Дългоочаквани избори
Кандидатурата на Лашет беше подкрепена от настоящия канцлер Ангела Меркел. Това изигра решаваща роля при избора на политика. Лашет получи 521 от подадените 991 гласа, но тази победа не беше впечатляваща. Съперникът му Фридрих Мерц получи 466 гласа. След като Меркел напусна председателския пост на ХДС през 2018 г., партията търси нов лидер, който може да стане канцлер в бъдеще. За Меркел мандатът ѝ на ръководител на германското правителство е последният. Тя ще напусне поста канцлер след изборите през есента на 2021 г., които ще се проведат на 26 септември.
За Ангела Меркел този срок е последният в нейната политическа кариера. globallookpress.com
На 29 октомври 2018 г., след неуспешните парламентарни избори в Бавария и Хесен за управляващата коалиция, Меркел обяви, че напуска ръководството на партията. Тя обаче остана на поста канцлер. Експертите тълкуваха тази стъпка като начало на преходен период и подготовка на наследник. Сред няколкото варианта мнозина посочиха генералния секретар Анегрет Крамп-Каренбауер, на която Меркел също беше възложила надеждите си.
Фигурата на Меркел стана токсична за имиджа на партията: според социологически проучвания на социологическата компания ИНСА 62% от германците вярват, че Меркел е трябвало да напусне поста канцлер през 2019 г. В допълнение към Крамп-Каренбауер за поста на лидер на партията се бориха бизнесменът Фридрих Мерц и германският министър на здравеопазването Йенс Шпан. Основната заплаха за Меркел беше Мерц: след неговата победа партията щеше да стане дясно либерална и консервативна, докато при Меркел тя значително се премести наляво.
Погрешната католичка
Самият канцлер разчиташе на своето протеже - Анегрет Крамп-Каренбауер. Бившият министър-председател на провинция Саар и генерален секретар на ХДС имаше имиджа на „истински католик“: образцова енориарша и майка на три деца, AKК, както я нарича германската преса, се противопостави на абортите и еднополовите бракове. За Меркел кандидатурата ѝ беше безопасна: ако спечелеше, Крамп-Каренбауер нямаше да се опита да отстрани Меркел от поста канцлер. На 7 декември 2018 г. „фаворитът“ на канцлера беше избран за поста председател на ХДС.
Анегрет Крамп-Каренбауер (вляво) и Ангела Меркел. М. Капелер / снимка-съюз / dpa
Но Крамп-Каренбауер не успя да задържи новата си позиция. Малко повече от година по-късно, на 5 февруари, в ландтага на Тюрингия избухва скандал. Неочаквано по време на изборите мястото на ръководителя на държавното правителство беше заето от Томас Кемерих. За първи път в историята на ФРГ политик спечели изборите благодарение на подкрепата на десните популистки и националистически партии, както и на ХДС. Кемерих беше принуден да подаде оставка на 8 февруари, но продължава да изпълнява задълженията си до 4 март. Крамп-Каренбауер обяви оттеглянето си.
Поради пандемията на коронавируса беше решено да се отложи конгресът и гласуването: първо за септември 2020 г., а след това за януари 2021 г. Експертите отнесоха толкова дълга пауза на партийното маневриране. Ръководството на ХДС се опита да предотврати победата на радикала Фридрих Мерц, който въпреки поражението на предишните избори , упорито се опитваше да заеме председателския пост на ХДС. Меркел не харесваше безмилостната му критика и Мерц изглеждаше маргинален в очите на партийните лидери. Според анкетите сред германските граждани и редовите членове на партията той стоеше начело в надпреварата за неочаквано освободеното място. Победата не се случи благодарение на правилата за гласуване: лидерът на партията се избира от делегатите на конгреса, тоест от естаблишмънта, а той беше категорично против кандидатурата на Мерц.
Сянката на Меркел
Лашет в речта си след победата каза, че за ефективен резултат на федералните избори трябва да се направи всичко възможно, за да се обедини ХДС с неговия младши партньор - Християнсоциалния съюз (ХСС). Така той потвърди традиционното партньорство на ХДС и ХСС в германската политика. Победата на Лашет на партийните избори обаче не означава, че той автоматично е номиниран за кандидат-канцлер. Неговият потенциален съперник може да бъде ръководителят на правителството на Бавария и лидер на ХСС Маркус Зьодер. По време на пандемията от коронавирус той стана забележимо по-популярен сред избирателите и стана вторият най-влиятелен политик в Германия след Меркел.
Армин Лаше (вдясно) и Ангела Меркел. Ф. Гентш / снимка-съюз / dpa
Изборният образ на Лашет се основава на идеята за кандидат-наследник на Меркел. Избирателите в посочиха политика като най-предпочитания кандидат. Лашет е опитен политик, който поддържа либерални възгледи. Още през 2015 г., по време на миграционната криза в Германия, той успя да установи диалог между властите и имигрантските общности. За тези усилия германските медии дадоха на Лашет прякора „Турчина”: той стана първият регионален министър на интеграцията в историята на Германия.
В кариерата му също имаше грешки: през пролетта на 2020 г. Лашет се застъпи за прибързаното премахване на ограниченията, свързани с пандемията на коронавируса, а също така се усъмни в началото на втората вълна от епидемията в страната. Лашет обвини за избухването на коронавируса и румънски и български работници в една от фабриките. Точно преди партийните избори се оказа, че правителството му е сключило договор за производство на маски с компанията, в която работи синът му. Всичко това силно разгневи Меркел и опетни имиджа ѝ.
Подобно на Меркел, Лашет не е ярък политик със силна харизма. Всъщност Меркел трябваше да прокара кандидатурата на Лашет на изборите за лидер на партията: по време на онлайн гласуването на първия тур дългогодишният съперник на Меркел Фридрих Мерц задминаваше уверено Лашет. На втори кръг, благодарение на подкрепата на лоялното ръководство на ХДС и популярния министър на здравеопазването Йенс Шпан, Лашет спечели. Германските медии не пренебрегнаха маневра на Шпан: поради пандемията неговата политическа тежест и влияние върху германската политика се увеличиха значително.
Баварският отшелник
За разлика от Лашет, ръководителят на баварското правителство Маркус Зьодер значително е увеличил популярността си от началото на пандемията. Според анкетите, благодарение на енергичните действия като ръководител на региона, той се превърна във втория най-популярен политик в страната след Меркел. Интересното е, че Зьодер изпревари всички останали потенциални кандидати за канцлерския пост: според “Инфратест” 55% от анкетираните биха искали да видят Зьодер като канцлер, Мерц - 35%. Кандидатът за ХДС се оказа по-малко популярен сред избирателите: Лашет е подкрепен само от 27%.
Министър-председател на Бавария Маркус Седер. Матиас Балк / POOL / AFP
Невъзможно е да се игнорират резултатите от социологическите проучвания и лидерите на ХДС заявиха, че не изключват възможността за победа на Зьодер. Фридрих Мерц наля масло в огъня, когато в интервю за каза, че номинирането на лидера на ХСС е възможно, но това решение трябва да бъде взето от двете страни след конгреса на ХДС. Той заяви, че ако спечели партийните избори, ще обсъди със Зьодер въпроса за това кой да е кандидат-канцлер. „Не става дума за егото ни, а за отговорността на лидерите на двете партии за победата на съюза на изборите“, каза той.
В отговор Лашет също беше принуден да коментира възможната номинация на Зьодер. И двамата са оглавявали от двете най-богати федерални провинции в Германия. Лашет заяви, че кандидатурата на Зьодер може да бъде обсъдена след края на партийните избори в ХДС. В същото време самият Зьодер зае изчаквателна позиция: сега той не коментира предложенията за номинирането му за канцлерски пост и твърди, че е напълно концентриран върху работата на премиер на Бавария. Стратегията на Зьодер е разбираема, защото предстоят есенните парламентарни избори, резултатът от които може да обърка всички карти.
Германските медии обсъдиха дълго интервюто на “Зьодер” за вестник “Билд”, в което той казва, че „работното ми място е в Бавария“. По този начин намеква, че не кандидатства за федерален пост. Премиерът на Бавария добави, че обсъждането на кандидатурата за канцлер е възможно след конференциите на ХДС и ХСС и това вероятно ще се случи през пролетта на 2021 година. Журналистите обаче тълкуват думите му недвусмислено: Зьодер не смята избора на новия шеф на ХДС за автоматичното му назначаване на кандидат- канцлер.
Кратко затишие
Политическата традиция на партньорството между ХДС и ХСС е такава, че лидерът на християндемократите почти винаги се превръща в единен кандидат на партийния блок. Само два пъти в историята на Федерална република Германия лидерът на баварския ХСС става кандидат-канцлер. Настоящата ситуация е близо до повтаряне на този сценарий. Зьодер успя да подобри значително имиджа на партията и да увеличи подкрепата на избирателите за няколко месеца. Според експертите мерките, които правителството на Бавария предприема, се приемат от останалите федерални провинции.
Например Бавария беше първата, която задължи гражданите да носят маски и респиратори на обществени места - и това изискване стана широко разпространено. Такива строги мерки срещат одобрението на германските избиратели и скоро Зьодер стана вторият по популярност в медиите политик след Меркел по въпроса за пандемията. Пандемията на коронавируса показа, че за разлика от Лашет, Зьодер е твърд, делови и може решително да затвори училища и стадиони и да наложи дълги карантини.
Има време шефът на ХСС да помисли, защото мандатът му в баварското правителство изтича едва през есента на 2023 година. Това означава, че Зьодер е избрал изчаквателна позиция, която е в негова полза. На фона на интригите в ХДС и ниския рейтинг на Лашет, лидерът на ХСС печели само допълнителни политически точки и увеличава шансовете си да стане следващият ръководител на федералното правителство. За Лашет победата на изборите също създаде нови проблеми: сега, за да консолидира партията, той трябва да установи отношения с консервативното крило и на първо място с Фридрих Мерц. В противен случай привържениците на Мерц ще се го върнат за загубата и ще подкрепят кандидатурата на Зьодер, което за Лашет ще се окаже провал и повторение на съдбата на Крамп-Каренбауер.
Превод: В. Сергеев
