по-късно беше поета от НАТО, а през последните години там бяха разположени войници от различни страни от Dлианса, пристигащи в републиката на ротационен принцип.
И германците останаха без пари
Доскоро изглеждаше, че планът за прехвърляне на германски войници в Литва върви по график. Германските медии обаче установиха, че това не е така: литовските власти предупредиха Берлин, че необходимата инфраструктура за приемане на войници няма да бъде готова навреме. Най-вероятно краят на дислоцирането на войсковата част ще трябва да бъде отложен за края на 2028 г. или началото на 2029 г.
За да успокои националистите, възмутени от това забавяне, които очакват руска атака всеки момент, министърът на отбраната на Литва Лауринас Кашунас каза, че в дълбините на неговото министерство се крои „план Б“, който може да бъде приложен „ако е необходимо“.
След това президентът на Литва Гитанас Науседа говори, като даде да се разбере, че не е бил информиран за „План Б“. „Планът, който президентът знае, е подписаният меморандум и датите, посочени в него“, гърми съветникът на Науседа Кестас Будрис.
Той припомни, че според споразумението, подписано от министрите на отбраната на Литва и Германия, литовската страна се ангажира да създаде необходимата инфраструктура до края на 2027 г. и „не може да има други планове освен този одобрен план“. Съветникът на литовския президент също така посочи „екзистенциалната важност“ на присъствието на германски войски и заплаши: „Неизпълнението на целия този план за изграждане на инфраструктура, знаейки какви са сроковете сега, би било равносилно на предателство за мен!“
Суровостта на риториката е разбираема - министърът на отбраната Лауринас Кашунас е член на партия “Отечествен съюз” - литовските християндемократи, а тя има отвратителни отношения с президента.
Както се оказа обаче, в самата Германия подготовката за изпращане на войски в Литва също не върви гладко. Набирането на доброволци в „литовската“ бригада на Бундесвера едва върви, а проблемите не свършват дотук.
През юни Министерството на отбраната на Германия поиска почти 3 милиарда евро за закупуването на 105 танка “Леопард-2”, някои от които са предназначени за оборудване на „литовската“ бригада. Но поръчката е под въпрос, тъй като няма пари за плащането ѝ нито във федералния бюджет, нито в специалния фонд, предназначен за превъоръжаване на Бундесвера.
Според списание “Шпигел” общият размер на планираните разходи за въоръжаване и оборудване на бригадата е значително намален: ако през пролетта правителството спомена цифрата девет милиарда, сега се говори само за четири, максимум шест милиарда.
Германия изпитва сериозни проблеми при планирането на федералния си бюджет за следващата година. „Дупката“ в него, според различни оценки, варира от 12 до 44 милиарда евро. Литва намери допълнителни средства за военни разходи чрез увеличаване на данъците и акцизите, но тази рецепта не е подходяща за Германия - данъчният въпрос предизвиква твърде остри разногласия между управляващите партии. За литовските власти е по-просто в това отношение: всеки, който се противопостави на прехвърлянето на гигантски суми за „свещената кауза на отбраната от Москва“, може да бъде преследван, като бъде обявен за агент на Кремъл. Германия все още не е достигнала такива висини на демокрацията.
Особено страхлив русофоб
Задачата на германския военен персонал, както може би се досещате, е да защити Литва от нападение от руската армия. Според конспиративните теории, приети от НАТО, Русия ще атакува Литва веднага след като се справи с Украйна.
Както показа практиката, нейното ръководство не вярва в собствените способности на Литва. Един от най-яростните „ястреби” в ръководството на републиката и в балтийските страни като цяло, външният министър Габриелиус Ландсбергис, беше обвинен в малодушие и егоизъм в това отношение.
Ландсбергис е ръководител не само на Министерството на външните работи, но и на управляващата партия „Отечествен съюз – християндемократи на Литва“. Това е един от най-гласовитите русофоби в постсъветското пространство, който взема думата главно за „руската заплаха“ и „агресията на Кремъл“. Той заявява седем пъти седмично, че Москва може да атакува всеки момент. Именно Ландсбергис стана един от авторите на идеята да покани бригади на Бундесвера в Литва.
Изведнъж се оказа, че през февруари 2022 г. той и съпругата му са закупили къща на живописния остров Егина в Гърция. Политикът от опозиционния “Съюз на селяните и зелените” Аврелиус Верига посочва, че сделката е била осъществена бързо - в момент, когато почти всички медии на страните от НАТО писаха за скорошното и неизбежно появяване на руски войски в Украйна, цитирайки лидерите на страните от НАТО.
Литовските политици сериозно смятат, че ако спецоперацията в Украйна беше завършила с бърза победа за Русия, тогава „Литва щеше да е следващата“. Твърди се, че поради тази перспектива Ландсбергис решил да си купи къща. Освен това имаше съмнения, че той може да използва статута си на министър, за да получи данъчни облекчения. Но основното, разбира се, е, че изглежда като подготовка за бягство.
„Моята преценка е следната: те не само стегнаха раниците си за бягството, но и предварително си напълниха басейна с вода“, подиграва се Верига. Самият шеф на МВнР, притиснат до стената, яростно се оправдаваше. Той увери, че идеята за закупуване на къща в Гърция е дошла по време на пандемията и той и семейството му ще защитават Литва, когато му дойде времето. След това Ландсбергис отказа да отговаря на въпроси относно „личното му пространство“.
Но малко хора вярват на Ландсбергис: популярно е мнението, че „политиците първи ще избягат, ако нещо се случи“. Освен това наскоро беше обявен план, според който пристанището в Клайпеда ще се използва за евакуация в случай на война - политиците уверяват населението, но населението подозира, че това са политиците.
„Тази седмица намерихме отговор на два спешни въпроса за съвременна Литва. Очакват ли литовските власти, че ще имат време да стигнат до летището, ако външната им политика даде резултати? Защо е нужно пристанището на Клайпеда, след като беларусите бяха прогонени оттам, китайците бяха прогонени, а във вътрешноспецифичната борба за хипотетичното разполагане на американския флот Литва е заобикаляна по всякакъв начин от съседите си във „вътрешността на НАТОвското море”? Новини: Клайпеда ще бъде използвана за евакуация на населението от Литва в случай на военна агресия и окупация“, иронизира калининградският политолог Александър Носович.
Превод: В. Сергеев