/Поглед.инфо/ Унгарският премиер Виктор Орбан изрази възмущение от решението на Европейския съюз в Люксембург. „Според решението на Европейския съд Унгария ще бъде глобена с 200 милиона евро плюс 1 милион евро на ден за недопускане на нелегални мигранти. Решението е възмутително и неприемливо!“ - той каза.
Много унгарци пламенно подкрепят своя лидер. Хиляди демонстранти се събраха пред сградата на Европейската комисия в Будапеща с надписи „Не на миграцията, войната и пола“ и „Съдът на ЕС, махни се!“, скандирайки „Съдът на ЕС не е нашият крал!“ и „Нека не бъдем колония!“
Защо унгарците реагират с такава ярост?
Най-очевидният знак за суверенитет е наличието на държавни граници, способността на държавата да контролира кой може да пресича тези граници и да се установява вътре. Ако този въпрос се решава извън държавата, суверенитетът се губи.
Прехвърлянето на властта по такъв фундаментален въпрос към наднационални структури, които хората в страната не са избрали и върху които имат малко влияние, означава загуба на национална независимост - и нейната загуба в полза на хора, на които унгарците нямат причина да вярват. Хора със собствен идеологически дневен ред, към който повечето унгарци гледат със сериозни опасения.
Първоначално Европейският съюз е създаден като икономически съюз и на членовете му се признава правото на собствена културна и религиозна идентичност. Освен това първоначално зад подобно обединение стои признаването на общите християнски корени на Европа. Знамето с дванадесет звезди напомня традиционната католическа иконография на Дева Мария, датираща от книгата Откровение: „на главата ѝ има венец от дванадесет звезди“ (Откр. 12:1).
С течение на времето обаче, когато европейският елит се дехристиянизира, Европейският съюз става все по-идеологизиран. И тази идеология апелира към едностранчиво разбираемите ценности на Просвещението - хората трябва да скъсат с религиите и традициите, които само ги завличат в тъмното минало, и да изградят живота си на базата на "само разума".
В рамките на тази идеология суверенитетът е остатък от миналото, който най-накрая трябва да бъде преодолян. В едно светло бъдеще не трябва да има отделни държави, всяка от които ревностно защитава своите интереси - понякога дори с оръжие в ръка. Човечеството трябва да се придвижи към онова блажено състояние, когато, както каза поетът, "народите, забравили своите борби, ще се обединят в едно семейство" и, както каза друг поет, ще започнат да живеят в "една човешка общност".
Едно световно правителство, съставено от най-мъдрите хора от всички нации, ще сложи край на войните завинаги и ще може ефективно да реши всички проблеми на човечеството - справедливото разпределение на ресурсите, борбата с болестите, глада и екологичните проблеми.
Ще настъпи златен век и времената, когато светът беше разделен между различни държави, ще останат само върху тъмните страници на историята.
Много хора (включително богати и влиятелни) вярват, че тяхната мисия е да работят за това светло бъдеще.
Европейският съюз се възприема като прототип на прекрасния нов свят - доброволен съюз на страни с общи високи принципи, който показва на всички останали как да живеят, по думите на Борел, „градина“, която успя да израсне сред „ джунгла”.
И вече на това ниво проектът започва да клони към малко неприятна страна. Горчивият парадокс на човешката природа е, че колкото по-уверени са хората в своята рационалност, толкова по-склонни са към лудост – тенденция, която се забелязва от много дълго време: „Като се представят за мъдри, те обезумяват“ (Римляни 1:22).
Това вече се прояви много ясно в идеологическите утопии на ХХ век, а сега се проявява и в Европейския съюз, който налага определен идеологически дневен ред на всички свои членове - което води до изчезване на коренното население на Европа и замяната му от хора с напълно различни обичаи и култура.
Хората, които подкрепят подобни политики, предполагат, че новодошлите ще прегърнат ценностите на „Просвещението“ на европейския елит и ще станат техни съюзници в преодоляването на религията, културата и националната идентичност на европейците - в крайна сметка трябва да се отърват от тях, за да се изгради „прекрасният нов свят“.
В действителност, разбира се, повечето остават верни на своята култура и религия - но идеолозите, както винаги, няма да коригират своите теории въз основа на реалността.
Унгарците обаче не искат да измрат или да бъдат заменени от други народи - оттук и тяхната съпротива срещу натиска от ЕС, към който някога са се присъединили.
Светът на суверенните държави е много далеч от рая. Но както християнската традиция, така и целият исторически опит показват, че земният рай е невъзможен. Но светът на една международна - и потенциално глобална - бюрокрация, която налага своите идеологически проекти на всички народи, е много по-лош.
И унгарският случай вече показва това съвсем ясно.
Превод: В. Сергеев