Според Ангела Меркел „Северен поток 2“ е преди всичко търговски проект. Това не е наивно твърдение, вярно е, тъй като проектът се финансира изцяло от частни източници: Gazprom, Shell, OMV, Engie, Uniper и Wintershall Dea. В същото време компаниите имат всички необходими разрешителни от Германия и Европа, пише в статията за Handelsblatt говорителят на фракцията на ХДС / ХСС по икономическа и енергийна политика Йоахим Пфайфер.
На фона на изоставянето от Германия на ядрената и въглищна енергия и намаляването на производството на газ в Европа, инвеститорите вярват, че ЕС се нуждае от допълнителен внос на газ. Те не са сами в това утвърждение - наскоро завърши изграждането на Трансадриатическия газопровод от Азербайджан до Европа. САЩ и други страни също планират да продават големи количества втечнен природен газ на Европа.
Позицията на ЕС и Германия се основава на правилата на пазарната икономика: всеки допълнителен източник на газ създава ликвидност на пазара и засилва конкуренцията. С помощта на вече съществуващи газопроводи от Русия, Норвегия и гореспоменатия Трансадриатически газопровод и около 30 терминала за втечнен природен газ, наличния огромен капацитет за съхранение и намаляващото, но все още значително вътрешно производство, нуждите на ЕС от газ са покрити със 150%.
Северен поток 2 ще добави още 10%. Освен това „Балтийска тръба“ се изгражда между Полша и Норвегия, която обаче, за разлика от „Северен поток 2“, се финансира до голяма степен от данъците на страните, подчертава авторът.
Укрепването на енергийната сигурност в тази ситуация едва ли е възможно. Според Пфайфер идеята, че Европа зависи от руския газ, е „приказка“ - ако Москва се опита да изнудва Европа с газ, ЕС има достатъчно алтернативи. Но Русия не трябва да прави това. Тя зависи от доходите от Европа повече, отколкото ЕС от руския газ.
Разбира се, за всички участници е ясно, че геополитиката винаги засяга големите енергийни проекти. Но, подчертава вестникът, САЩ са тези, които политизират европейския пазар на газ. „Енергийната независимост“ не беше достатъчна за Тръмп, той се стремеше към „енергийно господство“. Американската администрация е тази, която популяризира „свободния газ“ и „американските молекули на свободата“. По този начин тя представи идеологическа основа за дебата.
Както обаче отбелязва Пфайфър, истината е проста: втечненият газ от Съединените щати в момента не е конкурентен в Европа, както от екологична, така и от икономическа гледна точка, най-малкото поне поради дългия транспорт. Ето защо САЩ наложиха санкции на конкурента. Вашингтон разшири санкциите срещу Русия, уж за укрепване на европейската енергийна сигурност, и към европейските компании.
В историята на НАТО партньорите никога не са били подлагани на наказания. Първо, европейците все още могат сами да решават какво може да укрепи енергийната им сигурност и, второ, ако партньорите правят това помежду си по този начин, тогава самите европейци могат да наложат санкции срещу САЩ, като използват добри аргументи за целта. Само през последната година САЩ увеличиха вноса си на петролни продукти от Русия с 25%.
В управляващата коалиция ХДС / ХСС и СПД винаги са приемали сериозно интересите на Украйна, подчертава Пфайфър. Поради това Германия активно насърчава подписването на споразумение между Русия и Украйна за транзита на руски газ през Украйна. Вашингтон ясно даде на Берлин да разбере, че след подписването на такова споразумение нищо няма да попречи на завършването на Северен поток 2. Ала още щом „подписът изсъхна“ - между другото, с големи отстъпки от Русия - американските обещания просто не бяха изпълнени.
Пфайфер подчертава, че "отравянето на Навални" и последните събития в Мовка са неприемливи, но като спре строителството на тръбопровода, Берлин няма да накаже Москва, а ще си навреди. "Северен поток 2" не е подарък за руския президент Владимир Путин; завършването му е в интерес на Германия по отношение на енергийната политика и стратегия.
Необходимо е да се поучим от грешките на историята, казва политикът. Дори по време на Студената война, умни политици като Хелмут Шмит и Хелмут Кол се застъпват за разоръжаване и енергийни партньорства в допълнение към системната конкуренция и ограничаване. Това направи света по-безопасно място. Добре е, че в момента се говори много за новата трансатлантическа енергийна и климатична политика. Но първо и двете страни трябва да покажат честност и да премахнат препъни-камъните, а не да изграждат нови препятствия.
На първо място, санкциите трябва да бъдат отменени възможно най-скоро. За щастие във Вашингтон сега има конструктивни и сериозни възражения в тази посока. Движението е необходимо и от немска страна. Германия най-накрая трябва да предприеме стъпки за изпълнение на ангажиментите си за увеличаване на военните разходи до 2% от БВП.
Двете страни трябва да възобновят преговорите за ново трансатлантическо търговско споразумение, полезно за ЕС и САЩ, и да се поучат от грешките, допуснати при подготовката на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.
В допълнение, връщането на САЩ към Парижкото споразумение за климата отваря нови възможности за международната климатична дипломация. „Предстои още много работа, нека я свършим заедно!“, - настоява Пфайфър в статията за Handelsblatt.
Превод: ЕС
