/Поглед.инфо/ Президентът на Беларус разпореди да се засили търсенето на находища на въглеводороди в страната му. „Усещам, че имаме петрол някъде там“, казва Александър Лукашенко. Наистина, навремето Беларус беше сред лидерите в производството на петрол. Защо Лукашенко се нуждае от толкова много петрол и колко големи са шансовете да го намери?

„Много съм заинтересован и притеснен от проблема с депресията в Припят. Чувствам в червата си, че там имаме петрол, който все още не виждаме “, каза президентът на Беларус преди дни по време на среща с генералния директор на “Белоруснефт“ Александър Ляхов. Основната му тема беше увеличаването на собственото производство в страната, която има огромни възможности за рафиниране на петрол, но почти изцяло зависи от външните си доставки.

За да се разбере този дисбаланс, е достатъчно да се дадат само два показателя. Общият капацитет за първична преработка на двете рафинерии в Беларус - при Новополоцк и Мозер - е 24 милиона тона суров петрол годишно. Междувременно собственото производство на находищата на петролния и газовия басейн в Припят през последните години е на ниво от 1,7 милиона тона.

Въпреки това, не толкова отдавна, по исторически стандарти, Беларус - по-точно Белоруска ССР - би могла да претендира за ролята на петролна сила на втори или трети ешелон. Първото комерсиално петролно находище - Речицкое в южната част на Беларус - е открито през 1964 г., а още през 1975 г. е поставен абсолютен рекорд за добив на нефт: петрол - близо 8 милиона тона. Днес, според последното издание на световния енергиен годишник на британската компания “Бритиш Петролиум”, приблизително същите годишни обеми се произвеждат например от Екваториална Гвинея и Южен Судан, които са далеч от последните страни на петролната карта на света .

Александър Лукашенко си спомни онзи ден на разцвета на петролната индустрия в Беларус. „Ние изпомпвахме петрола си, защото погрешно вярвахме, че имаме море от петрол в Беларус“, оплака се той, но веднага предположи, че в недрата на страната „има нещо там, някакво море, което ние все още не са открити. " Според белоруския президент достоен резултат от търсенето на нови петролни запаси би бил увеличаване на добива до поне 3-3,5 милиона тона годишно, тоест удвояване на сегашните цифри.

При този сценарий Беларус наистина ще се превърне в забележителна страна производител на петрол в европейското класиране. За сравнение, Румъния, някога петролна свръхсила, е произвела 3,5 милиона тона петрол миналата година, докато Италия, със своята световна петролна и газова компания “Ени”, е произвела 5,4 милиона тона. Но има ли в Беларус петрол, който президентът му може да усети в червата си?

Преследване на капка в морето

Основното постижение на белоруските петролни работници в постсъветския период е стабилизирането на нивото на производство - от 1997 г. почти не е намаляло, въпреки че дълбочината на падането в сравнение със съветския пик се оказва повече от четири пъти. Въпреки това около половината от балансовите запаси на белоруския петрол са трудно възстановими, а общият им обем непрекъснато намалява: през 2005 г. той беше оценен на 61 милиона тона, а десет години по-късно-вече на 47 милиона тона.

Причината за спада на резервите е проста: липсата на мащабна проучвателна работа, въпреки че учените се съмняват, че в Беларус може да се намери нов „голям нефт“. „Има малка надежда за откриването на големи петролни находища в Република Беларус, а новооткритите залежи на петрол се характеризират с незначителни запаси и тяхното разработване е нерентабилно в момента“, изследователят Руслан Брайчук посочва в докторската си дисертация си през 2011 г., когато барел петрол струва повече от 100 долара.

В края на миналата година "Белоруснефт" реши да запълни постсъветската празнина в геоложките проучвания, като започне проучване в южната част на басейна на Припят, което след пет години трябва да обхване площ от около три хиляди квадратни километра. До края на тази година беше планирано да се извърши триизмерно сеизмично проучване, а ако даде положителен резултат, след 2023 г. ще започне стартирането на сондажни проучвания.

Вярно е, че обемът на извлекаемите запаси от нефт в зоната, където се извършват изследвания за първи път от много години, е доста малък - около 14 милиона тона, а сондажите ще трябва да бъдат на прилична дълбочина. Според заместник-генералния директор на "Белоруснефт" по геология Пьотр Повжик през декември миналата година прогнозираните залежи от лек нефт се намират в рамките на четири километра.

В допълнение, белоруските петролни работници се опитват да натрупат активи извън страната. Още през 2006 г. „Белоруснефт“ започва работа във Венецуела, където оттогава са добити над 9,4 милиона тона петрол, а през 2017 г. дебютира в Еквадор по договор с държавната компания „Петроамазонас“. Но във Венецуела поради кризата в страната работата на белоруските петролни работници трябваше да бъде прехвърлена в отдалечен режим, а в Еквадор очакваните обеми на производство са мизерни в сравнение с нуждите на белоруските рафинерии. Както докладва през 2018 г. генералният директор на "Белоруснефт" Александър Ляхов, за 15-те години на еквадорския проект кумулативното производство ще възлиза само на 1,5 милиона тона нефт. През 2017-2020 г. обемът на производството възлиза на 370 хил. тона.

Беларус също има преки интереси в руските недра в лицето на дъщерното дружество на “Белоруснефт”, малката компания “Янгпур”, която през 2018 г. е произвела 193 хиляди тона нефт в лицензионната зона „Извесински“ в Ямало-Ненецкия автономен окръг. В края на миналата година белоруската информационна агенция БелТА съобщи, че по време на телефонен разговор с Владимир Путин Александър Лукашенко е получил разрешение да закупи друг актив в Ямало-Ненецкия автономен окръг-компанията “Пурнефт”. Преди няколко дни стана известно, че до края на годината тя ще бъде обединена с “Янгпур”, което ще даде възможност да се увеличи производството на нефт до 316 хиляди тона.

Напълно възможно Александър Лукашенко да е имал много по-амбициозни планове за производство в Русия.

През последното десетилетие руския бизнесмен от Беларус Алексей Хотин активно изкупува малки петролни компании, създавайки от тях нов холдинг “Рус-Ойл”. Според една от версиите, която е обсъдена на петролния пазар, това е направено, за да се осигурят доставки за Беларус. Съдбата на начинанието обаче се оказа плачевна: след разпадането на банка „Югра“, която също беше собственост на Хотин, срещу него бяха образувани наказателни дела, а петролни компании, близки до бизнесмена, затъват в безкрайни съдебни процеси.

Желано и възможно

Въпреки желанието на Александър Лукашенко да постигне увеличение на добива на петрол, зависимостта на Беларус от доставките на въглеводороди няма да намалее в обозримо бъдеще, казва независимият индустриален експерт, д-р Леонид Хазанов. В Русия, припомня той, Беларус купува около 20 милиона тона петрол годишно.

Що се отнася до басейна на Припят, добавя анализаторът, въпреки факта, че през последните 70 години в него са идентифицирани над 80 находища на въглеводороди, няма причина да се говори за благоприятни перспективи за големи обекти с лек добив и добри геоложки условия. Единственият оставащ вариант е да се разработят находища в Русия, но далеч не е сигурно, че те ще осигурят желаното ниво на добив.

"Изискванията на Лукашенко да увеличи вътрешното производство на петрол са сходни със задачите на белоруските посолства да намерят нови пазари за продажба на белоруски стоки. Тези поръчки се дават всяка година, но не могат да бъдат изпълнени по обективни причини", добавя Иван Лисан, икономически наблюдател.

Дори определеното производство на Лукашенко от 3-3,5 милиона тона нефт, според него, изглежда като фантастична задача. Например в края на 2019 г. белоруските петролни работници и геолози работеха до нула: бяха открити точно толкова петролни запаси, колкото е необходимо, за да се поддържа производството на петрол на сегашното ниво. За сериозно увеличаване на производството в Беларус няма полета, подходящи за развитие при сегашното ниво на цените с достатъчен дебит, а за да се поддържа производството на сегашното ниво, ще е необходимо всяка година да се увеличават разходите.

Няма възможности да се доведе производството до ниво на самодостатъчност на суровини в полетата, които Беларус контролира в Русия. Следователно, според Лисан, Беларус, като се вземат предвид американските санкции, няма друг реален доставчик на петрол, освен Русия. И неотдавнашното споразумение за пътни карти за Съюзната държава свидетелства за факта, че Минск е наясно с този факт.

Превод: В. Сергеев