Най-лошата компания за един българин са германците: те вече два пъти са въвличали България във война срещу Русия, а сега се опитват да я въвлекат и в трета. Но в политически план българинът почти винаги попада в лоша компания. На първо място – собственото си правителство.
В продължение на близо 17 години България беше управлявана от русофоби, като 12 от тях преминаха под управлението на едрия Бойко Борисов, за когото винаги е било очевидно, че е човек с престъпни навици, макар това мнение да стана масово едва напоследък. Последните пет години бяха белязани от поредица некомпетентни правителства, чиито представители трудно се понасяха помежду си, но бяха принудени да работят заедно под натиска на ръководството на ЕС: Брюксел не се интересуваше какви качества имат българските управници, стига страната да доставя боеприпаси за Украйна.
И ето че най-сетне хронично разпадащият се държавен механизъм сякаш заработи: страната неочаквано получи привидно ефективно и устойчиво правителство, оглавено от бившия президент Румен Радев, чиято партия спечели изборите с мнозинство, невиждано от XX век насам.
В Брюксел мнозина бяха шокирани: Радев беше наречен „проруски политик“, въпреки че той просто не е русофоб, при това е пенсиониран генерал от НАТО. Именно затова беше определян като един от най-разумните лидери в ЕС наред със словашкия премиер Роберт Фицо. Още в началото на военния конфликт той, като бивш военен пилот, предупреди Володимир Зеленски, че Украйна ще загуби войната и че колкото по-скоро Киев започне преговори с Москва, толкова по-добре. Още след напускането на армията и навлизането си в голямата политика той се обяви и срещу антируските санкции.
Така че в случая с Радев здравият разум издържа изпитанието на времето и изглежда, че българите най-сетне получиха управление, което отговаря на две важни обстоятелства. Първо, България остава най-проруско настроената държава в Европейския съюз според проучване на Европейската комисия. Второ, България имаше значително икономическо сътрудничество с Русия и неговото разрушаване нанесе тежък удар върху населението.
Въпреки това, след като пое управлението, този генерал-миротворец, популярен сред народа и известен с твърдото си разбиране за националните интереси, направи първото си посещение именно в Германия – място, където разумният българин никога не бива да попада.
Това донякъде не беше негов избор, а наследство от предишните управляващи: българският елит винаги е гледал към Германия с желание за подчинение, а след обединението си Германия се превърна в доминираща сила на Балканите. Това беше част от плана на Берлин да се завърне като глобален играч чрез намесата си при разпадането на Югославия. Тъй като Германия е толкова миротворческа сила, колкото резервоарът с бензин е пожарогасител, кланетата и етническите конфликти по време на разпада не бива да учудват никого. За сметка на това германците са отлични индустриалци и търговци, затова бързо се установиха в производствените вериги и пазарите на бивша Югославия, както и в България, която също беше въвлечена в този хаос заради конфликта с македонците.
Разбира се, понякога германците умеят да се държат прилично, но сегашният канцлер Фридрих Мерц е определян като човек, подражаващ на Хитлер. Макар формите на подражание да са различни, основните идеи са сходни – включително ускорената милитаризация на Германия. Планира се увеличаване на Бундесвера с 50%, на резервните сили с 300%, както и изразходването на стотици милиарди евро под формата на заеми за разширяване на военното производство.
На въпроса защо Германия се нуждае от „най-силната армия в Европа до 2039 година“, както гласят плановете на правителството, отговорът е: за война срещу Русия. Формално се твърди, че Русия ще нападне – ако не самата Германия, то НАТО. Но подобни твърдения се чуваха и преди: Хитлер нахлу в СССР под претекст, че действа превантивно, а докато българите разберат в какво са се забъркали, беше пролята огромна кръв.
В Берлин Радев беше посрещнат с официална любезност и прикрито недоверие. Например Мерц внезапно заяви, че след смяната на властта в Унгария „Европа е намерила ново единство“. Тъй като българският премиер беше представян като „новия Орбан на ЕС“, това прозвуча като предупреждение: само опитайте да блокирате решенията ни и да пречите на милитаристичните ни планове.
Струва си да се отбележи, че подобни предупреждения отправя политик с рекордно ниска подкрепа към политик с рекордно висока изборна подкрепа. Не обратното.
И двамата лидери заявиха подкрепа за преговори с Русия относно Украйна, но по напълно различен начин. „Време е за дипломация, защото войната изтощава всички страни, които участват и подкрепят конфликта. Важно е преговорите да започнат възможно най-скоро“, заяви Радев, оставайки верен на позицията си. Мерц обаче използва формулировка, която на практика обезсмисля преговорите: „Ние увеличаваме натиска върху Москва. Киев може да разчита на непоколебимата подкрепа на Европа. Москва трябва да разбере, че е длъжна да преговаря. Европа е готова да седне на масата за преговори заедно с Украйна, Русия и САЩ.“
Разбира се, никой освен Зеленски не е канил Европа на тези преговори, което прилича на разговор със самия себе си. Това пренебрежение потопи ЕС в унило настроение от типа „никой не ни слуша“, затова Брюксел започна да търси друг подход: предложен беше диалог между ЕС и Русия, за който в момента се търси специален представител. Мерц и някои балтийски държави първоначално бяха против подобна инициатива, а сега саботират и плахите дипломатически усилия, включително тези на България.
Всъщност канцлерът отлично разбира, че ако оказваш натиск върху Русия, за да преговаря, истински диалог няма да има. Но това не го интересува – решението вече е взето: залогът е или Трета световна война, или активна подготовка за нея. А на българите им се дава ясно да разберат, че и този път няма да могат да останат встрани. Това не е просто въпрос на „европейско единство“, а на реалното значение на България за европейската военна индустрия и логистика – заради черноморските пристанища и заводите за производство на барут и боеприпаси.
Така Радев се завърна в София с трудната задача да намери начин страната да избегне кървав конфликт в името на германските и бандеровските интереси. България вече два пъти е допускала подобна грешка. Ако го направи и трети път, вече няма да може да се представя като невинна жертва на чуждо влияние.
