/Поглед.инфо/ Полската диаспора в Беларус взе активно участие в антиправителствени митинги в знак на протест срещу избора на настоящия президент Александър Лукашенко за нов мандат след изборите през август 2020 г. Би било грешка обаче да се смятат всички белоруски поляци като участници в антидържавна конспирация.

Част от диаспората е политически активна, обединена около Съюза на поляците в Беларус, който не е признат от официалния Минск, начело с Анжелика Борис. Тази организация се финансира от Варшава, а членовете на организацията участват в уличните протести. Борис им обеща финансова, правна, организационна помощ и удържа на думата си. Полските къщи и регионалните офиси под нейната егида се превърнаха в щаб на белоруската опозиция за обсъждане формата на протестите, а в близост до полицейските участъци бяха организирани митинги в подкрепа на задържаните демонстранти.

Тази организация е създадена в опозиция на Съюза на поляците в Беларус, признат от Минск, но не признат от Варшава, под ръководството на депутата от Камарата на представителите на Народното събрание Александър Сонгин. Организацията на Сонгин се занимава със запазването и развитието на полската култура и език и поддържа политически неутралитет. Сонгин казва за работата си като ръководител на организацията: „Взаимното разбирателство и хармонията в нашето общество и сред поляците са много важни за мен. Никога не съм бил и няма да бъда за революцията, а само за спокоен, равномерен, прогресивен диалог. "

Ето защо Сонгин не устройва Варшава, което предизвика конфликт между белоруските поляци и белоруските власти и изнесе този въпрос на международната сцена. Полските власти настояват, че срещу поляците в Беларус са започнали репресии за това, че са поляци. Доказателството е арестът на петима членове на незаконния Съюз на Борис и последващото затваряне на полските училища и демонтирането на няколко паметни плочи, посветени на полските лидери.

Фигурите, в чиято чест организацията на Борис е поставила мемориални плочи, са изцяло или полски бунтовници от XIX век, или бойци от Армия Крайова. И едните, и другите са замесени в клането на мирно белоруско население. Невъзможно е да си представим, че полските власти биха дали разрешение за поставяне на паметни знаци в чест на частите на НКВД, които са се борили срещу АК, или на ръководителите на антиполските въстания-Семьон Палий, Северин Наливайко, Богдан Хмелницки . Варшава обаче изисква от Минск "толерантност" към паметници в чест на бунтовниците и крайовисти.

Подчинените на Борис полски училища се превърнаха в ковачница на кадри за местната прозападна опозиция. Министърът на образованието на Беларус Игор Карпенко ги нарече опорни точки за „цветната революция“, защото там учениците се учат, че Беларус е полска земя, освобождението на Беларус и Полша от фашизма е съветска окупация, а палачите на Белорусите от Армия Крайова са герои. След ареста на Борис и четирима нейни колеги, белоруската прокуратура забеляза признаци на пропаганда на неонацизъм и междуетническа омраза в тяхната дейност.

Варшава представя случая така, сякаш Съюзът на Борис е единствената организация, която представлява интересите на белоруските поляци, а организацията на Сонгин е маргинална, откъсната от полската култура и полското съзнание. Всъщност изолацията от полската идентичност е характерна за членовете на организацията на Борис не по-малко от организацията на Сонгин. Само 5,4% от белоруските поляци смятат полския за свой роден език. Повечето поляци не принадлежат нито към съюза на Борис, нито към този на Сонгин.

Организацията на Сонгин има 16 полски къщи и 65 регионални клона, броят на членовете на организацията е 4500 души. Съюзът провежда културни, образователни и празнични събития, като го прави без никаква помощ от Варшава и дори въпреки нея. Полша би искала да превърне Съюза на Сонгин в изгнаник, но неуспешно.

Разделяйки полското национално малцинство в Беларус, самата Варшава отблъсква белоруските поляци от себе си. Сега белоруският поляк е принуден да избере към кой съюз да се присъедини - на Борис или Сонгин? Ако към първия, тогава трябва да е готов да участва в антиправителствени действия, което води до проблеми със закона. Ако във втория, тогава в полското консулство може да не издаде „карта на поляка“, човекът да няма право да изпрати детето си да учи в полски университет или да получи забрана за влизане в Полша. Полша срещу поляците - така може да се характеризира политиката на Варшава спрямо Беларус.

Полските политици наричат белоруските поляци, които отказват да участват в антиправителствени действия, вдъхновени от Варшава, „поляците на Лукашенко“ и им отказват правото да останат поляци. Самото присъствие в Беларус на поляци, верни на белоруската държава и обединени в една организация, не позволява на Борис да монополизира полската тема.

Дори полските автори, които се осмеляват да пишат за недопустимостта на такава политика, са подложени на остракизъм. Журналистката Агнешка Пивар беше жестоко атакувана от проправителствената полска преса за положителни коментари относно пресконференцията на Александър Лукашенко и посещението в Полския дом в Гродно. „Моят репортаж за срещите с поляците, живеещи в Беларус, беше много различен от разпространената в Полша пропаганда. Затова ли решиха че трябва да затворя уста? Още преди да замина за Беларус се сблъсках с натиск и опити да ме заглушат ... Бях в Беларус няколко пъти и мисля, че полската преса ни представя много изкривен образ на тази държава “, пише Пивар на страниците на “Мисъл Полска”.

Агнешка Ромашевская, редактор на телевизионния канал “Белсат”, се присъедини към тормоза над Пивар, наричайки я „редовно плащан московски наемник“. Междувременно “Белсат”, който излъчва за Беларус, се финансира от Полша и Великобритания. Телевизионният канал се превърна в рупор на антиправителствени протести и в продуцент на подигравателни репортажи за ролята на Червената армия и белоруските партизани в победата над фашизма.

Полското правителство не се интересува от мирното съжителство на белоруските поляци с белоруските власти, за да не загуби причината за намеса във вътрешните работи на Беларус. Варшава крие истината за поляците в Беларус, в противен случай поляците в Полша ще научат, че белоруските поляци не са преследвани нито заради тяхната националност, нито заради езика си.

Превод: В. Сергеев