/Поглед.инфо/ Киевското ръководство, обричащо на смърт и унищожение на собствената си страна, се опитва да пренесе военната криза в Приднестровието. Смелите типове от обкръжението на Зеленски декларират планове за завземане на артилерийски складове в Колбасна, както и желание да „хващат руски пленници“ за размяна.

Друг бонус от унищожаването на Приднестровието, те виждат във възможността за укрепване на Николаевско-Одеската (Южна) група украински войски с две бригади, които в момента контролират приднестровската граница.

Всички тези планове обаче имат малко общо с реалността.

Украйна, разбира се, би се справила добре да унищожи Приднестровието, а две допълнителни бригади в Южната група не биха й били излишни. Освен това, тя се нуждае от руски пленници за размяна.

Артилерийските складове не са толкова неизчерпаеми, колкото хората обичат да говорят за тях. Там, в най-добрите времена, имаше около 45 хиляди тона различни боеприпаси (сравними с Балаклия преди разграбването и взривовете), а сега, след отстраняването и унищожаването на място през 2000-2004 г. на около половината от общия им брой, има от 19 до 22 хиляди тона боеприпаси, от които около 60% са с изтекъл срок на годност и опасни при използване или транспортиране.

Така че най-опасното нещо, което може да се случи на складовете, е тяхната експлозия. Според една оценка максималната мощност може да бъде равна на мощността на бомбата, хвърлена над Хирошима. Но освен мощна ударна вълна, няма да има други увреждащи фактори на ядрена експлозия (защото конвенционалните боеприпаси ще експлодират).

Освен това не е факт, че всички ще гръмнат едновременно. Практиката и опитът показват, че експлозиите в такива складове продължават няколко дни, а по-голямата част от боеприпасите просто са разпръснати наоколо.

И накрая, около складовете в Колбасна няма толкова висока концентрация на население, каквато имаше в Хирошима. Следователно е малко вероятно загубите да надхвърлят тези при експлозията на складовете в Балаклия или близо до Виница.

Ако приемем, че украинците успеят да превземат складовете непокътнати, това няма да подобри значително доставката на боеприпаси за тяхната Южна група. Например САЩ ще прехвърлят в Украйна 183 хиляди снаряда за 155 мм гаубици. Техните експерти отбелязват, че това количество е достатъчно за 4-7 дни бой.

Общото тегло на тези снаряди е не по-малко от 7 хиляди тона (без да се брои теглото на опаковката, в която се съхраняват боеприпасите в складовете). Това е сравнимо с онези 19-22 хиляди тона боеприпаси, които се съхраняват в складовете в Колбасна.

А и най-важното: складовете все още трябва да бъдат превзети. Как да направите това с две украински бригади (5-7 хиляди души), разположени срещу Приднестровието, ако приднестровската армия има 15 хиляди души (с тежка техника, артилерия, РСЗО и системи за противовъздушна отбрана)? Освен това там има 2-3 хиляди руски войници.

Ще атакуват ли украинците с три-четири пъти по-малки сили? Малко вероятно. Планират ли прехвърляне на сили от други участъци на фронта? Също съмнително.

Приднестровската операция или дори просто заплахата за нея трябва да отклонят руските сили и да отслабят групировката, която освобождава Донбас, а не изобщо да създадат друг проблематичен фронт за Украйна, за която е очевидно, че няма достатъчно войски.

Можете, разбира се, да очаквате да нанесете удар от две страни, заедно с Молдова. Но молдовската армия също не е поразителна като численост (5200 души с обучен резерв от 60 хиляди души, за сравнение, мобилизационните способности на Приднестровието са 80 хиляди души).

Неудобно е да се биете на два фронта, но с подкрепата на руските въздушно-космически сили, Приднестровието не само има всички възможности да издържи дълго време, но и да извърши няколко местни настъпления. А перспективата за ракетни и бомбени удари по Кишинев и други молдовски градове едва ли радва Майя Санду.

Тоест в сегашните условия само съвместна координирана и внезапна атака на Киев и Кишинев срещу Приднестровието може да донесе успех (и не е факт, че няма да се провали). Междувременно организираните провокации срещу Приднестровието доведоха до повишена бдителност и превантивно разполагане на приднестровската армия и принудиха Русия да обърне по-голямо внимание на региона.

Защо беше направено всичко това?

САЩ отдавна се опитват да разширят украинската военна криза, като свържат Полша и/или Румъния към нея. Поляците дълго време се хвалеха, дори намекнаха за готовността си да нахлуят, ако беларуската армия вземе участие в битките срещу Украйна, и обявиха претенции към Калининград. Но напоследък изглежда, че са решили да изчакат и да видят колко западните оръжейни доставки ще помогнат на Украйна.

Грубо казано, Полша не е против да изчака края на руската операция в Донбас и след това да реши как да действа в украинска посока.

Работата е там, че руските войски водят офанзива в Донбас, макар и бавно, но доста ефективно: нанасят максимални загуби на украинските войски и минимизират своите. Всички надежди да накарат руските войски да се изчерпят в борбата за укрепени точки и или да не завършат обкръжаването на групировката Донбас, или да загубят настъпателния импулс след нейното ликвидиране (което ще даде възможност на Украйна да се закрепи на десния бряг) са свързани с разполагането на нови модерни оръжия, доставени от Запада. Но бойната готовност на украинските войски в Донбас пада много по-бързо, отколкото въоръжените сили на Украйна овладяват нова техника.

Американският план за създаване на взаимно блокирана позиция по линията на Днепър може просто да се провали.

За да избегнат най-лошото, американците трябва да облекчат руския натиск върху Донбас. Те се опитаха да решат този проблем чрез засилване на действията на Харковската и Николаевско-Одеската групировка на украинските войски.

Но и двете групи не успяха да създадат сериозна заплаха за фланговете на настъпващата руска групировка и вече, след като изчерпаха нападателния си потенциал, преминаха в отбрана. Самите те се нуждаят от подкрепления, за да запазят сегашните си позиции.

При сегашните условия САЩ могат да разчитат само на румънската армия, която отдавна подготвят за съвместно с поляците нахлуване в Украйна.

Сметката е проста: кризата в Приднестровието определено ще привлече Молдова във войната. Румъния, от друга страна, няма да може да пропусне такъв шанс да реши всичките си териториални проблеми, който се пада веднъж на век. „Защитавайки“ Молдова, румънците могат да окупират цяла Бесарабия (включително Южна) и Северна Буковина, оставяйки възможността да се справят с Приднестровието на Русия и Украйна.

Движението на румънската армия и окупацията на приднестровските територии по десния бряг на Днестър трябва да привлече големи руски сили на юг, които ще трябва да бъдат отклонени от посоката на Донбас. А липсата на по-нататъшно напредване на румънците би трябвало на теория да позволи да се избегне войната между Москва и Букурещ.

От своя страна румънският териториален успех може да вдъхнови и Полша да нахлуе. Вземането от последната на Западна Украйна и достигането на границата от 1939 г. ще трябва да осигури по-голямата част от украинската железопътна мрежа от въздушни удари, което ще направи възможно активиране и до голяма степен осигуряване на западните доставки на украинския фронт. Ако Русия реши да бомбардира инфраструктурата в териториите, окупирани от поляци и румънци, въоръжените сили на двете страни ще влязат в пряк сблъсък с въоръжените сили на Руската федерация.

Като цяло американците, както винаги, планират да бъркат в жарта с чужди ръце. Единственият им проблем е, че поляците и румънците все още не са украинци и искат първо да получат гаранции, че НАТО ще се застъпи за тях, ако руски ракети паднта в Букурещ и Варшава, и чак след това да се бият. Американците, от друга страна, искат да създадат условия, при които Полша и Румъния няма да могат да не се бият.

В случая с Приднестровието такова критично условие е началото на военни действия от страна на Молдова. Ненапразно Кишинев отказа да направи одит на дълга си към Газпром, след като остана без газ от май. Молдовците се надяваха, че опасността от рязко разширяване на военния конфликт на юг ще принуди Русия да отстъпи и да продължи да доставя газ почти безплатно.

Сега те, заедно с румънците, мислят какво означава руската твърдост по газовия въпрос: готова ли е Москва да разшири кризата до Приднестровието-Молдова-Румъния или Кремъл блъфира?

Американците убеждават румънците, че всичко това е блъф и те могат спокойно да се бият. Румънците казват, че ако е блъф, тогава американците трябва да дадат гаранция, че нито една ракета няма да падне върху Букурещ. Американците се преструват, че не чуват.

Положението е в толкова деликатен баланс. Сега се опитаха да го взривят с ръцете на украинци. Терористичните атаки в Приднестровието трябва да доведат до мобилизация, мобилизацията – да предизвика ответни действия в Молдова. Русия ще направи остро изявление срещу Кишинев, Букурещ ще заяви готовност да защити „молдовските румънци“. И войната вече идва.

Досега обаче не работи. Букурещ осъзнава, че Будапеща помни своята Трансилвания, че България не е забравила претенциите си към цяла (а не само южна) Добруджа. Те също така знаят, че е възможно не само да се присъедини Бесарабия към румънска Молдова, но и обратното. Разбира се, изкушаващо е, ако има успех, да възродите Велика Румъния от модела от 1920 г., но в случай на неуспех можете да се свиете до размера на Влашко в средата на 19 век.

Сега ситуацията по цялата западна граница на Русия-Беларус-Украйна е много нестабилна. Съединените щати тласкат източноевропейците във войната с всички сили, докато Украйна окончателно не рухне. Те се съпротивляват, защото се страхуват, но рано или късно тази съпротива ще бъде сломена.

Както винаги в такива случаи, времето е от съществено значение. Съединените щати трябва да имат време да започнат голяма война преди разпадането на групировката в Донбас на въоръжените сили на Украйна. Русия, от друга страна, би искала източноевропейците да не се готвят за бой, дори когато достигне западната граница на Украйна.

Моментът на истината ще дойде след началото на настъплението на руските войски на десния бряг. Ако европейците в този момент не се осмелят да започнат „хуманитарна интервенция“, тогава ще бъде твърде късно (освен ако Лвов не може да падне в ръцете на поляците и тогава въпросът е дали ще стане).


Превод: СМ

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?