/Поглед.инфо/ Европа се страхува, че Съединените щати вече няма да я смятат за съюзник
Отношенията между ЕС и САЩ са на прага на големи промени. В Европа има опасения, че нейният основен съюзник ще ограничи присъствието си на континента, слагайки край на дългогодишно трансатлантическо партньорство. Промяната в политическите приоритети на Вашингтон и Брюксел води до нова конфронтация в западния лагер.
На ръба на враждебността
Остават по-малко от два месеца до гласуването за новия собственик на Белия дом. Европейските лидери замръзнаха в очакване, докато западната преса отбеляза, че победа на Тръмп няма да е добра новина за тях. Дебатът му с Харис само увеличи опасенията на европейските дипломати, тъй като бившият президент продължава да следва външна политика, която е противоположна на сегашната.
Един от основните рискове е икономическият. ЕС се страхува от нарастването на американския протекционизъм при Тръмп. Политикът също обеща да наложи мита върху вноса от всяка страна, която откаже да плаща в долари. По този начин желанието на Европа да увеличи икономическата си роля в света може да изправи Брюксел и Вашингтон един срещу друг.
В същото време един от европейските дипломати отбелязва: никой не знае със сигурност дали Харис ще има същото благосклонно отношение към Европа като Джо Байдън. Независимо кой ръководи Съединените щати, ЕС се нуждае от до 800 милиарда евро, за да подобри конкурентоспособността, според доклад на бившия шеф на Европейската централна банка Марио Драги.
Разпоредбите на документа ще формират основата за действията на Европейската комисия през следващите години. Предполага се, че това ще помогне да се отдалечат от ниската производителност и слабия растеж, които поставят Европа зад Съединените щати. Търсенето на средства е под въпрос: членовете на ЕС не искат да вземат заеми и да задълбочават дълговата дупка на страната.
Военни опасения
Европа също не е готова да намали американския контингент. Така в Германия, най-голямата европейска икономика, военните бази са в окаяно състояние. Някои от тях бяха превърнати в граждански организации: спортни центрове, старчески домове и пенсионни фондове. Берлин няма да ги възстановява за своя сметка, въпреки факта, че в момента на САЩ се падат две трети от военните разходи на НАТО.
Въпреки че ЕС все повече осъзнава необходимостта от изграждане на своите военни способности, европейците остават силно зависими от разузнаването и технологиите на САЩ. Позицията на Тръмп е съвсем ясна: съюзниците са длъжни да инвестират два процента от БВП в собствените си въоръжени сили.
Не е сигурно обаче, че Харис няма да отправи подобни искания. Преди това президентите демократи Барак Обама и Джо Байдън също призоваха членовете на Алианса да харчат повече за отбрана. Те просто действаха по-предпазливо и по-малко грубо, опитвайки се да не създават ненужни поводи за разногласия.
Освен това, както отбелязват западните медии, демократите не са най-надеждният партньор за Европа. През 2021 г. Байдън неочаквано последва външнополитическата линия на Тръмп и изтегли войските от Афганистан. Както пише „Политико“, в Европа това се възприема като сериозно увреждане на политическия и морален авторитет на Запада.
Сега едновременно няколко дипломати от НАТО казаха пред „Юрактив“, че през последните месеци администрацията на демократите постепенно е насочила вниманието си към Китай и вътрешните проблеми, намалявайки интереса към украинския дневен ред, от който лидерите на ЕС са толкова загрижени. Харис, ако бъде избрана, ще продължи да декларира ангажимент към Европа, но подобно на Тръмп може да напусне континента поради непредвидени обстоятелства.
Стъпка към ескалация
След като Байдън си отиде, Западът се сбогува с политиците от ерата след Студената война, които гледаха на трансатлантическото партньорство като на „полурелигиозна догма“. Поколението на Харис мисли различно. Например, тя може да насочи вниманието на Белия дом към вътрешните проблеми за сметка на подкрепата на съюзниците. Това ще бъде сигнал за събуждане за Европа.
„Европейските политици разбират: без значение кой ще стане следващият президент на Съединените щати, това няма да е Байдън. Тези, които управляват в европейските страни, не са негови поддръжници, но все пак хора, които той разбира, които нарича съюзници. Но дали друг президент ще ги смята за такива? Страхувайки се от това, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен например се опитва да избере такъв състав на Европейската комисия, който да е приемлив за всеки американски лидер“, смята Владимир Оленченко, старши научен сътрудник в Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО на РАН.
На свой ред Владимир Василиев, главен изследовател в Института на САЩ и Канада на РАН, смята, че при Харис подходът на Вашингтон към Европа едва ли ще се промени. „Тя е зависима фигура от администрацията на Байдън, от която е част, важно е, че независимо от изявленията на Харис през последните два месеца, те винаги са следвали общата линия на Белия дом“, отбелязва анализаторът.
Основният външнополитически приоритет за евентуална администрация на Харис ще остане Украйна и нанасянето на стратегическо поражение на Русия. На второ място ще бъде Близкият и Средният изток. И едва след това - Китай и Индийско-тихоокеанския регион.
„Искането на Байдън за нови разходи за външна политика, одобрено през април от Конгреса, показа това. Те дадоха 60 милиарда долара на Близкия и Средния изток, а само два бяха разпределени на Тайван и други азиатски съюзници, за конфронтация с Китай, така че тук няма промяна. Няма смисъл да чакаме“, казва Василиев.
Според политолога, ако Харис спечели, тя ще стане не толкова избран, а по-скоро „договорен“ президент. Следователно има някои аспекти, които няма да се променят. Байдън ѝ „предаде щафетата“ да продължи работата в украинското направление. Предвид нейната неопитност не са изключени стъпки към ескалация.
Превод: В. Сергеев