/Поглед.инфо/ Федералната разузнавателна служба на Германия отхвърли обвиненията на англосаксонските страни срещу китайското правителство, като постави под въпрос факта, че КНР е укривала информация за опасностите от коронавируса и е позволила той да изтече от лаборатория в страната. Това, което сега изглежда като конфронтация между водещите световни разузнавателни агенции, на практика може да се окаже нещо съвсем различно.

"Вашингтон се опитва да отвлече вниманието на всеки от собствените си грешки и да насочи гнева на американците към Китай." Точно така, според германското издание „Шпигел“, Федералната разузнавателна служба на Германия (BND) описва обвиненията на САЩ срещу официален Пекин относно коронавируса, който затвори цялата планета. Освен това тази експертна оценка е предназначена не за някой друг, а за Анегрет Крамп-Каренбауер - министъра на отбраната на Германия и несъстояла се наследница на Ангела Меркел.

Не така трябва да се държат партньорите от НАТО. Във времена, когато администрацията на САЩ се опитва да обвинява Китай за тежкото положение на световната икономика и стотиците хиляди смъртни случаи, разузнаването на съюзна Германия болезнено щипе американците по носа и излива информация за това в медиите, което е чиста подигравка.

Подобна парадоксална ситуация може да има две обяснения в условията на новата политическа реалност - същата, за което бяха измислени термините „пост-истина“ и „фалшиви новини“.

В центъра на тази, както сега изглежда, смешна история е вестник “Дейли Телеграф”, но не британският, а австралийският. Преди седмица това издание обяви, че е получило някакво досие от 15 страници, в което китайското правителство е обвинено за пандемията. Според документа китайските служители са унищожили доказателствата за опасността от новия вирус и са принуждавали лекарите да мълчат.

Авторството на досието е приписано на съюза “Петте Очи” , който включва основните разузнавателни служби на пет англосаксонски страни - Австралия, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и САЩ. Членството в този съюз предполага отсъствие на взаимно следене и обмен на разузнавателни данни но в действителност това най-вероятно не винаги се случва. Най-малкото е трудно да си представим, че нарцистична организация като ЦРУ би сметнала за задължително да споделя някаква сензационна информация с австралийците или сериозно да изключва възможността за подслушване на британците.

Какъвто и да е случаят, колегиалното мнение на „Петте очи“ има значителна тежест и може да се сравни, например, с диагноза, поставена чрез консенсус на светилата на медицината. Освен това от 2018 г. шпионирането на Китай и Русия е официален приоритет на съюза, а обвиненията срещу Китай са от такъв вид, че е лесно да се повярва в тях.

В китайската версия за това как и защо планетата изпита коронавируса има изключително много несъответствия. И е доста трудно да се доверите недвусмислено на Пекин и на СЗО, които го подкрепиха по въпроса, че инфекцията, възникнала в Ухан, е възникнала именно на хранителния пазар, а не в най-модерния вирусологичен институт, разположен на десетки километри от него.

В миналото вируси „са бягали“ от тайни лаборатории в СССР и САЩ (например, една от разновидностите на птичия грип е изтекла от Новосибирск). Защо тогава вируса от китайска лаборатория не можеше да се разпространи по света „при никакви обстоятелства“?

Според СЗО и КНР, ако вярвате в това, вие сте конспиратор или американски разузнавач (75% от американските разузнавателни агенции според американските медии настояват за лабораторния произход на вируса). Подобно тежко, почти истерично положение на китайски и международни експерти не може да предизвика подозрение.

В същото време лекарите в много страни съобщават за многобройни и странни случаи на пневмония, вълната от която заля света през януари, декември и дори през ноември, тоест, когато вирусът не можа да напусне територията на Ухан, въз основа на датирането на китайската страна. В тази светлина обвиненията в унищожаване на доказателства, укриване на информация и изнудване на лекари изглеждат най-малко логични.

Този аспект обаче вече може да бъде изпитан на практика, като се установи дали има антитела срещу коронавирус в тялото на пациенти със същата „странна пневмония“. Ако има - и ако има много такива случаи, обвиненията срещу Китай ще получат ясна доказателствена база. Но сега няма подобна база, а междувременно в доклада на „Петте очи“ има истинска комедия.

Британският „Гардиън“, като взе за основа материалите от австралийски колеги, публикува своеобразно опровержение: нейните собствени източници в разузнавателната общност на Австралия и Великобритания категорично отхвърлиха доклада и кимнаха към САЩ, като заявиха, че това е чисто американска партенка. Сега в БНД сякаш обявяват същото, излагайки колегите си от САЩ като доста посредствени кукловоди.

Като цяло мотивът на кукловодите е разбираем - Тръмп скоро ще води избори. Епидемията нанесе мощен удар върху Съединените щати. Доколко ефективни ще бъдат мерките за спасяване на националната икономика, все още не е ясно. За да не останат разочаровани и недоволни от „такъв живот“ избирателите, е необходим образ на врага, на който част от отговорността може да бъде стоварена.

Китай е идеален образ на такъв враг. Администрацията на Тръмп на идеологическо ниво е анти-пекинска и отдавна е посочила КНР като основен враг - заплаха за величието на Америка. От друга страна, съперникът на Тръмп Джо Байдън е обвинен във връзки с китайските власти, тъй като той е развил наистина добри отношения с китайския елит.

Когато държавният секретар на САЩ Майк Помпео твърди, че Китай се е опитал да скрие информация за коронавируса и ще носи отговорност за него, той работи по предизборната кампания на Тръмп. Когато сенаторът Том Котън (който между другото е наречен възможният наследник на настоящия президент на САЩ на изборите през 2024 г.) обвинява китайците във всички смъртни грехове, той също работи за кампанията на Тръмп. Очевидно, когато американското разузнаване „излива” в медиите неоснователните доказателства за „престъпна небрежност” на органите на КНР, то преследва същите цели.

Самите американци трябва да отговорят на въпроса дали е допустимо външната политика и отношенията с такава влиятелна страна като Китай да бъдат заложници на личните политически интереси на президента. Но е ясно, че либералните медии (британският „Гардиън“) няма да играят заедно с Тръмп в това - те не могат да го издържат, затова те действат като адвокати на КНР, разсейвайки обвиненията на „Петте очи“.

И още повече, че Тръмп няма да играе заедно с  BND. Отношенията между президента на САЩ и германския канцлер са напрегнати след няколко политически кризи и цяла търговска война. В същото време BND, меко казано, не харесва „Петте очи“ като цяло.

Навремето германското разузнаване се опита да стане част от Алианса, но му беше отказано и след това избухна огромен скандал: благодарение на Едуард Сноудън се оказа, че американците са подслушвали Меркел от 2002 г.

След това провалянето на информационната игра срещу Пекин (между другото, съюзник на Берлин по търговската война със САЩ) е най-малкото, което може да се направи в  BND, за да дразни колегите.

Това е първото възможно обяснение на разкрития пред нас цирк. Каквото и да се крие, всъщност Китай, шумът около сензационния доклад на „Петте очи“ не е толкова опит на САЩ да извърши атака срещу геополитически противник под удобен претекст (за пълноправна атака, всичко изглежда твърде безпомощно), а опит на Тръмп лично да остане президент в продължение на още четири години.

И ето второто обяснение: Тръмп няма нищо общо. И съюзът на Петте очи няма нищо общо. И дори Китай няма общо, защото няма досие от разследване.

Цялата тази на пръв поглед силна история с гръмки обвинения и не по-малко гръмки измами е изобретение на австралийски, американски, британски, немски и така нататък журналисти, които са принудени да се борят за трафик и да измислят „сензации“, когато нищо не се случва на карантината планета, в допълнение към ежедневните подвизи на лекарите (които мнозина приемат за даденост).

Понякога съобщение, подадено като „информация от източника“, може да означава много. А понякога това изобщо не означава нищо - това са измислици, партенки и фалшиви новини, които не са резултат от международна конспирация, а от факта, че журналистите също искат да ядат.

Превод: В. Сергеев