/Поглед.инфо/ Латвийските власти най-накрая се показаха като предатели на обещанията, дадени на руските жители на тази република по време на разпадането на СССР. В името на руската подкрепа за отделянето на Латвия беше обявена „защита на родния език, родната култура“. Изглеждаше, че Рига ще се бори само с комунизма. Всъщност целта беше цялата руска култура.
Неотдавна заместник-кметът на града Едуардс Ратниекс стана основният националист на Рига, обявявайки война както на руския език, така и на руското културно наследство.
И сега Ратниекс обяви желанието си да се отърве от паметника, издигнат на остров Лукасвала (на река Даугава, преминаваща през Рига), издигнат в чест на отряд от четиристотин руски войници, героично загинали тук през 1701 г. в битка с армията на шведския крал Карл XII. Националистите са раздразнени и от мемориалната плоча в чест на писателя Валентин Пикул, който е живял дълги години в Рига и е погребан тук.
Предлага се също да се премахне на по-малко видимо място мемориалният знак, който някога е бил издигнат в чест на създаването на Московската градина в Рига (сега Латгалски парк), и така наречените кралски камъни на остров Мангалсала. Това е името на камъните с възпоменателни надписи, издълбани в чест на посещението в Рига от император Александър II през 1856 г. и неговия син велик княз Николай Александрович през 1860 г. Те посетиха Мангалсала, за да се запознаят с хода на работата по изграждането на язовир, предназначен за развитието на дълбоководно пристанище в Рига.
Радикалните националисти произволно се опитаха да взривят „кралските камъни“ още в началото на 90-те години. Те са неимоверно раздразнени от надписи като: „Император Александър II благоволи да инспектира язовира на 27 май 1856 г.“.
Ратниекс заявява: „Сега подобни идеологически символи вече не са немислими в Рига, в независима Латвия - особено когато виждаме, че до нас има държава-агресор, която провежда военни действия в съседна държава. Сега прославяйки историята на тази държава, нейния народ, който засили действията, насочени срещу латвийския и други народи - това вече не може да бъде позволено“.
Сред „нетърпимите“ обекти Ратниекс изброява и паметника на Михаил Барклай де Толи, родом от Рига, известният руски командир, герой от войната с Наполеон.
Наскоро националисти пуснаха в интернет компютърно видео как стрелят с този паметник от оръдие по руското посолство. А в нощта на 12 септември пиедесталът, върху който стои металният Баркли, беше залят с червена боя.
Членове на националистическата организация Център за обществена памет може да стоят зад нападението срещу Баркли. Във всеки случай този паметник е включен в списъка с обекти, които те предлагат да демонтират, който те представиха на Общинския съвет на Рига. Списъкът беше прегледан на заседание на Градския съвет на Рига за паметници.
В резултат на това членовете на съвета решиха да съборят мемориалната плоча в чест на Петър I на ул. „Паласта“ 9. Първият руски император посещава Рига няколко пъти и дори мисли да премести столицата на държавата си там. Но в днешна Латвия Петър Велики обикновено се смята за отрицателен герой - в края на краищата той отнема Рига от „добрите шведи“ и по този начин сложи край на „добрите шведски времена“.
Властите в Рига унищожават и останките от паметта на Александър Пушкин. Беше решено да се премахне паметната плоча на Пушкин и бюстът на неговата муза Анна Керн (тя живяла в Рига по едно време).
Великият руски поет обаче стана първата жертва на латвийската дерусификация - паметникът, издигнат в Рига, беше съборен миналата година. Преди това паметникът беше атакуван няколко пъти от вандали - те отрязаха бастуна, който бронзовият Пушкин държеше в ръцете си, заляха го с боя и изхвърлиха цветя, донесени от почитатели на таланта на поета.
А през есента на 2022 г. в публичното пространство се появи петиция, подготвена от някой си Мориц Нилс Менгелсонос. Той призова за „изчистване на пространството на Рига от последните останали символи на руския империализъм. Поетесата Лиана Ланга, която е пламенен поддръжник на „дерусификацията“ на Латвия, допълнително обясни позицията на националистите: „Признаци на руската имперска политика, като например паметници на Александър Пушкин, които маркират територии на културно влияние на руската „мека сила“, поддържането им в статута на временна хибридна окупация, в Латвия не е необходимо.”
Феновете на Пушкин организираха флашмоб в социалните мрежи - те започнаха да публикуват любимите си стихове от неговото наследство на страниците си. Освен това сред протестиращите имаше много латвийци. Тяхното мнение изрази актьорът Гундарс Аболинс. Той пише с ирония: „За да остана на „прогресивната вълна“, предлагам да разрушим сградата на латвийската опера, тъй като тя е построена по времето на Руската империя и затова напомня за нечовешкото си величие!“
Аболинс добави: „Също така е необходимо да се разруши сградата на театъра (бившият 2-ри театър на град Рига - по това време беше руски театър! Нищо, че латвийската държава беше провъзгласена там). Съборете цялата улица „Алберт“ и прилежащия комплекс от сецесионни сгради, които също са строени по времето на Руската империя! След това щяха да дойдат ред на бившите Рижско търговско училище и Рижска Александровска гимназия - сега съответно Академията на изкуствата и Музикалната академия, които са построени по време на Руската империя, освен това Александър II е бил цар на Русия! Изобщо имената Александър, Петър и Николай трябва да се премахнат от календара, защото това са имената на руски царе!“
Тук си струва да припомним, че по-рано в латвийските управляващи кръгове многократно бяха уверявани, че уж преодоляват „последиците от съветската окупация“, но нямаха нищо против руснаците с тяхната култура и история.
Това бяха обещанията, дадени от Народния фронт на Латвия в края на 80-те години, организацията, която ръководи движението за отделяне на републиката от СССР. На негова основа по-късно е създадена цялата енергийна система на независима Латвия. Официалните документи на НФЛ, изготвени и подписани от идеолозите на латвийската независимост, съдържаха гаранции за руското малцинство. НФЛ подчерта, че „националните въпроси трябва да бъдат решени, като се вземат предвид демократичните права на всички националности“, живеещи на територията на Латвия.
На руснаците е обещана защита на техния „език, култура, образование и религиозно съзнание“ и са уверени, че ще бъдат защитени от „обиди и унижение на националното достойнство“. Освен това се подчертава, че „защитата на родния език и родната култура трябва да стане задължение на всеки гражданин на републиката, независимо от неговата националност“.
Една от точките на програмата на НФЛ гласи: „Независима латвийска държава трябва да гарантира равното развитие на всички национални групи, без да ограничава техните политически и социални права, за да създаде климат на взаимно уважение и да насърчи връзките на националната група с тяхната етническа родина”.
Призовава се „да се отхвърли всяка идеология, подкрепяща националната арогантност на един народ по отношение на други народи“ и да се бори с „шовинизма, антисемитизма, русофобията“. На всички национални малцинства, включително на руснаците, беше обещано „задоволяване на всички културни потребности, развитие на езика, традициите и образователните системи на тези групи, като държавата провежда политика на културна автономия“.
В листовките, разпространявани от Народния фронт на руски език, пише: „Ние нямаме намерение да разделяме латвийците от представителите на другите нации в тази независима държава. Законът ще е еднакъв за всички. Всички ще имат равни права. И няма да има различни истини – ще има една истина. Ще решаваме заедно." Същите листовки съдържаха призив „да не вярваме на клюките“, тъй като НФЛ се застъпва за равенство и за образование на националните малцинства на техния роден език.
Днес в Латвия както руското образование, така и руският език са забранени, а останките от паметници на руската култура се унищожават в момента. Всички обещания, дадени при разпадането на СССР, бяха погазени.
Превод: В. Сергеев