/Поглед.инфо/ Измина повече от година от президентските избори в Беларус. Политическият живот на републиката се е променил значително през това време. Прозападната опозиция, пред която белоруските власти затваряха очите си в продължение на много години, а в някои случаи действаха заедно с нея, беше прогонена. Ръководството на страната реши окончателно да се отърве от онези, които се считат за проводници на западното влияние в Беларус.
В същото време външнополитическата доктрина на Минск, която мнозина се надяваха да се промени след август 2020 г., все още не е претърпяла значителна трансформация. Въпреки очевидната враждебност на Запада, в белоруската столица те все още говорят за необходимостта от запазване на многовекторна политика и готовността си да установят диалог с онези, които са обвинени в опит да организират държавен преврат в републиката.
Ситуацията с белоруско-руската интеграция в рамките на Съюзната държава също изглежда двусмислена.
Струва си да припомним, че СД е построен от 1999 г., но през последните години този процес е в замразено състояние. Последният опит за ускоряване на интеграцията беше направен в края на 2018 г. по инициатива на Москва, когато стана ясно, че след събитията в Украйна през 2014 г. Минск гледа все повече към Запада.
Преди три години сценариите на Кремъл бяха различни. Първият беше консервативен, който не предвиждаше формирането на всички институции, предвидени в Договора за Съюзната държава. Вторият - задълбочен с достъп до единен емисионен център, митническа служба, сметна палата, съд, парламент. Тогава страните се договориха да създадат работни групи, които са разработили тридесетина така наречени пътни карти за интеграция. Въпреки това, до втората половина на 2020 г. обсъждането на тези документи, които в някои случаи наподобяваха пазарене, беше изключително трудно, а белоруско-руските отношения постоянно бяха помрачавани от различни видове конфликтни ситуации. Едва политическата криза, последвала изборите в Беларус, промени ситуацията. Най-накрая на Минск чу стана ясно кой е приятел и кой враг.
През септември миналата година в Беларус бяха отправени призиви да се откаже от многовекторния подход и да започне реална интеграция с Русия. Изглеждаше тогава, че страните много скоро ще започнат да прилагат това, за което говорят повече от две десетилетия. Работата по пътните карти беше възобновена и белоруските служители уверяваха през цялата година, че всички въпроси са на път да бъдат премахнати.
Според неотдавнашно изявление на държавния секретар на Съюзната държава Дмитрий Мезенцев, работата „по така наречените пътни карти вече е преминала в етап на работа по съюзните програми“. Формално това означава, че процесът на подготовка за по-дълбока интеграция е достигнал ново ниво. В същото време не е известно със сигурност за какво са се споразумели страните и какви отстъпки са си направили. Информационният компонент на преговорния процес през последните месеци беше доста противоречив.
В началото на лятото министър-председателят на Беларус Роман Головченко обяви, че правителствата на двете страни планират не по-късно от лятото да „дошлифоват“ съюзните програми за задълбочаване на интеграцията и да внесат предложения за разглеждане от държавните глави. В края на юни белоруският посланик в Русия Владимир Семашко внезапно обяви, че белоруските власти биха искали да завършат плана за икономическа интеграция с Русия до 1 януари 2022 г. В същото време реториката за необходимостта от запазване на независимостта на Беларус отново се засили, което не се чуваше в първите месеци след президентските избори 2020 г.
Сега, както се изразиха в Беларус, говорим за „съюз на независими суверенни държави, който ще се формира на нова основа“ и „ще се положат основите за създаването на сериозен макрорегион с политически характеристики, единен пазар и обща отбранителна политика“. Беларуски официални лица, политици, експерти и самият Александър Лукашенко започнаха да говорят за това.
Кулминацията беше „Големият разговор“ на белоруския лидер на 9 август с представители на медиите, експертната общност и прочее. Отговаряйки на въпроси, Лукашенко многократно сочи белоруско-руските отношения, въпреки че се опита да избегне засягането на темата за по-дълбока интеграция. Президентът на Беларус благодари на Москва за помощта в труден за страната му момент и напомни на всички, че интеграцията според него е създаването на единно икономическо пространство при равни условия за всички. „Основата на всеки съюз са равните условия, равенство. Но как можете да се интегрирате и да предприемете стъпки, ако цените на природния газ са два до три пъти по -ниски от тези в Беларус?”, отбеляза Лукашенко. В същото време той каза, че вече са готови 28 интеграционни карти, а така наречената 31-ва по въпроси, свързани с политическата интеграция, е премахната от дневния ред. И стана известно, че въпросите за цената на газа и компенсацията за данъчната маневра в петролната индустрия на Русия остават нерешени.
На 17 август, след среща с Лукашенко, вицепремиерът на Беларус Николай Снопков заяви, че страните "са постигнали почти напълно съгласуван пакет от документи за интеграция, включително основните насоки и 28 секторни програми на съюза", както и "проекти на решения на Съветът на министрите на Съюза и Висшият държавен съвет на Съюзната държава за одобрението им ". В същото време той потвърди, че Минск и Москва запазват различни цели и интереси в процеса на интеграция. За Беларус това са условията за сътрудничество в енергийния сектор и достъп до руския пазар, за Русия - въпросите на данъчното и митническо регулиране.
Почти същото се наблюдава миналото лято, когато беше обявено, че основните въпроси на интеграцията са договорени, с изключение на сътрудничеството в енергийния сектор и данъчното облагане. Така на фона на многократните изявления за необходимостта от сближаване страните не успяха да постигнат драматичен напредък в разрешаването на най -спорните въпроси през годината. Как можем да говорим за сериозно сближаване между Русия и Беларус?
По-рано Лукашенко отбеляза, че ще бъде възможно да се говори за създаването на наднационални органи в Съюзната държава само когато всичко, което е посочено в Договора за Съюза, бъде изпълнено, включително приемането на обща конституция. Като се има предвид, че днес за това не се говори нито в Минск, нито в Москва, Съюзната държава може да остане на същото място като предните две десетилетия.
Нито западните санкции, нито предстоящата международна изолация на Беларус, нито агресивните атаки от страна на ЕС и САЩ към двете страни не повлияха основно на процеса на белоруско-руската интеграция. Остава да се надяваме, че приключването на преразглеждането на сегашните съюзни програми наистина ще приключи до края на тази година и страните най-накрая ще започнат практическото изпълнение на всичко, за което говорят.
В противен случай перспективите за по-дълбока интеграция на Беларус и Русия ще стават все по-илюзорни.
Превод: В. Сергеев