/Поглеед.инфо/ Управлението на Еманюел Макрон ще остане във френската история като периодът, когато влиянието на Париж в Африка се срина. Мали, ЦАР, Буркина Фасо, Нигер, а вече и Габон - Френската колониална империя сякаш умира "на бис", но без никакво уважение към нея.

При обявяването на независимостта си от Париж през 50-те и 60-те години на миналия век лидерите на новите африкански държави в по-голямата си част се ръкуваха с неговите представители и се заклеваха във вечно приятелство. Сега хората със същите позиции са изгонени от Африка.

Така организаторите на военния преврат в Нигер поискаха френският посланик да напусне страната. Ако не се подчини (а не трябва, защото французите не признават новата власт), ще бъде арестуван.

През 1964 г., когато в Габон се извърши военен преврат, президентът Шарл дьо Гол изпрати десант в столицата му Либревил и потуши бунта за два дни. Между другото десантчиците освободиха от заложниците вицепрезидента на Габон Бонго, който скоро стана президент и автор на известната в Париж метафора, че Габон без Франция е като кола без шофьор.

Президентът Бонго, който е поставен под домашен арест от съвременните пучисти и призовава своите „приятели по света“ да „вдигнат шум“, е син и наследник на първия Бонго и цялата им династия управлява Габон наравно с Франция за повече от половин век.

От начина, по който се държи сваленият президент и още повече от ликуването, с което бунтовническият лидер Брис Олиги е посрещнат по улиците на Либревил, става ясно, че нещата не може да се върнат назад. Габон, богат на петрол и уран, който служи на Франция, според същия Бонго-старши, бензиностанция, беше загубен от нея.

Важното: загубен не заради злата съдба, а заради неумела политическа игра. Черна Африка е пространство на непредвидимост, но в Габон нещо подобно можеше да се очаква.

Габон е богата страна с бедно население. Значителните доходи на малцинствата формално я правят една от най-проспериращите страни на континента, но около една трета от жителите ѝ нямат никакви доходи - те са безработни, живеят в най-добрия случай за сметка на градината. Типичен пример от поредицата „средна температура в отделението“ и „жилищен парадокс“, когато официално има два апартамента за двама, но единият е рентиер, а вторият е бездомник.

Династията Бонго, добила слава като приказно богати и фантастично корумпирани хора, след 57 години наистина втръсна на габонците. От 90-те години на миналия век всички президентски избори, които удължават мандата на семейството при неизменно мътни обстоятелства, са придружени от протести (до опожаряването на сградата на парламента) и отказ на опозицията да признае официалните резултати. Същото се случи и с изборите през август 2023 г., на които Бонго-младши беше като че ли отново преизбран. Само съдбата му вече висеше на косъм: след като преживя инсулт през 2019 г. и десетмесечно отсъствие от редиците на здравите, той така и не успя да се възстанови.

Когато започна типичната следизборна криза за Габон, ръководителят на Националната гвардия Брис Олиги се намеси. Не е сигурно, че той изобщо е имал друг изход: крещящото неравенство, непопулярната власт и запуснатостта на президента създадоха предреволюционна ситуация в страната. Ако Бонго не беше свален от военните, щеше да бъде свален от мафията.

В Париж не измислиха нищо по-умно от това да признаят Бонго за законен победител в изборите (Либревил не е Минск), тоест да заложат на кон, който едва крета, като по този начин настроиха ликуващите тълпи срещу себе си и новото правителство, представлявано от Олиги.

Не е сигурно, че сега Габон, относително казано, ще покани ЧВК “Вагнер” да охранява петролните си платформи, но със сигурност ще смени покровителя си, например, на САЩ, за чиято креатура се смята Олиги. Опитът от Нигер и посещението на Виктория Нюланд показаха, че американците лесно жертват френските интереси, за да запазят собствените си позиции.

Така загубата на Габон е именно провал на политическото управление от страна на Макрон, въпреки че преди 10-20 години Париж държеше Африка под контрол, подбираше способни протежета и изпращаше войски на континента толкова често, колкото изпращаше поздравления за избирането (или преизбирането) на поредния "mon ami" - крадлив и жесток, но винаги предан на Париж.

Затова дори бившият президент Франсоа Оланд, който представлява "тревопасната" по френските стандарти Социалистическа партия, намеква, че се е действало "погрешно" и е трябвало намеса още от Мали. Когато на тамошните пучисти им се разминава всичко, останалите престават да се страхуват от реакцията на Париж.

Но самият факт, че въпросът „Макрон, къде е Габон?“ сякаш виси във френския въздух, доказва, че Макрон все още има място за падане.

Тези, които го упрекват за загубата на Африка, по същество призовават за връщане на практиката на редовни военни намеси за защита на френските протежета.

Той няма да посмее да нахлуе в Габон - очевидно нещо пагубно и американците явно ще бъдат против. Но хунтата на Нигер с ареста на посланика може да си го отнесе тъй като това е класически casus belli - претекст за обявяване на война.

Опитът на Франция да играе отново в политика, заради която САЩ са мразени в света, но под ръководството на Макрон, който има късмет на удавник, е мястото, където ще бъде истинското дъно. И става все по-вероятно, че французите ще го чукнат.

Разбира се, това е въпрос не само на желание, но и на възможности, а военните възможности на Париж, като се има предвид неговата щедрост към въоръжените сили на Украйна, са повод за спекулации. Но сегашното ръководство на Франция е известно със способността си да се вписва в очевидно губещи проекти (например в „поражението на Русия на бойното поле“), а президентът Макрон обикновено избира най-глупавото от всички възможни поведения.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?