/Поглед.инфо/ Според френското министерство на вътрешните работи, след резултатите от преброяването на 100 процента от гласовете, настоящият държавен глава Еманюел Макрон е получил 58,55 процента, а лидерът на "Националното обединение" Марин Льо Пен - 41,45 процента. Марин Льо Пен призна поражението и поздрави Макрон за победата му на втория тур на изборите.[1]

Вярно е, че френският конституционен съвет ще трябва да обобщи окончателните резултати в средата на тази седмица, но това, както се казва, вече е „технически въпрос“.

Честни и прозрачни ли бяха тези президентски избори?

Голям въпрос. Във всеки случай има много доказателства за обратното. И така, в последния ден от предизборната кампания привържениците на Еманюел Макрон "стреляха" във френското обществено мнение с всички възможни оръжия както вътре, така и извън страната.

Мощен кръг на подкрепа около настоящия държавен глава се формира от чужди политици. Няколко дни преди решаващия вот дори украинският президент Зеленски призова Макрон да бъде избран, а в петък във вестник Le Monde от името на трима европейски лидери - на Португалия, Испания и Германия, беше публикуван общ призив към французите да направят правилният избор. И никой не видя чужда намеса в това.

Много френски медии правят същите манипулации през последните седмици. При подбора на основните новини за кандидатите те пишеха само добри неща за Макрон и често добавяха негативни неща за Льо Пен.

Колко честна е тази предизборна кампания, показаха резултатите от най-важния дебат, проведен в сряда. Макрон се прояви като арогантен технократ, който непрекъснато прави гримаси, прекъсвайки съперника си. Льо Пен реагира спокойно и за разлика от дуела от 2017 г. не си позволи да го атакува, фокусирайки се върху програмата си, което подразни и явно изнерви опонента й.[2]

Но да се върнем към резултатите от втория тур на изборите.

Нека припомня, че първият тур на изборите се проведе на 10 април тази година. В предизборната надпревара участваха 12 кандидати. След обработка на всички бюлетини Макрон получи 27,84 процента от гласовете, Льо Пен - 23,15 процента.

Интригата преди финалния вот беше разпределението на симпатиите на избирателите, гласували за политици, които не стигнаха до втория тур. На везните бяха преди всичко 7,7 милиона гласа на избирателите, които подкрепиха основателя на "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон. По предварителни данни 42 процента от поддръжниците му са гласували за Макрон, други 17 процента за Льо Пен. Не по-малко от 41 процента от левите избиратели не са отишли да гласуват или са пуснали празни или невалидни бюлетини в урните.

Електоратът на основателя на новото дясното движение Реконкиста Ерик Земур гласува основно за Льо Пен (73 процента). Само 10 процента са гласували за Макрон, а други 17 процента не се явиха в избирателните секции.

За Макрон гласуваха предимно възрастни хора. В групата на 70 и повече години за него са гласували 71 процента. В същото време, между другото, за Макрон са гласували и 69 процента от младежите от 18 до 27 години.

Единствената възрастова категория, която най-много подкрепя Льо Пен, е френското поколение от 50 до 59 години. В тази избирателна кохорта кандидатът на Националното обединение получи 51 процента от гласовете.

Според френски анализатори това отразява недоволството на голяма част от французите с дълъг професионален опит от плановете на Макрон за вдигане на пенсионната възраст от 62 на 65 години. В останалите възрастови групи победата остана за действащия президент. Но разликата между кандидатите варираше от 2 до 6 процента.[3]

Така настоящият държавен глава Еманюел Макрон спечели втория тур на изборите и беше преизбран за втори президентски мандат. След Жак Ширак, той е първият френски президент, който направи това.

Както е обичайно, след обобщаване на резултатите от изборите, Макрон произнесе реч на Марсовото поле и благодари на избирателите, като обеща, че новият му президентски мандат „няма да бъде продължение на стария“, като каза:

„Знам, че много от нашите съграждани гласуваха за мен, не защото подкрепят идеите ми, а за да поставят бариера на пътя на крайната десница, затова искам да им благодаря тук и да им кажа, че осъзнавам, че този вот ме задължава за следващите години."

Макрон не крие, че има големи планове за обновяване на целия политически живот на страната, включително пълна ротация на елитите, преструктуриране на пенсионната система и рестартиране на френската икономика.

Въпреки това, както той заяви, за да приложи всичко това на практика, му е необходима силна подкрепа в парламента, каквато все още няма. Оставайки куцо пате, Макрон би станал обект на остри критики от почти всички страни.

Следователно, разбира се, контролът върху парламента сега е жизнено важен за Макрон. Но за опонентите му е също толкова фундаментално важно да предотвратят това.

Нека ви напомня, че на последните президентски избори през 2017 г. Макрон победи Льо Пен с явно предимство от 66,1% от гласовете, срещу 33,9%. Както виждаме, през 2022 г. ситуацията е различна и предимството на Макрон не е толкова осезаемо, както преди пет години.

За какво говори това?

Струва ми се, че резултатите от „изборите 2022“ говорят за донякъде разклатените позиции на Еманюел Макрон и неговата партия, затова съм сигурен, че много в близко бъдеще ще зависи именно от парламентарните избори, които ще се проведат през юни тази година, и на които не само новият състав на Министерския кабинет, но и цялостната ситуация в страната ще се решат.

Нека ви напомня, че през 2017 г. Макрон набързо създаде "Република, напред!" („La République En Marche!“ – REM), и успя да спечели и да постави 308 кандидати в едномандатни окръзи, което представлява 53,4 процента от всичките 577 мандата в Народното събрание. И определено беше успех.

Заедно със съюзническата партия Демократическо движение, пропрезидентският центристки блок тогава получи общо 359 места. Местата в центристкия блок на френския парламент бяха разпределени по следния начин: партията на президента Еманюел Макрон „Република, напред!“ – 308 депутати; Демократическо движение (MoDem) и свързани лица - 42 депутати; обединената група на партия "Акт" и "Съюз на демократите и независимите", създадена през ноември 2017 г. - 9 депутати. Така президентът Макрон на практика контролира фракцията на мнозинството в парламента (62,21 процента от местата във френското национално събрание).

Сега обаче ситуацията е различна. За съпартийците му ще бъде много по-трудно да запазят победата през 2022 г., отколкото преди пет години.

Защо?

Първо, защото Макрон постоянно се дистанцира от партийната си принадлежност и го прави изрично, заявявайки, че е безфракционен и безпартиен политик.[4]

Второ, сегашната кампания за избори за френски парламент е забележителна с удивителното единодушие на почти всички партии, участващи в нея – да се предотврати победата на президентската партия „Република, напред!“.

Трето, победата на Макрон на президентските избори е не само предимство, което избирателите оцениха, но и неговата слабост. Победата му вече се обърна срещу него не само протестния електорат, но и повечето от негативно настроените към него избиратели, които не дойдоха на урните на 24 април.

И накрая, четвърто, трябва да се има предвид, че Франция е страна с непредвидими политически обрати.

Възможно ли е сега да се прогнозират възможните резултати от парламентарните избори?

Вярвам, че ако изборите се проведат следващия уикенд, тогава най-вероятно пропрезидентският центристки блок ще спечели и ще получи мнозинство в Народното събрание, но парламентарните избори ще се проведат през юни и на два тура на 12 юни и 19, 2022г. През това време опозицията може да предприеме редица знакови процедури и операции за отслабване на потенциала на центристите.

Крайнодесният кандидат Ерик Земур, който загуби на първия тур на френските избори, вече заяви, че е разочарован от резултатите и предложи на Марин Льо Пен, която призна поражението си на втория тур, да се обединят на парламентарните избори в юни. Според Земур Националният блок трябва да се обедини.

„Нашата отговорност е голяма, затова призовавам Националното обединение на Марин льо Пен да се обедини [с неговата партия] на парламентарните избори... Просто е необходимо, това е наш дълг“, каза Земур.[5]

Самата Марин Льо Пен, веднага след обобщаване на резултатите от втория тур на президентските избори, заяви, че е готова да сътрудничи с всички, които се противопоставят на Макрон на втория тур.

„Тази вечер започваме важна битка на парламентарните избори“, каза Льо Пен, имайки предвид съюзниците.

Марин добави, че е готова да сътрудничи с всеки, който не подкрепя настоящия френски президент Еманюел Макрон.

Смятам, че в Националния блок могат да се обединят и представители на по-малки партии, особено в еднопартийни избирателни райони.

Какво означава победата на Макрон за Русия? И как ще се изграждат френско-руските отношения?

Смятам, че отговорът на този въпрос се крие в плоскостта на проблемите, изразени по време на дебата на 21 април между двамата кандидати за президент. Нека ви напомня, че Макрон е „възпитаник“ на банката на Ротшилд, привърженик на глобализма и обединена Европа.

Той се поддържа се от едрия бизнес, сегашния елит и жителите на големите градове. Льо Пен - твърдо стои на позициите на националния патриотизъм. Проблемите на французите за нея са на първо място, по-специално покачващите се цени на горивата, газа, електричеството и храните. Затова тя е против енергийното ембарго върху руските енергоносители.

Макрон е „за“. В допълнение е „за“ доставката на френско оръжие за Украйна, включително противотанковите системи „Милан“ и самоходните артилерийски установки „Сезар“.

Освен това, според Le Figaro, дискусията между действащия президент и кандидата на Национално обединение разкри нови социологически и географски недостатъци в страната. Според Макрон „текущите избори са референдум по редица въпроси едновременно".

"Президентските избори са френски референдум „за“ или „против“ Европейския съюз, отношенията между Франция и Русия, екологичния проект, светския характер на републиката, всичко, което сме ние", смята той.[6]

Интересен факт е, че в дебата Макрон каза, че преди пет години Русия уж се е намесила в президентските избори във Франция, за да я „дестабилизира“. Къде сме чували това преди?„

[1] Опубликованы окончательные результаты выборов президента Франции 25.04.2022 года. Электронный ресурс: https://lenta.ru/news/2022/04/25/

[2] Выборы во Франции: второй тур и подготовка к третьему 24.04.2022 года. Электронный ресурс: https://smotrim.ru/article/2712441

[3] «Президент всех французов». Кто поддержал Эмманюэля Макрона на выборах 25.04.2022 года. Электронный ресурс: https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/14461367

[4] Французы выступили против парламентского большинства у партии Макрона 25.04.2022 года. Электронный ресурс: https://riafan.ru/23148931

[5] Земмур призвал Ле Пен объединиться на парламентских выборах во Франции 24.04.2022 года. Электронный ресурс: https://ria.ru/20220424/

[6] Запрет хиджабов и ветряки в прибрежной зоне. О чем спорили Макрон и Ле Пен на дебатах 21.04.2022 года. Электронный ресурс: https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/14432069

Превод: СМ

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели