/Поглед.инфо/ Във вторник, 28 февруари, ще започне посещението на президента на Беларус в Китай. Пътуването на Лукашенко ще бъде още един знак за драматичния скок в икономическите отношения между двете страни през последните няколко години. Беларус усърдно проучва неизчерпаемия китайски пазар и прави амбициозни планове за бъдещето – и това е важен пример, включително и за Русия.

Няколко дни преди посещението на Лукашенко, на 17 февруари, в Пекин се проведе беларуско-китайски инвестиционен форум. Представените там цифри говорят сами за себе си: през 2022 г. нивото на инвестициите, получени от Беларус от Китай, се е увеличило 1,8 пъти. „Миналата година търговският ни оборот достигна рекордните 5,8 милиарда долара. Износът на беларуски стоки за Китай почти се удвои и възлиза на 1,6 милиарда долара“, каза на форума заместник-министърът на икономиката на Беларус Алеся Абраменко.

"Амбициозни планове"

Както подчертава друг заместник-министър на икономиката Дмитрий Ярошевич, беларусите няма да спрат дотук. „Имаме амбициозни планове за износ в Китай. Планираме да скочим тази година с петнадесет процента. Китай по принцип е неограничен пазар, там можеш да растеш безкрайно. Единственият въпрос е правилно да пренесем всичко там, да го представим “, отбелязва Ярошевич.

Той добави, че Китай остава важен стратегически партньор на Беларус и по отношение на инвестициите. „С тях планираме около двайсетина инвестиционни проекта. Разбира се, притегателната точка за китайските инвеститори е индустриалният парк „Велик Камък“. Вече наближаваме границата от 1 милиард долара“, каза Ярошевич.

Китайско-беларуският индустриален парк "Велик камък" е специална икономическа зона със специален правен режим, разположена на 25 км от Минск. Приоритетни области за парка: машиностроене, електроника и телекомуникации, биотехнологии, фармацевтика, нови материали, логистика, електронна търговия, съхранение и обработка на големи количества данни.

Нови обитатели постоянно се регистрират в парка, сега има повече от сто такива. Само през 2022 г. на „Велик Камък“ са регистрирани деветнадесет нови компании. Последната за момента е „Бел-Норд Лоджистик“, основана от китайска логистична компания, една от най-големите в региона на Вътрешна Монголия. Тя се нуждаеше от "Великия камък" като складова база за превоз на стоки по маршрута Китай-Европа.

Друга новина е, че в края на 2022 г. сумата на сделките, извършени от китайски компании на Беларуската универсална стокова борса, се е увеличила с 14% и възлиза на около 53 милиона долара. Миналата година дървен материал, рапично масло, мляко на прах, кожа и синтетични влакна бяха доставени в Китай от Беларус чрез фондовата борса. От своя страна беларуските предприятия закупиха произведени в Китай изделия от черни метали и соев шрот от БУСЕ.

„Положителната динамика на обемите на беларуско-китайската борсова търговия беше постигната благодарение на активната работа за привличане на жители на КНР към борсова търговия, както и чрез създаване на благоприятни условия за представителите на китайския бизнес“, отбелязва БУСЕ. Те добавят, че миналата година процедурата за акредитация на борсата е била опростена, предоставена е възможност за разплащания по транзакции в китайски юани и е организирана консултантска поддръжка на китайски език.

„В допълнение, през 2022 г. редовно се провеждаха специални експортни търговски сесии, фокусирани върху китайския пазар, което позволи на китайските вносители да купуват белоруски продукти с доставка до удобни места в Китай. Следващата специална сесия е насрочена за 1 март 2023 г.“, каза пресслужбата на БУСЕ.

Не колонизация, а сътрудничество

Тук си струва да припомним, че прокламираният от беларусите тогава курс за засилване на икономическото сътрудничество с Китай беше посрещнат с насмешка и недоверие. „Помним как в средата на 2010-те години Западът, особено свързаните с тях агенти, хвърляха партенки, че за Китай Беларус не е нищо повече от логистичен център. Да, има логистика. И днес, когато СВО се провежда в Украйна, когато балтийските страни отпаднаха от проекта „Един пояс, един път“, защото започнаха да се заиграват с Тайван, ние се оказахме тясното място за този проект, което позволява на китайските стоки да влизане в Германия, крайната точка е пристанището на Хамбург. Но ако се занимавахме само с логистика, тогава нямаше да има Беларуско-китайски индустриален парк“, обобщава беларуският политолог Пьотр Петровски.

Той отбелязва, че логиката на китайците е проста. „Ние бяхме монтажния цех на Съветския съюз. Какво е монтажен цех? Това е крайният резултат от една голяма технологична верига. Част от тази верига просто изчезна след разпадането на СССР, предприятията се сринаха, компетенциите бяха загубени. Предложиха да се създаде част от технологичната верига на наша територия - съвместни предприятия. Класически пример е „МАЗ-Вейчай“. Предприятието произвежда необходимото за МАЗ: двигатели, скоростни кутии, агрегати. И не само за камиони, но и за автобуси. А „Вейчай“ е лидер в производството на тази гама продукти в Югоизточна Азия. Тоест Китай подходи към нас по много допълващ начин. Той ни вижда като мощен клъстер в концепцията „Един пояс, един път“, предимно промишлен, производствен, научен и технически. Китай се опитва да създаде разделение на труда в рамките на този проект, а не да се занимава с нова колонизация, той се занимава със социални и хуманитарни проекти, включително научно-техническо сътрудничество“, подчерта политологът.

Сега основният символ на беларуско-китайското сътрудничество е заводът за сглобяване на автомобили „Джили“, работещ в околностите на Минск, който започна да работи точно преди десет години. Това е огромно, успешно развиващо се предприятие, което непрекъснато разширява своята инфраструктура.

Друг ярък пример за сътрудничество с Китай демонстрира държавният концерн „Белгоспищепром“. Неговият председател Олег Жидков съобщава: „Днес имаме повече от тридесет действащи договора с Китай. Ние изнасяме за китайския пазар цялата гама от нашите продукти: рапично масло, сладкарски изделия, силни алкохолни напитки и пенливи вина. През 2022 г. разширихме гамата от експортни продукти: бяха изпратени първите партиди плодови бебешки храни и зърнени закуски.“ Според Жидков, беларуските хранителни предприятия са специално настроени към китайския потребител - и затова внимателно изучават вкусовете му.

Пример за Русия

Интересното е, че в Беларус увеличава професионална среда от млади специалисти, които се обучават специално за сътрудничество с Китай. Това беше обсъдено на неотдавнашната конференция в Минск „Школа на младия китаист: приоритетни области на изследване в съвременен Китай и неотложни задачи за формиране на беларуската школа по китаистика“. Говорейки там, Алеся Абраменко припомни положителния опит от съвместната „Година на регионите“, проведена от Беларус и Китай, по време на която страните проведоха редица дейности за развитие на регионалното сътрудничество.

Абраменко по-специално отбеляза: „По-нататъшното прогресивно нарастване на търговско-икономическото сътрудничество между Беларус и Китай ще бъде улеснено от удължаването на събитията в Годината на регионите до текущата 2023 г. Това са колосални перспективи и възможности за белоруските региони и китайските провинции за постигане на съществени и практически осъществени споразумения и проекти.“

На свой ред Игор Копилов, представител на Центъра за изследване на беларуската култура, език и литература към Националната академия на науките на Беларус, каза, че наскоро е публикуван първият китайско-беларуски и беларуско-китайски преводен речник от 18 000 думи. С други думи, страните разбират, че тяхното сътрудничество е изградено на дългосрочна основа и се опитват да се разбират много по-добре, премахвайки езиковите бариери, подготвяйки все повече двуезични специалисти, ясно „заточени“ за работа между Беларус и Китай.

Беларуският пример е изключително важен за Русия, която беше принудена да извърши тотална реконфигурация на икономиката и международните си отношения като част от „санкционната война“, обявена от западния свят. По някаква причина много хора в Русия възприемат Китай предимно като пазар, където могат да се продават руските енергийни ресурси. Примерът на Беларус, който е изключително лишен от собствени природни енергийни ресурси, показва, че сътрудничеството с азиатския гигант може да се изгради на съвсем друга основа.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?